Книгата с митовете ми попадна в началото на седмицата и този единствен ме грабна. Естествено, щеше ми се веднага да го преведа и да го кача, но тук беше станало твърде розово, та реших малко да изчакам да се поразреди. Вчера Vira пак ме върна към Ищар, а в момента аз самата имам нужда от малко пролет в най-общ духовен смисъл, благодарение на което получавате любовна приказка. :)

Възлюбила прекрасната богиня Ищар младия красавец Думузи. Не можела да живее без него нито ден, нито миг, а ако се отлъчел, това и причинявало силно вълнение.

Веднъж Думузи се отправил на лов и не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята научила, че внезапно връхлетял вихър, Думузи паднал като пречупена тръстика и духът му го напуснал.

Велика скръб обхванала богинята. Не можела да се примири със смъртта на този, който и бил по-скъп от живота, и мислите и се отправили към страната, от която няма връщане, към обиталището на мрака, към Ерешкигал, господарката на подземния свят.

Празнично се облякла Ищар, сложила гривни на китките и на глезените си, пръстени на пръстите си, обици на ушите, гердани на шията, а на главата си златна тиара. Отправила се по скръбната пътека, по която се спускат сенките на мъртвите. Стигнала Ищар до вратите, до медните, които са открити само за мъртвите, а за живите са недостъпни.

-Отворете, отворете! - завикала Ищар и със здрава ръка заудряла по медта, която закънтяла като барабан.

Пазачите били удивени от шума. Сенките на мъртвите са тихи, безпокойства не носят.

Чула шума и самата Ерешкигал и ярост изпълнила сърцето и.

-Кой там удря като пиян по вратата на таверна? Много трябва да е изпил!

-Не е пиян, господарке - почтително промълвил един от стражите. - Това е сестра ти, Ищар. Дошла е за Думузи. Сега ще събори вратите. А кой ще ги вдигне?

-Пуснете я!

С жестоко скърцане се разтворили портите. Застанала богинята Ищар пред стража в цялото си великолепие и скръб. Но наглият вратар не потрепнал. Той алчно се втречил в тиарата. Богинята я смъкнала от главата си и му я подала.

И отново пред нея е врата от мед, втора врата. На втория страж дала гривните и обиците. Когато преминала през седмата, се оказала гола сред душите, лутащи се като прилепи в непрогледния мрак. С опипване се провирала тя сред тях, блъскала се в стени, хлъзгави от вода и сълзи, спъвала се в камъни, падала и ставала.

Не, не могли да сломят Ищар униженията. И с гордо вдигата глава застанала тя пред трона и казала на господарката на подземния свят:

-Сестрице, върни ми Думузи! Няма за мене живот без него!

-Няма такъв закон да се връща живота на мъртвите заради нечии капризи - отрязала я Ерешкигал. - Малко ли момци има живи? Нека те заменят Думузи.

-Думузи е един - възразила Ищар. - Прекрасният е незаменим.

Тогава Ерешкигал се обърнала към слугата си Намтару, господарят на болестите и махнала с ръка. Хвърлил той върху Ищар шестдесет язви и шест хиляди болежки.

И затихнала земята без Ищар. Тревите престанали да растат. Опустели птичите гнезда. Овцете престанали да раждат агнета. Човешките семейства се разпаднали. Земята била обхваната от равнодушие, предвещаващо край на живота и победа на гробовния мрак.

Боговете, гледайки земята от небесата, не могли да я познаят. И разтревожени пратили вестоносец от горния свят в долния със заповед: "Ищар да се върне и заедно с нея Думузи!"

Както и да кипяла от ярост Ерешкигал, че няма завръщане от нейното царство, наложило и се да се смири.

В деня, в който Ищар се върнала заедно с Думузи, на земята настъпила пролет. Всичко буйно се раззеленило и разцъфтяло. Птиците запели в клоните, прославяйки любовта. Жените се върнали при мъжете си в брачните ложета. Храмовете на Ищар широко разтворили врати и ликуващ хор провъзгласил:

-Думузи възкръсна! Думузи се върна към любовта!

акадски мит

"Митове и легенди на Древния Изток", А.И.Немировский