Записки по българските обяснения

Любослава Русева

 

Един приятел стои заклещен на магистрала „Хемус”, докато друг приятел, който живее в чужбина, ми дава зор да помагам за докторската му дисертация по организационна култура.

Първият ме пита какво става. Другият ме пита какво е ставало и станало, така че да се случи ставащото.

На онзи, блокирания на магистралата, изпращам есемеси с цитати от текущи управленци. На приятеля в чужбина – разни исторически иносказания. Или поне така си мисля…

Всъщност ето я историята.

…

„Мълчешката седях вътре в „пайтона”, воловете бавно напредваха. Идеше ми да се смея – така никога досега не съм пътувал… Снегът става все по-дълбок и по-дълбок, селяните са с цървули, само един е с ботуши… Липса на ориентировка: от сняг изчезва теренът.”

“В петък очакваме сняг. Да не ви изненада? Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха! Ако прочета: “Снегът пак ги изненада”, ще бъда много ядосан!”

Разпореждане на премиера Бойко Борисов към министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев в началото на декември 2010 г.

9 ноември 1879 година. Константин Иречек пътува към столицата с надеждата, че на следващия ден ще свали подгизналите от непроходимите пътища на Отечеството кавалерийски ботуши и най-сетне ще се представи в Народното събрание с купените от Виена лачени патъци.

“Надявам се, че няма да се окажем в ситуация да ловим снежинки, подготвени сме за зимата, имаме сключени договори за текущ ремонт, подръжка и снегопочистване.”

Уверение на новоназначения министър на регионалното развитие Лиляна Павлова , 30 септември 2011 г.

Ядец!

„Първи впечатления от София: крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал… По улиците огромни гьолища – българска Венеция.”

„Изумена съм от блокажа, който е станал, тъй като не за първи път вали сняг в България.”

Коментар на Лиляна Павлова от януари 2012 г.

Проявявайки жив интерес защо българите тънат в снежни преспи и калища, Иречек установява, че те просто нямат време да си решат проблема. „Понеже цялостната им енергия отива за комични оправдания и прехвърлянето своята вина връз другиго, държавата бива доволно затънала, без това да прави впечатление за някакъв разпад, нежели за разложение.”

“Има виновни лица за създаването и задълбочаването на проблемите по пътищата в зимните условия. Отговорността за ситуацията трябва да се носи от съответната снегопочистваща фирма.”

Реакция от страна на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов

По-нататък Иречек дава и конкретни примери:

Първата разпоредба за чистотата и риенето на сняг издал софийският полицмейстер капитан Паули през май 1878 г. Столичани обаче били недоволни, защото в нея не се правела разлика между сняг и „человечески непотребни вещества”, т.е. битов боклук, нито се указвало при каква снежна покривка следва да се вземат мерки. По тази причина никой не чистел и в двата случая.

“Оказва се, че по всяка вероятност фирмите, когато сключват договорите, когато участват в съответните конкурси, те декларират наличието на определена техника. Впоследствие обаче тази техника се оказва, че не е в състояние да бъде експлоатирана.”

Поредно обяснение на Цветан Цветанов, този път като шеф на кризисния щаб по снегопочистването

По „калдаръмний въпрос”, т.е. по въпроса за дупките – продължава Иречек – също цари „див хаос”. Нещо повече – „безредие и непослушност, големи неудобства и загуба на здраве”, тъй като градският надзирател прехвърля вината върху инспектора по санитарната част, а той – върху особения унтерофицер. После „особеният унтерофицер връща вината на инспектора, а инспекторът – на градский надзирател”, в резултат на което къщите не само в София, а и в околностите, са „обсадени от вонещи локви”.

„В такъв случай заловените от пътните полицаи шофьори на камиони с летни гуми да бъдат арестувани!”

Призив на премиера Бойко Борисов

По това време министърът на войната генерал Паренсов живеел на улица „Витошка” и при най-малкия дъжд се чувствал като затворник. От кал не можел да отиде до министерството, та веднъж изпратил на новоназначения през 1879 г. полицмейстер Кикеров бележка, която завършвала с отчаяното: „Помогите, невылазная грязь!”…

“Всеки, който оказва съпротива и не изпълнява полицейско нареждане, има право да бъде задържан за 24 часа от полицията.”

Из заповед на все още оглавяващия кризисния щаб Цветан Цветанов

Иречек свързва (не)умението да се справяме с природните стихии  - „ако ще да става дума и за педя сняг през януарий” – с начина, по който се отнасяме към всички въпроси на общностното ни живеене. Защото видиш ли неуредена улица или път, значи така стоят нещата „и във законите, и във финансиите; в просветното и в прочия деятелности.”

“Аз получавах неточна, непълна информация, да не кажа лъжи, за това каква е обстановката.”

Оправдание на регионалния министър Лиляна Павлова

Тъкмо това, разправя Иречек, се наричало организационна култура. А тя зависела от чувството за отговорност, което пък зависело от осъзнаването, че интересът за просперитета на общото стои над интереса за добруването на частното.

„Стотици селища в страната остават пети ден без електричество след снеговалежите, а в опитите на електроразпределителните дружества по-бързо да възстановят захранването се включи и хеликоптер.”

От информация в интернет

Оттам Иречек смело извежда заключението, че общества, които имат проблеми в организацията на съжителството си на битово равнище, изпитват затруднение и в управлението на държавите си.

„В България зимата не е сезон, а бедствие. Последствията от него засягат всички сфери, докато природата не реши да се смили над жалките опити на институциите да се справят с лошото време.”

Извадка от злъчен коментар във водещ всекидневник

…

„Доволни ли сте?” – питам двамата си приятели.

Не били доволни, защото първият – докато мръзнел на магистралата, получил есемесите ми с „всички идиотски преживявания и наставления на Иречек”, заради които искал да ми извие врата.

Вторият пък не разбрал с какви лица го занимавам в далечната чужбина – каква била тази Лиляна Павлова и за чий дявол му навирам в лицето някой си Цветан Цветанов.

-        Пълна обърквация! – съгласявам се. – И недопустимо недоразумение!

Яд ме е само, че им бях приготвила няколко разкошни цитата за финал, а сега ще трябва да ги пазя за друг повод:

„При едно управление без отговорност и при парламент, предан на изпълнителната власт, нищо не може да спре безредието и всички контролни системи ще стоят като труфило, да скриват раните и разкапания труп на държавата.”

Никола Пиперов, 1911 г.

„Седнали на министерския стол, нашите министри обикновено нямат абсолютно никакво понятие за тоя отрасъл от държавния живот, който ще трябва да управляват. Адвокатът става министър на земеделието, търговията, железопътните пътища, като често пъти не умее да различава коня от кравата, или пък локомотива от вагона.”

Тодор Панов, 1914 г.

„Не е чудно тогава, че поради слабото социално съзнание на народ и интелигенция в българския обществен живот начело на управлението изпъкваха хора, не само недоразвити, но нерядко и душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от морален идиотизъм или грандомания.”

Д-р Никола Кръстников, 1922 г.

В. „Преса”

Прочети цялата новина

Свързани новини: