От Лондон съобщават за митинга в София на 15 януари

Гражданите, които не желаят да търпят вечно символиката на лъжата и нейните практически проекции в живота ни, получихме подкрепа от сайта на журналистите от бившата българска секция на Би Би Си Кафене.нет.
А междувременно в сайта на иницитивата за демонтиране на паметника се появи и следното съобщение, което вероятно означава, че към грузинските знамена, които досега се вееха на протестите пред съветския символ, вероятно ще се добавят и сирийски:

Nadia Hamami
12 януари г. 00:28
Част от Сирийската опозиция в България ще подкрепи инициативата и ще вземе участие в събитието като акт на протест срещу продължаващата политика на анти-свобода и отнемането на живота на милиони по света; политика, която Русия традиционно и принципно провежда. Това ще бъде и гласът на онези представители на опозиционно настроената част от сирийците, която се обявява срещу каквато и да е подчиненост на Русия, извън нейните граници, където и да е на земята.

Ето публикацията на Кафене.нет:

Иво Инджев: Да събудим приспаната чувствителност на българите

by newswriter on 12/01/2012 г.

На 15 януари, неделя, гражданската инициатива за демонтирането на паметника на съветската армия в София организира поредния протест в София. Той ще бъде проведен от 11 часа около паметника на съветската армия в София.

Така, казва един от организаторите на протеста журналистът Иво Инджев, „ще отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 пред Народното събрание на правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда“

По този повод Кафене.нет се свърза с Иво Инджев и го запита най-напред възможно ли е да се върви напред, като се гледа назад?

Иво Инджев: Гледането назад е като шофирането: то е едно от най-важните условия за ориентиране на шофьора за пътя напред, без което катастрофата е неизбежна…

Кафене: Кои са хората, които подкрепят идеята за отстраняване на паметника?

Иво Инджев: Отговорът на този въпрос дадоха усмихнатите хора, цели семейства, включително и пристигнали от други селища в България, които толерантно се изчакваха, за да се снимат с неочаквано оцветения на 17 юни миналата година паметник в София. Пет дни, преди да се намесят чистачите на петата колона по късна доба, край паметника имаше непрекъснат празник от позитивно настроени българи от всякакви възрасти. Сигурно е била голяма и неприятна изненада за защитниците на наследството на съветската окупация да видят такава масова реакция!

Впрочем, за първи път авторитетни западни издания обърнаха внимание на спецификата на нашата неравна битка, което се долавя от контекста на публикациите в западни медии, в които претенцията да сме били освобождавани беше поставена миналата година в кавички (кавички около думата „освободителка” се появиха неотдавна и на самия паметник в София). Това е една „малка крачка напред” за нашата гражданска кауза, но обещаващ скок напред за България като страна, за която обикновено се говори като за обречен на вечно слугуване сателит на Москва.

Кафене: Кои са тези, които искат запазването на паметника?

Иво Инджев: Наричам ги Петата колона по аналогия с франкистите, които помагат в обсадения Мадрид на настъпващите 4 колони на генерал Франко по време на гражданската война там в края на 30-те години на миналия век. Но, честно казано, има и много, много българи, които просто са жертва на десетилетната пропаганда и изобщо не си дават сметка, че се кланят на фалшив кумир, нарушавайки, образно казано, една от Божиите заповеди.

Надписът под паметника на армията, която не е дала нито една жертва в България и я окупира вероломно като скъсва пазените през цялата война дипломатически отношения на 5 септември 1944 г., на практика изпреварва един от лозунгите на Джордж Оруел от „1984-та” – „свободата е робство”. В нашия вариант става дума за деклариране благодарност от името на българския народ (целия!) за „освобождението”, довело до падането на желязната завеса върху арестуваната от СССР България и откъсването на страната ни от естественото й европейско развитие.

Сега управляват Гражданите за европейско развитие на България ( ГЕРБ). Нима това не им прави впечатление? Опитваме си да ги впечатлим с нашите граждански инициативи.

Но най-важното е, да се събуди приспаната чувствителност на българите към такъв огромен символ на лъжата пред очите ни, покрай който минаваме с преклонена главица. Ако не сме в състояние да я забележим насред столицата ни и да се преборим с нея, ще бъдем осъдени да се чудим на собствената си податливост на масови измами до пълното затриване на нацията ни под отломките на неосъзнатото ни минало.

Кафене: Какво предлагате да има на мястото на паметника?

Иво Инджев: Имаме щастието правителството да предлага терен в открития през септември миналата година Музей на социалистическото изкуство, където има открити и закрити пространства, годни да приютят най-социалистическото от всички социалистически произведения на нашето съветско минало – не случайно Българската социалистическа партия организира на два пъти своята кметска предизборна кампания миналата година именно пред този чисто идеологически символ, чието място е при останалите подобни произведения на епохата.

А на освободения от „освободителя” терен могат да бъдат поставени всякакви български символи. Има готови проекти и истинско интелектуално състезание между архитекти през последните две десетилетия. Ако предпоставим предварително „печеливш” проект, рискуваме да сложим каруцата пред коня, който и без това е обявен за троянски от бившата ни метрополия.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: