Непознатият Васил Георгиев

За любителите на съвременната българска литература вероятно не е тайна кой е Васил Георгиев, особено след като в края на миналата година сборникът му с разкази „Деград” спечели престижната награда „Хеликон”. За онези от вас пък, които все още не са запознати с творчеството на младия български писател, ще спомена, че той е автор и на още две книги – „Будистки плаж”, публикувана през 2008 г., и „Уличник. Истории на софийските улици”, излязла на пазара една година по-късно.

Освен това интересен факт е, че от години Васил Георгиев работи едновременно като адвокат и като автор в списание „Една седмица в София” (именно част от историите на рубриката му на последната страница на културния гид са в основата на "Уличник"). Дотук обаче приключвам с информацията, която можете да намерите за автора във всяко от интервютата, които е давал досега, защото от този момент нататък ще ви запозная с Васил Георгиев, когото не познавате, но вярвам, ще харесате не по-малко от онзи, когото сте открили в разказите му.

Като част от магистърската програма по Творческо писане към Софийски университет, имам рядката възможност да работя и срещам много от хората, които оформят днешния облик на родната ни култура. Дължа ви това уточнение, за да навлезете по-добре в атмосферата, в която се срещнах с Васил Георгиев, а именно като част от лекцията „Аспекти на литературното творчество” при гл. ас. д-р Ани Илков.

И така, петък е, часът е 18:00, а Васил Георгиев вече е в залата, където пред шепата студенти от програмата по Творческо писане трябва да сподели своето виждане за българската литература, процеса на писане и света, който се опитва да изгради чрез разказите си. Ще си призная честно, че не изгарях от нетърпение за тази среща, и ако шефът ми не беше така благосклонен да ме пусне от работа по-рано, вероятно изобщо не бих съжалявала, че съм я изпуснала. И вероятно щях да сгреша...

За разлика от авторите (и адвокатите, всъщност), които съм свикнала да срещам (главно чрез интервютата, които дават), Васил Георгиев се оказа неочаквано земен тип, лишен от така познатото чувство за величие и уникалност. Напротив, изправен пред двайсетината студенти, тръгнали по пътя му, той сподели страховете, които съпътстват всички нас в процеса на писане. „Все още не съм убеден, че съм достатъчно добър в писането. Не знам дали разказите ми си заслужават добрите оценки или просто съм имал късмет да придобия кратка популярност с тях” – започна Васко и още с първите си две изречения успя да ни спечели на своя страна.

За трудностите по пътя към издаването

Вероятно всеки млад и неизвестен писател у нас, който някога се е опитвал да се свърже с някое от родните издателства, се е срещал с проблемите на Васил Георгиев. Когато преди няколко години писателят се престрашава да изпрати няколко свои разказа на „Сиела” по препоръка на Радослав Парушев („приятел и по стечение на обстоятелствата лоялен конкурент”, както казва Васко), той се среща с най-голямата трудност – никакъв отговор. Хората, опитали се да се свържат някога с издателство, знаят, че по-лошо от негативната критика е липсата на каквато и да е реакция – тогава просто се чудиш дали са прочели нещата ти или просто са сметнали, че са толкова слаби, че не заслужават отговор (това са мои размишления, разбира се). Та когато писателят в период на цяла една година така и не получава отговор, друг негов приятел – авторът Георги Господинов, му предлага да го свърже с „Жанет 45”, където започва същинската кариера на Васил Георгиев с книгата му „Будистки плаж”.

„В началото – споделя писателят – си мислех, че нищо няма да се получи. Изчаках седмица-две и реших да пиша до всичките си приятели, за да им кажа, че съм издал книга. По онова време (в края на 2008 г.) социалната мрежа Facebook тепърва набираше популярност у нас, така че реших да я използвам, за да разпространя новината. Предполагам, че по този начин са продадени първите 200-300 бройки.” Малко по-късно, през 2009-та, идва и неочакваната номинация на сборника му за наградата „Хеликон”, която тогава се печели от Захари Карабашлиев. „Не мислех, че ще спечеля, но все пак си бях подготвил реч – смее се Васко. – А когато в крайна сметка беше обявен победителят, не ми оставаше нищо друго, освен да отида, да му честитя и да му предложа да пийнем по едно. На следващата вечер наистина излязохме и така започна познанството ми със Захари.”

За писането

Пред курса ни по Творческо писане Васил Георгиев разказва забавна история за това как е решил да пише. „Запознах се с Радослав Парушев на Каваците, когато бях на 18. После се оказахме заедно в казармата, а по-късно и в един и същи курс по право, така че когато Радослав започна да пише, за мен беше съвсем естествено да го последвам.” Въпреки това писателят споделя, че след издаването на „Будистки плаж” смятал, че никога повече няма да издаде друга книга. „Пиша много бавно – признава Васко – отнема ми около 2 месеца, за да завърша изцяло един разказ. Пробвал съм да пиша и роман, но така и не се получи, макар че първата глава от него стана основа за любимия ми разказ от „Деград” „След бурята ще бъдем пак със тебе”. Сега правя опит да напиша втори роман и също не знам докъде ще стигна, но ми харесва интелектуалната игра, която играя със себе си, докато се опитвам да измисля нещо около героите или сюжета. Засега съм доволен от това, което правя, така че в близките 1-2 години предполагам, че ще се занимавам само с романа и няма да издавам нова книга.”

Попитан за темите, които го вълнуват, Васил Георгиев става сериозен. „Аз съм почитател на пазарната икономика. Винаги съм харесвал идеите, които стоят зад нея. През последните години обаче все по-често си задавам въпроса дали у нас тя се е получила както трябва, дали всъщност не е започнала да моделира живота ни, да го поставя в норми. Струва ми се, че сме започнали да живеем и да се забавляваме еднакво, стереотипно. Това е тема, която ме вълнува и дава основа на разказите ми. Не знам доколко това се харесва на читателите, но така или иначе не искам да съм харесван от всички – ако всички са фенове на това, което пиша, значи пиша прекалено общо – нещо, към което не се стремя. Предпочитам да пиша така, че да пораждам въпроси, без да програмирам отговори у читателите.” – казва към края на лекцията Васил Георгиев.

За четенето

„Един от любимите ми автори е Умберто Еко. Много ми харесват неговите „Баудолино” и „Махалото на Фуко”. Разбира се, харесвам и Борхес. Допадат ми също Алберт Санчес Пиньол, Мишел Уелбек, Жозе Сарамаго. Обожавам неговата „Евангелието по Исуса Христа”, макар че заради тази книга той е доста мразен в родината си. От българските автори пък обичам да чета Милен Русков и Момчил Николов.”

Така завърши кратката, но поучителна среща на курса ни с Васил Георгиев – писател, който, вярвам, и в бъдеще ще продължи да ни провокира – като читатели и като хора. Ако съм успяла да ви предам поне половината от емоциите, които събуди тази среща у мен, убедена съм, че и вие вече смятате така :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: