Швейцария на балконите

Вдъхновен от един поддръжник на властта, възмутен от „сульо и пульо”, които се възмущавали от властта заради проблемите със снега, докато в Швейцария било по-страшно но никой не си критикувал правителството, реших да дам своя принос в швейцаризирането на България. Тези услия не са от вчера, но едва днешното ни управление успя да ни направи Швейцария на Балканите ( поне откъм изобилието на сняг) и по тази причина смятам да отдам дължимото за това постижение.

Отбелязвам мимоходом (през преспите, но не през просото): тук вече е Швейцария, но на балконите- само от такава безопасна височина могат да се оценят спокойно магистралните постижения на властта у нас, заринати временно от снега.

Преди да го отдам, държа да обърна внимание как обърнаха тенденцията: до онзи ден язовирите в България пресъхваха и бяхме заплашени от суша, а днес, благодарение на самоотвержените усилия на властта, вече си имаме наводнения от прелели язовири. Който иска-може. Стига да се труди за благото на народа, макар, че нашите управници не случиха на народ, за разлика от швейцарските. Там сняг вали, бедните швейцарци страдат ли страдат, но стискат зъби: правителство е това, как да критикуваш. Къде ти в Швейцария да са чували за такова чудо, като критична позиция спрямо управляващите!

И така отдавам обещаното с няколко бодри частушки по примера на великата руска култура, която в момента отдава дължимото ( поне в интернет) с подобни частушки посветени на тамошната , аналогична на нашата власт:

Освиркаха Борисов
във „Арена”-
От благодарност, че е построена!

Покаже ли се лъч
през зимната мъгла-
Благодарим на Бойко
за това!

За пълната тава със баклава-
Благодарим на Бойко за това!

За чуждите езици: „Вас ис дас”?-
Сме благодарни пак на
Вас!

За виното, възхода в киното-
Ин кино веритас-
разбира се чрез Вас!

За оплодената земя от Вас-
Ин витро, тоже веритас!

За магистралите, за залите и за метрото-
Благодариме от сърце защото…
Сме благодарни по рождение
За премиерското Му бдение!

Благодариме много за боклука-
И без завод сме благодарни тука!

Но най-сме благодарни за възхода,
Маркиран от протеста на Синода!
Защото той е еманация
На размножената ни нация.
И всичките сме убедени:
Ще бъдем правилно осеменени!

Пее се под сурдинка,под юргана,под акомпанимента на куркащи черва. Динамика: „пиано” – но не на „пияно”, че може да стане „форте” и тогава ефектът от веселбата може да се окаже тъжен. Освен ако Веско Маринов не се заеме да популяризира текста с подходяща за целта музика, която да вдъхновява оплодителния процес. Дано.

Не пречи да си помечтаем. Нали човек бил толкова голям колкото са мечтите му! Което обаче се отнася до обикновения човек, който има накъде да расте. Гигантите – атлантите, подпрели облаците, носещи на плещите си държавата, те какво ли си мечтаят? Въпрос на въображение- вчера футболист на Родината, утре на континента, с гласовете на европейците за българско развитие, обладани от неудържим порив за подражателство на всичко българско, особено по отношение на пенсиите и заплатите.

И не е само Борисов виден Атлант- президентът ни е още по-заслужил атлантик и романтик. Пожела си невъзможното- партията му да стане атлантическа и тя стана. После си пожела голям руски шлем и сега ни набиват канчето, натискат ни да ни наденат ушанката- студ , не студ, ще си я носим. Колкото му е голям шлема и енергетичния мерак, толкова по-голяма работа се оказва самият той. Скрои ни шапката и си тръгва доволен не само от себе си, но и от търпението ни, за което ни благодари в последната си президентска новогодишна наздравица. Схващате ли разликата: Борисов иска да му благодарим, а тук е обратното: Първанов ни благодари на нас, че сме го изтърпели! И на него тогава да му таковаме една частушка:

Бащицата отново се направи на ударен-
Най-президентски ни е благодарен!
Че двете петилетки го търпяхме-
Безкрайно услужливи бяхме!

Така и не свали партийните доспехи-
Самокритично кичи се успехи!
Благодари ни за това със основание-
От нас се иска само послушание!

Излиза с чест, нагизден с троен шлем-
От Путин лично награден!
Макар и спихнат шлемът, пак добре-
Поне ще става за гърне!

Като изхождаме от тази констатация-
Ще можем като бедна нация
Да се преборим с всяка констипация
На дъното на европейската класация.

Пее се (вече) бодро- виваче, обаче…след 22 януари. Че не се знае на какво още е способен др. Първанов и какви са му мечтите. Но да не го мислим: левите интелектуалци го чакат да ги оплоди ин виво.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: