Любослава Русева отличена за най-смел коментар

 

Любослава Русева, един от създателите на сайта „Редута.бг”, получи наградата за най-смел коментар в конкурса за независима журналистика „Смели репортери”, организиран от „София прес” и Център за развитие на медиите. Любослава спечели наградата с коментара си “Що е то ефектът “Бам” и има ли той почва у нас”.

През април Веселина Седларска получи голямата награда на второто издание на “М-Тел медиа мастърс”.

Другите наградени „Смели репортери” са Росен Цветков от БНТ, който отнесе наградата за журналистическа смелост за репортажа “Глас под наем” , посветен на търговията с гласове преди изборите през октомври. В категорията „Разследвания по социални теми” призът е за вестник “Сега” и авторите Доротея Дачкова, Диян Моркин, Диана Петрова за разследването им, посветено на спонсорите на МВР. Разследването, публикувано като книга “Тим – отборът, който превзе България”, на варненската журналистка Невяна Троянска също бе отличено. Вестник “Банкер” пък бе посочен като особено смел в разследването на медийните зависимости. За регионална журналистика награда получи врачанският вестник “Зов”. Пловдивският сайт „Под тепето” на Иво Дернев беше награден с приз за най-прогресираща и влиятелна регионална медия.

 

Що е ефектът „Бам!“ и има ли почва у нас

Любослава Русева

Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.

Преди Сапармурад Ниязов едно негово подобие – генерал Иди Амин Дада Умей, което управлява Уганда в продължение на осем години, се самообяви за “Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, властелин на всички земни животни и всички морски риби“. Първата му забрана падна върху болестта сифилис, от която, както се оказа впоследствие, самият той страдал от малък.

Още по-преди Туркменбаши и Иди Амин, някогашният президент на Боливия Андрес де Санта Крус започнал да се представя за “Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал, Велик маршал и миротворец.” Това станало, след като в ухото му влязъл щурец и той получавал толкова силни главоболия, че когато веднъж се появил пред „народа си“ в парадна униформа, обсипана с ордени чак до чорапите, категорично забранил мигрената.

Разбира се, холерата, сифилисът и главоболието не изчезнали. И всъщност единственият, който успял да приложи забраната си на практика, бил императорът на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса. Той издал Указ срещу глада, в резултат на което всички престъпили го или умирали от естествено недохранване, или попадали на императорската трапеза, запържени с панировка, печени на скара и под формата на чеверме…

„Първобитният човек смятал, че ако си затвори очите пред опасността, тя мигновена изчезва“ – твърди американският психолог Марк Стивънс. Затова, според него, колкото си по-примитивен, толкова повече нараства вероятността да затвориш очи пред неприятното, а колкото повече си овластен, толкова по-голяма става илюзията, че можеш да нареждаш и на останалите да затворят очи.

Стивънс нарича това „Ефектът Бам!” и го описва като съвсем проста автотерапия:

Представяте си нещо, което ви е раздразнило, ядосало, вбесило. Броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като се опитвате да взривите негативния образ в съзнанието си. Или:

Изпитвате чувство било за вина, било за безпомощност. Този път обаче си представяте някой, който ви е много неприятен. Пак броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като прехвърляте вината и безпомощността си на противния образ, изплувал в съзнанието ви.

Или:

В очите на околните искате да изглеждате различен от това, което сте. По-мъжествен, да речем, и с челичен характер, който не се огъва под напора на обстоятелствата. Номерът с броенето и викът „Бам!” пак ще свършат работа, стига само да нарисувате в ума си желания образ и да си представите как се напъхвате в кожата му.

Стивънс обяснява, че най-често хората прилагат първата техника. Той обаче дава примери като онези в началото по друга причина: за да предупреди до каква хипертрофирала форма може да стигне бамването, ако – бидейки овластен, започнеш да попрекаляваш с него…

Ще кажете, че тук е невъзможно да се появи някой Туркменбаши и да забрани грипа, нали?

Само че в държава, чийто премиер се възхищава от Мао Дзедун, реабилитира Тодор Живков и неотдавна забрани частицата за бъдеще време, не е лошо да си отваряме ушите на четири. Защото, отворим ли ги, ще чуваме това „Бам!” все по-ясно и начесто.

Три примера само от последните дни:

*  От близо месец в София всяка вечер поголовно се палят автомобили. Полицията е тотално безпомощна, но дори когато хване някой шаран, палежите продължават. И ето решението: „Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите“, нарежда премиерът. „Бам!” и проблемът веднага изчезва!

*  Питат премиера кога правителството му ще вдигне пенсиите. Моментално в съзнанието му изниква отвратителният образ на Тройната коалиция. Нейното тежко наследство ще засегне и 2012 година, разправя той, и изброява на пръсти „милиард и кусур” за влакове, „гьола, наречен „Белене” и т.н., и т.н. „И с тези пари, ако не са правени тези неща, можехме да вдигнем пенсиите” – въздъхва. „Бам!” и проблемът е стоварен върху главите на управляващите, които не управляват вече повече от две години!

*  Премиерът заявява строго, че тютюнопушенето ще бъде забранено навсякъде от 1 юни догодина. Още на следващия ден обаче „ревизира” становището си, отпускайки аванта на баровете, и само часове по-късно отново се връща на предишната си позиция с уточнението, че размислил. На заяждането, че да си променя мнението стана традиция, а това не говори за силен характер, той се впуска в спомени как е клал прасета. „Това беше един от начините да се докажеш като мъж” – казва важно. „Бам!” и проблемът с характера отива на кино, заместен от така лелеяния образ на мъжкар!

„Опасната последица от постоянното прилагане на тази автотерапия е човек да заживее в измислен свят, където всичко е въпрос на просто бамване” – предупреждава още Стивънс. Когато се сблъска с реалния живот, той може да изпита силно раздразнение, още по-голяма безпомощност и чувство за самота („Властта ми взе всичко лично. Стоя самотен като куче в Банкя.”); може да си внуши, че няма причина да бъде самокритичен към себе си, защото негативното идва само отвън и от другите („Аз моята история съм я написал, та написал. Под нулата съм тръгнал. Самичък съм направил толкова много. Цяла партия. Апарат огромен. И само са ми пречили.”); но също така може да си повярва, че останалите високо оценяват резултатите, постигнати единствено във въображението му (“Имаме 100% изпълнени критерии за Шенген… Вдигнаха кредитния рейтинг на България, на всички останали го свалиха, това означава, че сме работили добре и това всички го казват… И най-вече народът ни повярва на тези избори.”)

Да си призная обаче, и аз напоследък започнах да бамвам.

Първо бамнах вестниците, особено ония със снимки на един и същ бамващ на първа, трета, пета, седма, осма, петнайста и т.н. страници.

После приключих с телевизията. Само като видях един и същ бамващ по първи, втори, трети, пети, девети и т.н. канали, направих „Бам!” с дистанционното и заживях значително по-леко.

Това, разбира се, далеч не е достатъчно да бамнеш ефективно живота в глупост и лъжа. Но все отнякъде трябва да се започне…

Прочети цялата новина

Свързани новини: