Сугарев: Скандален прокурор се готви за член на ВКП

Поради големия обществен интерес Биволъ публикува пълния текст на откритото писмо на Едвин Сугарев до ВСС по повод кандидатурата на Росен Димов за върховен прокурор във ВКП.

Припомняме, че част от цитираните в писмото документи - обвинителен акт от съда в Солун и разговорите на Тенчо Попов и съдията Сантиров са в свободен достъп на сайта Болканлийкс.

Открито писмо

До членовете на Висшия Съдебен Съвет на Република България

Копия:

До г-жа Диана Ковачева, Министър на правосъдието

До г-н Борис Велчев, Главен прокурор

До г-жа Искра Фидосова, Председател на правната комисия в НС

До техни Превъзходителства посланиците от ЕС

До г-жа Вивиан Рединг, зам. председател на Европейската комисия, Комисар за правосъдие, основни права и гражданство

 

Уважаеми дами и господа,

От медиите научавам, че се каните сериозно да обсъждате кандидатурата на г-н Росен Димов за член на Върховна Касационна Прокуратура.

Налага се да Ви напомня, че съгласно чл. 130, ал.2 от Конституцията на Република България от Вас се изисква да бъдете “юристи с високи професионални и нравствени качества”. Във връзка с това бих искал да отговорите публично на няколко въпроса, свързани с тази кандидатура – които по моето скромно мнение правят изборът на г-н Димов и съответно Вашето гласуване “за” несъвместими с това конституционно изискване. Въпросите са следните:

1. Смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, който нарушава законите на страната?

Случаят е добре известен. Със свое решение от 24 октомври 2001 г. Апелативният съд в Тесалоники “изправя пред Наказателния апелативен съд” група лица, обвинени в тежки престъпления. Сред тях фигурират: “...4. Росен Димчев Димов, жител на град Плавдив, 5. Илонка Живкова Каратодорова, жителка на София, България...” Обвинението срещу тях е, най-общо казано, в пране на пари – и е формулирано по следния начин: “...българските граждани Росен Димов и Илонка Каратодорова, с пряката помощ по време и при извършването на това действие, на втория обвиняем Георгиус Антемидис, с цел да скрият истинския произход, и с оглед печалбата, стават притежатели и имащи правото върху неща плод на престъпна дейност и по-конкретно многократно извършена кантрабандна дейност и измама с тежък характер”. Обвинението срещу тях е формулирано въз основа на чл. 1, пар.1, т. “а”, “и”, “г” и чл. 2, пар. 1а на Закон 2331/1995. Зад него се крие факта, че на 31.10.1997 г. обвиняемият Георгиус Антемидис открива в банка “Македония – Тракис” сметка с номер 652-01-411-0429583 заедно с Росен Димов и Илонка Каратодорова, а на 23.08.1998 г. поисква неговото име да бъде махнато и да не фигурира като правоимащ върху тази сметка.

Независимо от това вноските му в нея продължават – и през март 2000 г., когато са започнати следствените действия, нейният остатък е възлизал на 101 200 щатски долара (от което неизбежно следва, че и взаимоотношенията на Росен Димов с един от най-големите контрабандисти в Гърция са продължавали поне до тази дата – иначе той би се разтревожил от тези необосновани преводи и би прекратил компрометиращата го банкова сметка). Изводът на гръцкия Апелативен съд за това партньорство по банкови сметки звучи така:

“Споменатите обвиняеми, българските граждани Росен Димов и Илонка Каратодорова стават притежатели и се явяват правоимащи на съответните влогове, с цел да прикрият истинския произход на споменатата сума, както и на останалите суми, които стават тяхно притежание в резултат на извършените от първите двама престъпни деяния – измама и повторно извършена контрабанда, споменаващи се в т. 1 и 2, т.е. узаконяват по този начин приходите на първите двама обвиняеми, произхождащи от споменатите по-горе престъпни деяния.”

Тук трябва да отбележим, че престъпните деяния не са какви да е. Става дума за “подбудителство за извършване на предумишлен взрив, контрабанда, фалшификации, от които ползата надхвърля 25 000 000 драхми, пряко съучастие в извършване на тежко престъпление” и подобни. Само контрабандата с цигари на тези специфични съдружници на българския прокурор, внесени – забележете – най-вече от България, е нанесла на гръцката страна щети в размер на милиарди драхми. Разборът на действията на братя Антемидис и техните партньори – в контрабанда на цигари, етилов алкохол и лекарства, взривове и тежки измами, недвусмислено сочи, че става дума за организрана престъпна група и за видни фигури в подземния свят на Гърция.

Във връзка с публикациите по този повод Росен Димов нееднократно обяснява, че през ноември 2000 г. отишъл в Солун, говорил със Солунския прокурор и по-късно дал показания пред следовател, при което гръцката страна е оттеглила своите обвинения срещу него, а съдът категорично отказал да даде ход на делото.

Според в. “Катимерини” обаче прокурор Николас Калидис е поискал Росен Димов и неговата партньорка да бъдат задържани по обвинение в пране на пари. На делото не само че е даден ход, но и на 29.09.2001 г. началникът на прокуратурата в солунския съд потвърждава пред в. “Сега”, че “Росен Димов е обвиняем по наказателно дело в Гърция” и че “прокурорско предложение за неговото призоваване пред криминален съд е било направено преди десетина дни.” Решението на съда, взето на 24 октомври 2001 г. след обвинителната реч на Николас Калидис, зам. прокурор на Солун на 07.09.2001 г., и публикувано на 09.11.2001 г., също звучи достатъчно категорично: “Изправя пред Наказателния Апелативен съд...” – тъй че за никакъв отказ да се даде ход на делото не може да става дума.

Дали г-н Росен Димов е прал пари в Гърция, е от компетенциите на гръцкия съд. Очевидно той е пропуснал да го осъди, но според мен това е без значение. От значение е, че един български прокурор се е почувствал дотолкова задушевно близък с хора като братя Антемидис, че да открие обща банкова сметка с тях. Според “Асошиейтед прес” техните имена се свързват с най-голямата контрабанда на цигари, залавяна в Гърция – на стойност 9,8 милиона щатски долара. И от значение – и то особено за Вас – е че той е нарушил и българските закони, откривайки валутна сметка зад граница без разрешението на БНБ – в разрез с действащото тогава законодателство – като сам признава пред в. “Труд” от 27.09.2001 г., че е извършил “тежко нарушение” на валидния тогава валутен режим.

Този режим е законодателно фиксиран в чл. 36 и чл. 37 от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, а съгласно чл. 251 от Наказателния кодекс такова провинение се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер двойната сума на предмета на престъплението. Следователно областният апелативен прокурор Росен Димов е нарушил българското законодателство и Вашите предшественици, както и българското правосъдие, се пропуснали да санкционират това негово престъпление. Остава само да видим дали Вие ще повторите тяхното дебелоочие, като гласувате неговата кандидатура.

2. Смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, който не е изпълнявал своите задължения като такъв?

Едно от най-драматичните събития през отминалата година беше убийството в Катуница и свързаните с него протести и етнически напрежения. В дъното на тези събития се открои фигурата ромският бос Кирил Рашков, известен още и като цар Киро. Хората в цялата страна негодуваха срещу неговото чувство за безнаказаност и пренебрежение към човешкия живот.

От изказвания на главния секретар на МВР Калин Георгиев (който преди да заеме този пост, е бил шеф на антимафиотите в Пловдив) стана ясно, че фамилията Рашкови отдавна са полезрението на полицията и органите за сигурност, и че дейността им се свързва с разпространение на наркотици, производство на фалшив алкохол, ръководене на джебчийски канали, а както се разбра наскоро – и с поръчкови убийства. Стана ясно, че срещу тях са подадени многобройни жалби, визиращи тяхната арогантност и свързани със заплахи за убийство и реални опити за такова.

Не стана ясно само едно – как така цар Киро е безчинствал на воля, без при толкова данни да изпита строгостта на закона. Кой не е обърнал внимание на неговото натрапливо присъствие в Катуница, след като кичовите му палати стърчат там повече от 15 години. Как така службата за борба с организираната престъпност е работила с пълна пара и открила доста неща – а в съда не е влезло нищо. Защо – при очевидно драстичното забогатяване на ромския бос, никой не се е заинтересувал дали изобщо плаща данъци. И хората, и медиите се питаха кой е допуснал да се вишат палатите в Катуница, да стърчи караулка с бариера насред общинската улица, да се заграбват безнаказано общински имоти и да се тормозят невинни хора.

Накратко казано – кой е човекът, който е разпънал чадър над него.

Можем лесно да си отговорим на този въпрос, ако се запитаме кой би могъл да вземе и съответно не е взел решение за наказателно преследване. Прокуратурата е строго йерархизирана институция, а пловдивската областна прокуратура се слави като най-йерархизираната от всички – според работили в нея, там не е било възможно да се вземе каквото и да било решение без санкцията на съответния шеф. Този шеф е известен. Името му е Росен Димов: между 1992 и 2007 година той е първо окръжен, а сетне и апелативен прокурор на Пловдив.

Следователно той е човекът, който не е предприел нужното, за да пресече престъпната дейност на цар Киро, която му е била много добре известна. И той е човекът, заради когото разработките на местната служба за борба с организираната престъпност са оставени без последствие. Бих добавил и още нещо – най-вероятно той е и човекът, разпънал прокурорски чадър над главата на цар Киро. Освен ако продължилото дълги години “пазене” на ромския бос не е поръчано от по-висока инстанция, а такава в годините на най-бурен просперитет на фамилия Рашкови беше единствено главният прокурор Никола Филчев.

3. Именно в тази връзка бих искал да Ви запитам: смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, който е сред фигурите, които бяха най-приближени на Никола Филчев?

Питам Ви, защото навремето един състав на ВСС поиска неговата оставка. И защото неговото управление на прокуратурата не само направи България за посмешище, но и унизи правосъдната ни система – а и Вашето достойнство като магистрати. Питам Ви още и защото – както става ясно от публикувания наскоро обвинителен акт срещу Алексей Петров – тъкмо чрез фигурата на Никола Филчев се извършва най-плътната симбиоза между българската мафия и правосъдната ни система, за чиято съдба носите пряка отговорност.

В годините на неговото управление Росен Димов беше председател на Асоциацията на прокурорите – като под негово ръководство тя беше превърната в колективен рупор за волята и щенията на главния прокурор – и беше използвана като инструмент за откровен политически натиск и публично поругание. Сред многото примери в това отношение може да бъде посочена декларацията на същата Асоциация от 24 ноември 2004 г., в която спрямо Иван Костов в качеството му на политически лидер на втората към момента политическа сила в страната, в която се използват хули като “г-н Костов е доказал, че е специалист по всякакви клеветнически, наказателни, подслушвателни и други акции”; заплахи като “все пак Вие сте наш клиент, г-н Костов” и неприкрити политически внушения от рода на “вместо тези безплодни напъни г-н Костов, като бивш премиер, трябва да обясни на българските граждани: как беше извършена приватизацията и в чии джобове отидоха милиардите от продажбата на държавното имущество; как една малка група хора забогатя незаконно и живее в охолство, а народът тъне в беднотия; как беше създадена българската олигархия; какви перспективи имат милионите български граждани; кой и кога въздигна корупцията в официална политика.”

Подобно поведение от страна на прокурорска организация би било напълно немислимо във всяка цивилизована страна – и би довело до незабавни санкции. Най-малкото е непростимо по отношение на изискването за политическа необвързаност на магистратите, а също и от морална гледна точка: протестът на Костов всъщност е свързан с един от най-скандалните прецеденти от времето на Филчев: с процеса срещу ген. Атанас Атанасов, в който той по личното нареждане на главния прокурор е подведен под отговорност за задържането на самолет с оръжейни доставки за ембаргова страна – като при това тази операция е съгласувана с европейските тайни служби.

4. Смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, поддържал близки отношения с хора, подлежащи на наказателно преследване, и извършил действия, които са откровено в тяхна полза?

За съжаление данни за такива действия има – и част от тях са свързани с един от най-драматичните банкови фалити в страната – този на Агробизнесбанк. (Същите подлежат, разбира се, на щателна проверка – но това е задължение на следствените органи или на Вашия инспекторат.) Данните се съдържат в сигнали, изпратени до Иван Костов в качеството му на премиер на България, до Никола Филчев в качеството му на главен прокурор и други лица. Един от основните въпроси, които се повдигат в тях във връзка с проточилите се дела за източването на Агробизнесбанк, е защо при наличието на престъпление от такъв мащаб са оставени на свобода тъй наречените “пловдивски брокери” Христо Данов и Христо Александров. Официалното оправдание на пловдивския апелативен прокурор е, меко казано, комично – че им бил прибрал задграничните паспорти и поради това не можели да избягат. Мярката за неотклонение е парична гаранция, като сумите са смешно ниски; примерно три пъти по-високи са били за директорите на банката, а един от тях, Николай Ханъмов, е прекарал в ареста повече от две години.

Тази дадена от Росен Димов възможност е използвана ефективно, за да се довърши схемата по източване на банката – като закупените с кредити активи на техни фирми се продадат или прехвърлят на трети лица. Така Христо Александров продава пет имота на банката, предварително прехвърлени на трети лица, на обща стойност 1 600 000 щ.д. Продава и 18-те автомобила на фирмата си “Финком”, продава цялата предпечатна техника на фирмата си “Телерпрес” – 53 компютърни конфигурации, цветни скенери и др. на стойност около 1 млн. щ.д. Христо Данов пък продава мерцедесите на фирмата си “Вимекс”. Апартаменти, закупени като офиси на “Финком”АД, са прехвърлени безвъзмездно на частни лица. Фирми като “Юнион Алком” и ФБК-Пловдив са използвани като канали за източване на огромни финансови активи от Агробизнесбанк: с тази пари са построени три кооперации, наречени “Близнаците”, и огромна сграда на ул. “Богориди” №8 в центъра на Пловдив, която се ползва като лична собственост от Христо Данов и в нея се отдават офиси на 20 фирми.

В един момент е била издадена (по искане на разследващите) заповед за арестуването на двамата банкери за крупна документна измама – фалшиви командировъчни за пътувания в чужбина на стойност 500 000 щ.д. Пловдивската прокуратура излиза със съобщение, че данните за извършено престъпление са малко и не може да бъде повдигнато обвинение. Въпросните данни впрочем са разпечатани на цветен ксерокс фалшиви командировъчни и собстеноръчно подписани от двамата банкери ордери за получените долари.

Росен Димов отказва да повдигне обвинение и във връзка с огромна по мащабите си афера с кантрабандна пратка цигари на аерогара Пловдив, при която гаранти на доставчика са Христо Данов и Христо Александров. С помощта на шефа на митницата по това време – Димитър Толев, оригинала на банковата декларация е подменен с фотокопие – и липсата на оригинал е послужило на Росен Димов като повод да откаже да повдигне обвинение. В крайна сметка цигарите за милиони долари са освободени и закарани под охрана в Илиянци, където са разпродадени.

Може би ще възразите, че градя своите заключения върху неоснователни подозрения и спорни хипотези. Съветвам Ви тогава да направите справка за пътуванията на г-н Димов в чужбина от годините непосредствено преди фалита на Агробизнесбанк – и да видите от кого е бил придружаван. В два от случаите “пловдивските брокери” са негови спътници, а дестинацията е Швейцария, където те имат холдинг, чрез който най-вероятно се изнесени повечето от източените от АББ милиони.

Както вече споменах, тези данни са известни на прокуратурата, включително на главния прокурор Никола Филчев. Никой не е предприел нищо – и ограбването на Агробизнесбанк остава безнаказано – както и изобщо почти всички банкови престъпления, загубите от които според преценката именно на главния прокурор възлизат на седем милиарда долара. Причината за това е отдавна известна – тези дела се използват най-вече за рекет над извършителите на банкови престъпления и кредитните милионери, които плащат на прокурорите огромни суми, за да бъдат прекратени.

Както изглежда, практиката на Росен Димов също не е чужда на подобни прегрешения. Според един от сигналите за него по дело за фалита на Тракиябанк първоначално са задържани Георги Стойчев, Георги Трифонов и Ганьо Вълев. Те наемат последователно няколко известни софийски адвоката, но без успех. Нещата се променят, когато техен адвокат става Орлин Търновалийски, чийто кум е Росен Димов. Следствените банкери са освободени под гаранция, наблюдаващата делото прокурорка Катя Атанасова, известна с непримиримата си позиция спрямо тях, е отстранена, след около година самото дело е прекратено. По непроверени данни Георги Стойчев е разказвал пред свои приятели, че това му е струвало 250 000 щ.д.

5. Смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, който има спорен морал и спорно поведение?

Би трябвало например да се запитате възможно ли е един прокурор да говори неистини, при това публично – и то в своя защита. За съжаление Росен Димов го прави. Първо с твърдението си, че още през 2000 г. е свалил всички съмнения от себе си пред прокурора на Солун и през януари следващата година е дал показания, при което гръцката страна е оттеглила претенциите си към него – след като тъкмо прокурорът на Солун го опровергава с интервюто си, дадено месеци по-късно.

Второ с твърдението, че Солунският апелативен съд не е дал ход на делото, по което е бил обвиняем – след като от решението на съда от 24 октомври 2001 г. става ясно, че ход на делото е даден и той е бил де факто обвиняем (какъв е изходът на самото дело е отделен въпрос).

Трето с доста наивното си обяснение защо е пренебрегнал българското законодателство и е открил банкова сметка в Гърция: той твърди, че е искал да спаси спестяванията си от банковия срив и галопиращата инфлация, само че сметката е открита едва на 30.10.1997 г. – когато в България вече има валутен борд и подобни опасности не съществуват. Също така обяснението, че просто го били запознали с Георгиус Антемидис и му го препоръчали като точен партньор, най-вероятно също не отговаря на истината. Между началото на 1997 и края на 1999 година Росен Димов пътува повече от двадесет пъти до южната ни съседка, почти винаги придружаван от Илонка Каратодорова, обвиняема по същото дело – която далеч не е само негова “позната”. Не бих изключил възможността някои от тези пътувания да са имали делови характер – огромната пратка цигари, за която става дума в обвинителния акт, е внесена именно от България, а пловдивското летище “Крумово” е известно с някои подвизи в цигарената контрабанда; впрочем неговата съпруга Силвия е била шеф на КПП именно на това летище.

Би трябвало да се запитате за още доста неща, когато преценявате моралните качества на Росен Димов за място във ВКС. Би трябвало да се замислите например върху жалбата на Ашим Хюсеинов Асанов, председател на фондация “Прав път” и на Джамийското настоятелство в Пловдив – която между впрочем е отправена и до ВСС. В нея фигурира обвинението, че “престъпна група начело с бившия прокурор на Пловдив Росен Димов, кандидат за главен прокурор с помощта на ДПС, чрез подставеното лице Кирил Гунчев и наркодилъра Дасмет Джафер са ограбили мюсюлманите в гр. Пловдив с фиктивни договори за наем”.

Би трябвало да се замислите дали и допустимо един магистрат да лавира политически според интереса си и де се стреми да бъде винаги угоден на тези, които са на власт: да е днес със СДС, утре с БСП, а вдругиден – избраник на ДПС за най-високия пост в прокуратурата.

Би трябвало да помислите и дали фигури като скандалния ловен феодал Гео Дундаров са подходяща компания за един висш прокурор. И дали е уместно един магистрат да участва в разточителни ловни фиести заедно с олигарси, чиято дейност буди основателни подозрения – както е в случая с организираното през 2007 г. сафари в Намибия, в което Росен Димов е заедно с Емил Димитров, купувач на фирмата “Сида – С”, чрез която Петър Драшков придобива 15 декара общинска земя в кв. “Стрелбище” – с фалшифициран подпис на Бойко Борисов. И дали не е симтоматично друго едно присъствие на това парти – на банкера от Райфайзенбанк Момчил Андреев, отпуснал 10 милиона евро на Емил Димитров именно за покупката на тази фирма. Би трябвало да се замислите и върху анекдотичната история, в която Иван Димов, апелативен прокурор на София, нарича Вашия кандидат “престъпник”, за да бъде наречен след това пък от него по същия начин; разказът можете да намерите в стенограмите от записаните със СРС разговори между Тенчо Попов и Петър Сантиров, които отдавна са публично достояние.

Би трябвало да си помислите за много неща. Най-вече за вашата отговорност, ако сте в състояние да го направите. Защото не е тайна, че наситената с ДС-кадри и откровени престъпници масонска ложа се кани да лансира Росен Димов за главен прокурор. А втори Филчев едва ли е нужен на България.

С Уважение:

Едвин Сугарев

12.01.2012

Прочети цялата новина

Свързани новини: