Любимци в новините: постоянни и променливи величини

От сайта на bTV, извадих два реда в края на новината за посещението на Борисов на археологическия обект около Лот 1 от автомагистрала „Струма”: Магистралите са най-важното нещо за премиера, само преди няколко дни той обяви, че няма да се явява на избори преди да е завършил аутобаните, защото когато те са готови хората ще гласуват за ГЕРБ. Да се разбира ли това, като сериозно мислене от страна на премиера? Доколкото съдя по последните случаи с негови изказвания – няма случайности. Няма такова нещо, като “ама исках да кажа едно, пък се разбра друго”, когато си на подобен пост. Значи – няма магистрала, няма избори. Дупе да им е яко на работниците.

Зловещ пиар: Инкяр* му е майката! ГДБОП – уморена сълза ненапита,

регионалните БОП – тъпи шматки

Веселина Томова

Злокобна манипулативна пропаганда се завихри – приспешените медийни прислуги пробутват пласмента: „софийската” ГДБОП е невинна, регионалните бопаджии и за оная работа не стават. Скандална яма с лайна сътвориха висшите полицаи и управленци през последните дни около случая с убитата Мирослава. И медийните им ратаи вместо да търсят истината, пуснаха вентилатора.

„Окопитването” започна.

Депешата към придворните медии е спусната и е ред да се дивим на „ваденето от лайната” на правителство, МВР и ГДБОП по случая с убитата Мирослава.

Скандална яма с фекалии сътвориха висшите полицаи и управленци през последните дни около случая с убитата Мирослава. И медийните им ратаи вместо да търсят истината, пуснаха вентилатора.

Първи ден. Цветанов фанфарно разтръбява, че били хванали убийците на Мирослава. Малко след това единият – Чочо се гръмва пред немите служители на ГДБОП /столица/ начело с шефа на отдел „Терор” Валентин Цоновоски. Тогава никой още не знае кого е прецакал Чочо. Цветанов млъква и се скрива като плъх.

Дори и верните на ресора ГДБОП репортерки, извикани от бопаджиите на мястото на „принудителния обиск”, все още мълчат какво точно са видели.

Очевидно след като ВСИЧКИ са наясно какъв чутовен гаф и безобразие са сътворили, започва опит за замазване и измъкване.

Борисов излиза напред с мощните си гърди, надявайки се, че като пусне народняшкия си просташки „хумор”, нещата ще минат в графата „всяко чудо за три дни”.

И оплесква така ситуацията с пържолите, хиленето и кучето „следово”, пък на БЧК, че взривява цяла България.

Сепнат, че всичко излиза извън пропагандния контрол, Борисов се „извинява”, набутвайки медиите, че не го разбрали, за разлика от „обществото” и за да спаси себе си накисва Цветанов – „когато ми докладва Цветанов НЕ МИ КАЗАХА, че лицето се е самоубило...”. Разбирай, похвалих МВР без да знам какви са ги надробили!

Борисов прави в движение контрапие след похвалите на „денонощно работилите полицаи” и изрича, че МВР е допуснало недопустима груба грешка.

Цветанов продължава да е дръпнат отзад „на линия”.

България е в потрес, многомилионния Фейсбук шокирано ругае и псува безочието и бездушието на управляващите.

Вместо да кажат цялата истина, да се покаят и извинят, висшите полицаи с приспешените си медийни слуги, тръгват на поход да лижат и мажат, и да пласират ЛЪЖАТА.

Втори ден.

„Босовете” на МВР са в окопите.

По всички телевизии се пускат психолозите. Ако се бяха сетили заедно с тях да пласират и контролираните ясновидци и врачки, спектакълът щеше да е по Йонеско.

Психолозите гъгнат един по един. Разпосочно, но пък упоително фройдистки. На населението му „светва”, че Чочо е зловещият психопат – убиец, който си признал, че е убил Мирослава. Профили, портрети, описания по Стивън Кинг, народът би трябвало да е впечатлен – гадът се самоубил, само защото не успял в плана си, а не защото изпитвал нещо си човешко.

Никой от психолозите не задълбава какво точно се е случило в апартамента на Чочо. Нито един от психолозите НЕ ПРАВИ ПСИХОПРОФИЛ НА БОПАДЖИИТЕ, ДОПУСНАЛИ ПОДОБНА ЧУТОВНА ИЗДЪНКА.

Психолозите са пуснати под строй да оправят срутения имидж на МВР. Толкова.

На третия ден цъфва вътрешният министър Цветан Цветанов.

Къде? Как къде? При Емил Кошлуков по ТВ7.

Кошлуков загрява дърводелски публиката с някаква „проповед” как това, което искал да каже Борисов за пържолите и кучетата било абсолютно вярно, но със сгрешен контекст, на няколко пъти запецва пред ауто-кюто, но работата е свършена – Борисов дори и когато не знае какво говори, говори правилно.

Вместо да разнищи взривната тема на деня, Кошлуков очевидно предварително уговорил се с Цветанов, дава само няколко изречения по темата и упоително приказва после половин час с вътрешния министър за неща, които никого не интересуват.

Когато човек обаче страда от липса на аналитичен интелект, винаги се набутва сам. Това прави и Цветанов, зачерквайки тезата на психолозите от предния ден, с – „НЕ Чочо я е убил, ами Марио, Чочо така ни разказа...”

А пък щели да го правят защитен свидетел, защото, ами, защото, ама това нямало да го извади от наказанието... Полицаите - точно кои пак не се казва! – били много уморени и затова допуснали задържаният да се самоубие.

Айде бе, що за тъпоумие е да оправдаваш такъв безобразен непрофесионализъм с умора?

Уморените коне ги убиват, нали?

И кой е виновен за така направената организация, че тоооолкова уморени ченгета да бъдат пускани в подобна ситуация? Само уморени ли работят в ГДБОП?

Вечерта е ред на шефа на ГДБОП Станимир Флоров, който се появява нервозно при Мартин Карбовски по Нова телевизия.

Флоров съвсем оцапва „метеното” като се изцепва, че „май вече били почти наполовина наясно какво точно се е случило”. Докато другите, включително и Цветанов, преди него бяха напълно наясно какво се е случило.

Флоров казва и че нямало трети човек, с което буквално се изплюва върху физиономиите на подопечните меверейски вестници, които преди това се скъсаха да внушават на публиката как сестрата имала нещо общо с убийците и как имало трети човек.Впрочем, същите вестници са захранвани от пласмента точно на Цветановите люде.

Флоров прави и още един тъпанарски гаф, изричайки, че сестрата на Мирослава тропала информация на убилия се Чочо. Което на другия ден Елеонора контрира така – че от Пернишката БОП изтичала информация, за онова, което тя им доверявала. Флоров в почти нервен пристъп се сеща и, че трябва да затвърди предварително поетата линия „уморени, денонощно не спали, отдадени на дълга бопаджии” и три пъти изрича, че „в ГДБОП не работели животни”, като че ли някой е казал, че там има говеда.

На Флоров също са му виновни медиите, които „внушавали на обществото колко лоша е полицията”. Кои медии не обажда, „техните” обаче не влизат в числото – те са под пълна пара да вадят управленските си чорбаджии от блатото.

Така само за три дни всички висши управленци и ченгета изказаха абсолютно противоречащи един на друг тези. Само и само, за да прикрият истината и собствената си вина, заради която в подобни случаи в нормалните държави, моментално се подават оставки.

На четвъртия ден в ход влезе тежката артилерия.

Пред Люба Кулезич се явиха сестрата на Мирослава – Елеонора, журналистката от „Телеграф” Катя Илиева – бивше пресаташе на ГДБОП по времето на Ваньо Танов и Катрин Маркова, на която синът и бил отвлечен от „Наглите”, неясно защо и тя в студиото. По-късно стана ясно защо - за да чуем какъв прекрасен човек бил шефа на „Терор” в ГДБОП Валентин Цоновски. Същият, който е завел бопаджиите в апартамента на Чочо, когато Чочо се е /само/убил. Маркова не четеше в аутокю, но си каза правилно репликата - че сега „щели да изхвърчат свестните, а тия, които пишели докладни, щели да си развяват пак коня”.

През цялото време се чуваше как бопаджиите в Перник били отвратителни, а онези от столицата в ГДБОП са чисти сълзи момини.

Катя Илиева свидетелства как Валентин Цоновски бил с видимо изморен вид и така рефрена за умората така загорча, че докара зрителите в депресия от хроничната умора налегнала ГДБОП.

Всички трябваше да загасим телевизорите с облекчението, че ГДБОП е железобетонна, обаче онази, в столицата. Останалите, като в Перник, са някакви шматки.

Да приемем, че ГДБОП /столица/ са великолепни. Само че точно тези великолепници ахмашки недопустимо са допуснали задържан да се /само/убие пред очите им, дали в килер, дали в тоалетна, все едно. Дали е уморен или не, шефът на „Терор”-а /?!?/ това никого не интересува. Всъщност, какво прави там точно шефа по терора? Още повече, че безапелационно стана ясно, че Чочо е минал детектор, разговаряно е с него в Института по психология и тогава са го извели за да го водят на „принудителния обиск” в апартамента, където се /само/убива, и забележете! – не става дума за показания, а за разговори. Защото на всичкото отгоре лъсна и че онова, което въобще Чочо е казал /по думите на ченгетата/ НЕ Е ДАВАНО КАТО ПОКАЗАНИЯ ПРЕД ПРОКУРОР. От което пък следва, че каквото и да е разказал, то вече няма никаква правна стойност!

И „случаят Мирослава” е обречен! Просто защото уморените бопаджии от умора пропускат задържано лице да се застреля пред очите им.

Марио вече може да твърди каквото си иска. Чочо го няма, а и няма никакви показания от него, подписани пред прокурор.

Ако на това не му се казва осрана полицейска работа, здраве му кажи!

Да се върнем обаче на ГДБОП /столица/ и БОП /провинция/.

Ония от столицата били прекрасни. От Перник – били направо отвратителни. Кой ги назначава ония от Перник? И не само там? Кой ги контролира, на кого са те подчинени? Регионалните служби БОП са директно подчинени на ГДБОП и шефа и Станимир Флоров.

ГДБОП в лицето на ръководството си е длъжно да е наясно с регионалните си служби, както с професионализма, така и с некадърността им, ако я има.

АФЕРА нееднократно е алармирала, че по места БОП са се превърнали в наказателни бригади на определени криминални лица и групи. Вместо някой да реагира, наказани антимафиоти от преди години, бяха върнати точно от това ръководство на МВР и ГДБОП по местата им, за да си довършат ... далаверата.

Измислената конструкция „ГДБОП в София са добрите, а пък по места са лошите”, е безумна, защото ако местните служби си отворят устата какво НЕ вършат, заради натиск от висши шефове в МВР и ГДБОП, положението ще стане необратимо катастрофално. Не, че вече не е.

В тази връзка, Борисов като премиер може да извика човекът, който назначи в БОРКОР – Петко Сертов и да го попита какво знае Сертов за шефа на ГДБОП Станимир Флоров.

Ние знаем какво знае Петко Сертов, но не сме назначени в БОРКОР, за да докладваме на премиера.

Само ще припомним – Станимир Флоров бе назначен от правителството на тройната коалиция за шеф на ГДБОП от тогавашния министър на МВР Михаил Миков.

Нека Петко Сертов разкаже на Бойко Борисов тогава беше ли потресена ДАНС от това назначение и ЗАЩО? Нека Борисов и Станишев отговорят на въпроса заедно или поотделно – защо единият назначи този човек за шеф на ГДБОП, а другият го остави на поста му.

А по „случаят Мирослава” е ясно – истина не чакайте.

Защото политиката е на зловещия пиар: „инкяр му е майката”.

Вместо честта на оставките.

Нали ти разправях за един запас със сирена? Та в този запас се беше скрил и един стилтън, чиито ред вече дойде. Първо пробвах да направя скоунсите с горгонзола и не помня още какво, като използвах за основа рецептата за хлебчета с песто и пармезан. Разбира се не включих нито песто, нито пармезан, но пропуснах и маслото като си мислех, че заместването му с мазното маскарпоне ще даде добър резултат. Не бях далече от „добър резултат“, но не и такъв какъвто си го представях.

На втория опит реших да използвам по-силно синьо сирене, защото исках то наистина да се усеща. И този път не пропуснах маслото, което дава един прекрасен въздушен и хрупкав резултат, от което за пореден път се убедих, че то няма заместител. Или по-точно – равен на себе си заместител. Също както някои други продукти, които не бих заменила с абсолютно нищо в определени рецепти. Самата дума „заместител“ не един път е била повод за дискусии в моето обкръжение, а изводите, които си правя, са че като цяло думата не звучи добре и ме подтиква да се съмнявам в заместителя или продукта с него.

Тази тема вероятно ще бъде развита черно на бяло по-късно, ако намеря достатъчно добър повод (с други думи – да съм набрала яко) за да се изкажа, което не означава, че напълно игнорирам заместителите, особено ако те са наистина по-добрия избор. А за него става въпрос във втората част на рецептата и това е домашното сладко от червени боровинки.

За моя радост те вече се намират в две търговски вериги в София (надявам се и в други големи градове) и какво по-голямо вълнение от това да направя първия си опит с тях. Ето на това казвам добър заместител, пред готовите продукти. Освен това мога да си играя с него, като му добавям различни аромати. И както би се очаквало от гореспоменатото,  не пропуснах да го направя.

Идеята за скоунсите се избистри изведнъж в търсене на начин да оползотворя синьото сирене. Къде по-лесно щеше да е да го наръся някъде – я върху салата, я в сос за паста, но нямаше да ми бъде толкова интересно, както при настоящото предложение. В самото начало на идеята мислех да сервирам скоунсите с едно много хубаво домашно сладко от череши, подарък от Ралица. За нейните сладка може да прочетеш в Гладната акула. След като го отворих, обаче то моментално влезе в употреба (изобщо не е за учудване) за един много бърз десерт, роден от наличности в кухненския долап. (Това не е синоним, наистина си имам долап, даже понякога се изненадвам какво съм скрила в него. Даже ми се иска да имам два.) Останах без сладко, но пък имах пресни червени боровинки. И така завършва тази история. Край.

Опа, не е край. Този край е начало на цялата рецепта, от която може да вземеш едното (скоунсите) или другото (сладкото) или самата идея и да ги приложиш където и както сметнеш за добре. Едното и другото като две отделни неща са еднакво заслужаващи внимание и вкусни, но заедно изграждат нещо повече от вкус – усещане за равновесие и наслада.

Скоунси със стилтън и сладко от червени боровинки

Скоунси със стилтън

Посочените количества са за 15 броя с диаметър 6 см.

Продукти:

• 200 гр. брашно + допълнително за разточване
• 1 чаена лъжица захар
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 60 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 100 гр. сирене стилтън
• 120 мл. студено прясно мляко
• допълнително прясно мляко за намазване
• 30 гр. едро счукани орехи за поръсване

В голяма купа се смесват брашното, захарта, бакпулверът и солта. Добавя се маслото и се намачква с пръсти докато сместа стане на трохи. Добавя се сиренето, като се натрошава в сместа и отново се разрохква с пръсти в брашното. Накрая по малко се добавя млякото и с бързи движения се оформя тесто.

Тестото се разточва върху набрашнена повърхност на дебелина 7-8 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 6 см. Изрезките от разточеното тесто се събират с бързи движения без да се месят и отново се разточва тесто с дебелина 7-8 мм. Изрязват се още кръгове. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Всеки кръг се намазва с малко прясно мляко и се поръсва с едро счукани орехи. Орехите се притискат леко в тестото за да се залепят. Скоунсите се пекат в предварително нагрята фурна на 200°C за 18 минути или докато станат златисто кафяви. Охлаждат се върху решетка.

Сладко от червени боровинки

Адаптирано от epicurious.com

Посочените количества са за приблизително 500 грама сладко.

Продукти:

• 340 гр. пресни червени боровинки
• 200 гр. захар
• сок от 1 портокал
• 250 мл. вода
• 3 пресни листа индрише

Всички съставки се смесват в тендера, слагат се наумерен огън и се оставят да заврат. Варят се около 20 минути като се разбъркват периодично. Сместа трябва да се сгъсти леко и боровинките да омекнат.

Сварените плодове се минават през цедка. Отделят се люспите, семките и индришето, и се изхвърлят. Пюрето, което остава се охлажда на стайна температура при често разбъркване. Когато изстине може да се изполва или да се съхрани в буркан, в хладилник до 1 седмица.

Сглобяване и консумация: Моето предложение е скоунсите да се разделят на две по хоризонтал. Всяка половина се намазва с малко крем сирене и се слага по една лъжица от сладкото. Похлупва се с другата половина и се изяжда бавно, без премляскване и с концентрация върху обединяването на всички вкусове.

Това вече наистина е край… на тази история.

За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

След пускането на снимки на базираната на Linux операционна система Tizen OS, Samsung направиха изненадващ ход и съобщиха, че плануват да слеят Bada OS с Tizen. Tizen OS е наследник на платформата MeeGo. Той е разработен от Samsung, Intel и членове от екипа на MeeGo. Новата операционна система се очаква да бъде представена следващият месец на изложението Mobile World Congress, което ще се състои във Барселона. Според The Verge поддръжката на Bada OS ще бъде прекратена тази година, докато SDK и всички приложения ще бъдат съвместими с платформата Tizen. Въпреки, че Samsung потвърдиха пускането на един или два Tizen смартфона тази година, от компанията не казаха кога точно ще бъдат представени новите устройства, но според слухове възможно е това да стане на изложението Mobile World Congress. От Samsung не дадоха информация за смартфоните с Bada OS, така че не се знае, дали някои от тях ще могат да бъдат обновени до Tizen OS.

Том Хенкс за американската мечта и свободата

Във времена на всеобщ, агресивен и циничен антиамериканизъм е благодатно да се чуе трезвият глас на разума. Особено поучително е когато този глас принадлежи на фигура със световна известност, на артист и човек, доказал през годините своята независимост и почтена позиция.

Когато се окаже, че освен всичко друго това е и гласът на български зет *, „Де зората“  не може да пропусне да го направи достъпен за читателите си, дори и от оригиналното му публикуване в сп. Шпигел да са минали няколко месеца.

Разговорът с Том Хенкс е във връзка с премиерния старт на филма му „Лари Краун“  в Германия миналата година и дава по мое мнение чудесна представа за начина на мислене на един просветен американец, чувствителен за проблемите на днешния ден и помнещ уроците на миналото.

Какъв контраст на тропащите от години на хорото на левичарския либерализъм кресльовци от фамозната Джейн „Ханой“ Фонда през Барбара Стрейзанд, Сюзан Сарандън и Оливер Скот до Джордж Клуни.

В случая с Том Хенкс няма нищо учудващо. Стига ни само да си припомним убедителното му претворяване на необичайно симаптичния, така човешки и борчески образ на истинския американски патриот и хуманист Чарли Уилсън. Един от незабравимите антисъветски герои в световното кино.

М.Р.

Шпигел: Г-н Хенкс, във филма «Лари Краун» Вие играете ролята на среден американец, който загубва работата си, налага му се да си продаде къщата и няма пари даже за бензин. Безпокоите ли се за бъдещето на своята страна?

Хенкс: Безпокоя се за бъдещето на западните общества.В момента ние американците преживяваме време на гигантски трансформации. Налага се да се пренастроим изцяло към новите условия. Битката на Лари Краун е само една от многото. В Америка сега има 200 милиона такива полесражения.

Шпигел: Във филма, който е една романтична комедия, безработният Лари решава да промени живота си, записва се на стари години в колеж и успява да спечели сърцето на своята доцентка – играна от Джулия Робъртс. Има ли в това някакъв реализъм?

Хенкс: Разбира се. Е, от същият материал би могло да се направи и мрачна социална драма, но за нея едва ли щяха да се намерят зрители. В „Лари Кроун“ има множество леки и сантиментални моменти. Аз поставям огледалото пред зрителя, но не желая при това да го отблъсна, да му отнемам желанието да погледне в него.

Шпигел: Финансовата криза показа на милиони американци колко е рисковано да харчиш пари, които не притежаваш. Но не почива ли точно на този принцип самият американски начин на живот?

Хенкс: Не, той не почива на парите или върху трупането на имоти. Американският начин на живот означава да откриваш отново и отново себе си. Това бе заложено още при Американската революция, когато народът реши да не се подчинява повече на волята на един крал. Тази възможност – да откриваш себе си отново – притежава всеки американец. До днес!

Шпигел: Е да, но много от Вашите сънародници, които през миналите години загубиха къщите си, все още живеят на палатки?

Хенкс: Америка ти дава втори, трети и четвърти шанс. Ако си Лиз Тейлър може да се омъжиш и осем пъти, евентуално и за един и същи мъж. В Америка можеш да продадеш къщата си, можеш да я загубиш, можеш да пропилееш всичко, което притежаваш, можеш да се преместиш на другия край на страната, да започнеш нов живот. Това никога няма да се промени. Единствената истинска заплаха за нас е цинизмът.

Шпигел: А какво е цинизъм според Вас?

Хенкс: Цинизъм е когато някой ни казва, че нищо не можем да променим. Когато някой ни внушава, че други са виновни за нашата ситуация. Но ние все пак и все още сме Америка! При нас всеки може да се реализира! Все едно дали се казва Лари Краун или Лейди Гага.

Шпигел: „Лари Краун“ – нещо като наръчник за времена на рецесия? Като първо Лари продава големия си плазмен телевизор…

Хенкс: Съвършено ненужна вест за него – Лари просто вече няма време да виси у дома пред телевизора. Той трябва да преобърне наопаки живота си, да го разчисти, да вземе нещата в свои ръце. Лари се записва в колежа. И понятие си няма какво ще учи, но решава да се сблъска с новия живот в надеждата, че от сблъсъка ще изскочат нови идеи.

Шпигел: Имате ли сред съседите си някой реален Лари Краун?

Хенкс: Не, героят няма реален прототип. Но познавам хора като него. Обичам например да се ровя из така наречените „гаражни пазари“, където хора като него продават предмети от бита. Когато карам през квартала и видя табела „Yard Sale“ („продажба на двора“) винаги поглеждам какво предлагат.

Шпигел: А какво търсите?

Хенкс: Грамофонни плочи, стари пишещи машини и хай-фи уредби.

Шпигел: И как звучи, когато Том Хенкс иска да купи грамофон на старо?

Хенкс: Питам продавача „Колко струва тази уредба?“ – „Коя, тази? Стотачка“. Кимвам и му давам сто долара. Той се хили и казва „Ако се бяхте пазарили малко щях да Ви я продам и за десет“. Ухилвам му се в отговор и казвам „Е да, но ако Вие бяхте се попазарили малко, щях да Ви платя за нея и 500“. Майтап да става…

Шпигел: Защо на Америка й е толкова трудно да излезе от кризата?

Хенкс: Ще се измъкнем горе долу цели от нея, но е страшно трудно и ще трае още доста време. Америка е голяма страна, на която са нужни големи мечти. Случват се разбира и времена, когато трябва да се позатегнат коланите. Но не ни подценявайте нас, американците! Нашата страна се основава на подвижността. Аз например не мога да си спомня точно колко пъти съм се местил в младостта си. „Go west!“ („Карай на Запад!“ – лозунгът на пионерите на завладяването на американския Запад – бел. превод.) – този призив е все още в кръвта ни. От малки се учим просто да оставяме зад себе си онова, което е отминало, а не да тътрим товара с нас. Това ни прави бързи. Всеки американец когото познавам е в състояние да си опакова багажа и да поеме на път.

Шпигел: Вие също?

Хенкс“ Разбира се. Е, има и хора, които в даден момент се установяват за постоянно, оттеглят се край някое голф-игрище, въртят си кръгчетата и не мръдват вече от там. Аз обаче голф не играя.

Шпигел: Къде е домът Ви?

Хенкс: Живея между Лос Анжелис и Ню Йорк. Когато се застоя прекалено дълго на едно място ме хваща съклет, защото си мисля, че може би пропускам нещо. И казвам на жена си „Давай да прелетим оттатък“. Нужна ми е постоянната промяна. Паяжини се хващат лесно, трябва постоянно да духаш и да ги разчистваш.

Шпигел: Веднъж казахте, че на двайсет и няколко години сте бил горе-долу успешен актьор и все пак е трябвало да водите непрекъсната борба за оцеляване. Въпреки всичко – междувременно сте най-успешният актьор във Холивуд за последните две десетилетия. Никой не олицетворява така както Вие Американската мечта.

Хенкс: Аз съм късметлия! Винаги съм имал щастие в живота. Помня много добре всяка стъпка  в кариерата, помня и времето, когато бях безработен, когато просто не знаех как да продължавам нататък. Бях актьор и основното, което ме тикаше напред бе желанието да получавам все по-добри роли от тези, които вече бях играл. А когато забелязах, че мога и да се издържам от играта си, че мога да плащам и данъци – тогава бях просто щастлив.

Шпигел: Значи Вас Ви интересуваше само това, да се развивате като актьор?

Хенкс: Да, иначе днес нямаше да говорим за „Лари Краун“, а щяхме да си приказваме за „Форест Гъмп 5“. Разбира се, че човек няма пълна власт над собствената кариера и все пак можеш сам да определяш дали ще приемеш всяка предложена ти роля само заради парите или ще поизчакаш докато се появи онази роля, която ще ти даде нещо ново. Аз чаках.

Шпигел: Междувременно притежавате състояние от няколко стотин милиона долара. Президентът Обама предложи да се повишат данъците за богатите.

Хенкс: Нека действа!

Шпигел: Вие сте за?

Хенкс: Да. Ние богатите би трябвало да сме благодарни на страната си за благополучието и за красотата, които тя ни предоставя. Ние се възползваме по изключителен начин от тези възможности и е съвсем естествено – и впрочем, съвсем по американски – ако допринесем в по-голям размер чрез нашите данъци за общото благо.

Шпигел: Къде започва богатството за Вас?

Хенкс: Не бих включил в този кръг хора, чието състояние възлиза на няколко стотин долара. Но милионери като мен? Разбира се. Чувствам се привилегирован, дори благословен.

Шпигел: Питат Ви постоянно дали не бихте влезли в политиката.

Хенкс: Аз не бих гласувал за себе си.

Шпигел: Всъщност като супер-звезда нямате ли дори по-голямо влияние върху хората отколкото политиците?

Хенкс: Не бих говорил за влияние, това ми звучи дръзко.

Шпигел: Защо?

Хенкс: Защото като актьор имаш наистина достъп до хората, известно излъчване. Но никой няма, както е седнал в къщи пред телевизора и чуе какво говори някоя звезда в токшоуто, изведнъж да се сепне и да си промени мнението. Не стават така нещата.

Шпигел: За много хора Вие въплъщавате добрите страни на Америка.

Хенкс: Може и да съм пример за някои, но пример за какво? За актьор, за баща, за мъж, който е женен от 20 над години?

Шпигел: Не бъдете толкова скромен. За много зрители Вие сте най-заслужаващият доверие американец въобще.

Хенкс: Окей, Вие за какво ми имате доверие?

Шпигел: Сега? Тук? Готови сме например да Ви повярваме всяка лъжа.

Хенкс: Преди години един човек ми разкри тайната на щастието. Познавате ли я?

Шпигел: Не, за жалост.

Хенкс: Винаги да казвате само истината. Тогава никой никъде няма да може да Ви скрои кюляфа заради нещо, което сте укрили или изопачили.Бъдете винаги откровени, заявявайте открито мнението си и си признавайте недостатъците.

Шпигел: Това сега звучи като реплика от „Форест Гъмп“…

Хенкс: Форест Гъмп просто няма понятие що е това лъжа. Той не може другояче освен да казва винаги само истината. Наистина вярвам в това. И се опитвам да живея по този начин – пред камерата и зад нея, в частния живот и в професията.

Шпигел: И успявате ли?

Хенкс: Полагам максимум усилия.

* Съпруга на 54-годишния Том Хенкс от 1988 г. е актрисата Рита Уилсън, родена в Лос Анжелес под името Маргарита Ибрахимова като дъщеря на българин-помак от Северна Гърция. Рита помага на Том Хенкс в създаването на образа на Виктор Наворски – емигрант от Източна Европа, блокиран на нюйоркското летище във филма „Терминал“ и говорещ на бащиния й език – български.

Превод: Милен Радев

Отишъл един паралия в едно село и оставил 100 лв. депозит в хотела, преди още да се е качил да разгледа стаите с уговорката, че ако не ги хареса, ще си вземе парите. Хотелиерът бързо отишъл и си върнал стоте лева вересия от ресторанта, дето се хранели гостите на хотела. Ресторантьорът пък от своя страна си върнал дълга на магазина. Магазинерът побързал да върне парите на няколкото човека от селото, от които вземал продукти - свинско, пилета, яйца... Те пък отишли и си върнали борчовете на селската проститутка. Проститутката отишла и си оправила вересиите в хотела. След малко човекът с парите слязъл на рецепцията и си взел депозита, защото не харесал стаите, и си заминал. Усмихни се България, ето как едни външни инвестиции могат да оправят една икономика, затънала в дългове като нашата....

Френски съд наложи парична санкция в размер на 373 000 евро на безработен жител на град Ланд заради това, че е записвал филми, прожектирани в кината, които после споделял чрез файлообменните мрежи в интернет. За една година видеопиратът е записал и качил в глобалната мрежа 27 филма. Съвместният иск срещу нарушителя е подаден от Националната федерация на филмовите разпространители, дистрибуторите Metropolitan и Studio Canal, както и от филмовите компании Columbia Pictures, Disney, Paramount, Fox, Universal, Gaumont и Warner Bros. Размерът на глобата бил определен, след като ищците пресметнали, че споделените от обвиняемия филми били гледани от повече от 500 хиляди души. Първоначално те поискали от "киномана" компенсация от 1,2 милиона евро. Защитата на ответника от своя страна заявила, че качеството на споделените в интернет филми е несравнимо с качеството на закупените от разпространителската мрежа DVD или Blu-ray дискове. Тя останала доволна, че обвиняемият получил условна, а не реална присъда, която следва да бъде излежана в затвор, но подала апелация заради високия размер на глобата. Адвокатите на видеопирата посочили, че той е действал от любов към киното и не е получил никакви лични облаги. 40-годшният французин бил вдъхновен за нарушаване на закона от благодарността на интернет потребителите, предава РИА Новости. Той бил задържан на 3 май 2011 г. в едно от кината в Ланд със скрит в чорапа диктофон. Задържаният прекарвал по 15-16 часа на ден в кинотеатрите. Собствениците на двата интернет сайта, чрез които били споделяни филмите, не попаднали под ударите на закона, тъй като техните ресурси се оказали регистрирани в така наречените "данъчни убежища".

Носителката на "Пулицър" през 1989 година за "Уроци по дишане" Ан Тайлър е тазгодишният носител на Наградата за литературни постижения на Sunday Times. Авторката на "Турист по неволя" ще бъде 25-ят носител на отличието, което се присъжда за висок принос в областта на литературата и книгите.

"Читателите по целия свят ценят Ан Тайлър за начина, по който тя влиза прочувствено в техните сърца, и сме радостни, че тя избра да посети Великобритания за пръв път в живота си, именно за да получи тази награда", каза литературният редактор на Sunday Times Андрю Холгейт. Той ще връчи наградата на американката на 1 април в Шелдониън Тиътър рамките на Литературния фестивал на Sunday Times в Оксфорд, който стартира на 24 март.

"Изненадана и едновременно очарована съм от новината за тази награда. Знам колко голяма чест е това и от каква добра компания ще бъда част - списъкът с хора, които са я получавали преди мен, е ослепителен", коментира Ан Тайлър. Нейният нов роман "The Beginner's Goodbye" предстои да излезе на 5 април, само броени дни след церемонията по награждаването.

Оксфордският литературен фестивал се провежда вече четвърт век в рамките на 9 дни всяка година. Негови домакини са някои от най-впечатляващите образователни сгради в Европа, носещи славата на Оксфорд по целия свят. Фестивалът добавя към името си и това на Sunday Times през 2003 година, когато британският вестник става официален медиен партньор на събитието.

В това издание на фестивала ще има и българско участие - Капка Касабова ще се включи в разговор с журналиста Дейвид Фрийман за тангото и за начина, по който танцът е минал през живота й. Тя ще говори за последната си книга "12 минути любов. История за танго", която бе издадена във Великобритания през ноември.

Видях това видео и не можах да се стърпя да не го споделя. Няколко пъти съм отбелявал, че столицата ни има положителни и красиви черти. Бих искал да благодаря на хората от сайта „Стара София“ за положеното старание и труд в развиването на проекта им.   Чудя се дали това видео може да се сложи [...]

Върховният съд на Индия предупреди индийските представителства на компаниите Google и Facebook, че достъпът до техните сайтове може да бъде блокиран в страната, ако те не започнат предварителна модерация на публикуваните материали. Това съобщи сайтът Zeenews.com, позовавайки се на агенция Press Trust of India. Според изявлението на съдия Суреш Кайт, ако компаниите не разработят и не пуснат в действие механизъм за идентифициране и премахване на "оскърбителни и спорни" записи, достъпът до техните сайтове ще бъде блокиран, както това беше направено в Китай. В отговор представители на Google заявиха, че няма възможност за проследяване на всички записи, които се индексират от търсачката на гиганта. Както посочва агенция "Франс прес", искът за предприемане на подобни действия е бил подаден от журналиста Виней Рей. Той сметнал, че интернет компаниите са отговорни за публикуваните в техните ресурси съобщения и обвинил Google и Facebook във възпрепятстване на "религиозната хармония" и "националната интеграция" в Индия. Агенция "Ройтерс" съобщава, че законът, според който собствениците на сайтове са отговорни за публикуваните в тях данни, е бил приет в Индия през миналата година. На протестите на правозащитниците властите в страната отговарят, че в консервативната държава с дългогодишна история на конфликти между различните религиозни групи публикуването на оскърбителни изображения може да бъде опасно. Законът предвижда премахване на спорните материали в рамките на 36 часа от получаването на оплакване срещу тях. През декември 2011 година министърът на комуникациите и информационните технологии на Индия Капил Сибал призова Google, Facebook, Twitter и други компании да отстранят от страниците си оскърбителните материали. При това обаче, отбелязва "Ройтерс", в монета интернет пространството в Индия е много по-свободно, отколкото в Китай.

На 31 януари компанията Mozilla ще пусне версия на браузъра Mozilla Firefox с удължен срок на поддръжка (Extended Support Release), която ще бъде актуализирана веднъж в годината и ще бъде ориентирана към корпоративни потребители. Считано от 4.0, версиите на Firefox няма да получават актуализации на защитата и корекции на грешки веднага след излизането на нова версия. Единствената версия на Firefox с разширена поддръжка е 3.6, която бе представена през януари 2010 година и ще престане да получава актуализации през април тази година. Ежемесечните актуализации са неудобни за бизнес потребителите, които трябва да тестват щателно своите сайтове и уеб приложения под всяка нова версия на браузъра. Корпоративната версия на Firefox ще излиза веднъж годишно. Първата версия с удължена поддръжка ще стане Firefox 10, която се оачква да се появи на 31 януари. Поддръжката ще се осигурява за срок от 54 седмици. След появата на следващата ESR-версия (например Firefox 17), потребителите ще имат на разположение още 12 седмици, за да мигрират към нея, след което публикуването на актуализации за нея ще бъде спирано. Такъв модел е широко използван в различни продукти с отворен код (какъвто е и самият браузър Firefox). Най-често продуктите с удължен срок за поддръжка носят обозначението Long Term Support. Подобни версии има, например, ядрото на Linux, но те се появяват неравномерно и зависят от решенията на създателите на корпоративните Linux-дистрибуции - Red Hat Enterprise Linux, SuSE Linux Enterprise и други. В същото време, най-популярната дистрибуция на Linux - Ubuntu, получава LTS-версии на всеки две години ; корпоративните дистрибуции получават актуализации на всеки три години (или на пет години за сървърните варианти), а не на 18 месеца като конвенционалните версии. Освен Firefox, подходящ за корпоративните потребители модел на актуализиране има само Internet Explorer. Браузърът Google Chrome по подразбиране изисква автоматично преминаване към всяка нова версия, а Opera не получава актуализации за по-старите си версии.

Компанията NEC проведе експеримент по предаване на данни по оптичен супарканал на разстояние повече от 10 хиляди км със скорост 1,5 TB/s. По време на опита са използвани единствен източник на светлина и технология за мултиплексиране, благодарение на които са били достигнати сумарна пропускателна способност на канала от 4 терабайта в секунда (TB/s) и спектрална ефективност от 3,6 бита в секуда за херц (b/s/Hz). Този експеримент потвърждава възможността за междуконтинентална комуникация с помощта на оптични суперканали, което представлява относително проста и евтина технология. Оптичните суперканали позволяват по оптичнчното влакно да бъдат предавани няколко честоти едновременно с различна фаза и отделна модулация на всяка носеща. Тяхното използване в комбинация с технологията за ортогонално честотно мултиплексиране (OFDM) дава възможност за значително повишаване на спектралната ефективност и увеличаване на скоростта на трансфер на данни, включително в системи с един светлинен източник. При демонстрацията е бил използван суперканал NEC, създаден чрез използване на съвременно комуникационно оборудване, ново многочестотно оптично влакно с ниско ниво на загубите на оптична мощност, алгоритми за кохерентно детектиране, както и EDFA и DP-QPSK модулации. Експериментът е проведен от научноизследователската група NEC Laboratories America в Принстън, Ню Джърси, САЩ.

В рамките на следващия един месец най-големият торент тракер в света The Pirate Bay (TPB) ще прекрати разпространението на .torrent файлове и ще предоставя съдържание само чрез отворения стандарт magnet. TPB вече направи първата крачка в тази посока, като започна по подразбиране да предлага изтегляне на файлове чрез magnet-линкове. Основаният през 2003 година The Pirate Bay е най-големият и най-посещаваният тракер на планетата. И всички любители на BitTorrent протокола едва ли са забравили, как през 2009 година сайтът беше спрян за известно време. Сегашните действия, които предприема администрацията на тракера, вероятно са свързани и с наскоро постановеното решение на холандски съд, с което най-големите интернет доставчици в Холандия бяха задължени да блокират достъпа до The Pirate Bay. Освен това, администраторите на The Pirate Bay са убедени, че технологии като DHT и PEX правят BitTorrent-тракерите излишни при децентрализираното споделяне на съдържание между потребителите. Ето защо екипът на The Pirate Bay е планирал след около месец изцяло да се се избави от досегашния начин на разпространение на .torrent файлове и да премине към използване на отворения стандарт magnet, като пренасочи всички torrent-линкове към специално създадена за целта страница с детайлна информация по въпроса. Стъпката, предприета от The Pirate Bay, предизвика объркване у мнозина, но реално за потребителите на TPB, включително за онези, използващи DHT мрежата, промените ще бъдат незначителни. Файлът, който те желаят да свалят, ще остане достъпен, но не чрез сваляне на .torrent файл, както досега, а чрез magnet-линк. Администрацията на The Pirate Bay счита, че преминаването изцяло към новия вариант на сваляне на файлове има поне две предимства за сайта - от една страна намаляване на трафика, а от друга - намаляване размера на базата данни. Така скоро всеки ще може да си свали и запази на преносима USB флаш памет или локално на твърдия диск на компютъра пълно копие на цялата база на The Pirate Bay. За разлика от обикновените потребители на TPB, за търсачките на торенти, основани основно на индексиране на .torrent файлове, качени в The Pirate Bay, промените ще бъдат големи. За да продължат да функционират, те ще трябва да извличат торенти от DHT мрежата, подобно на BTDigg. Според TorrentFreak, един от проблемите при използването на magnet-линкове е, че при малък брой сийдъри ще бъде необходимо значително по-дълго време, за да започне свалянето на файла, отколкото досега. Това се дължи на факта, че. torrent файлът вече ще трябва да бъде изтеглян от останалите потребители, а не директно от сайта. Добрата новина е, че всички съвременни Torrent-клиенти (Vuze и др.) поддържат сваляне чрез magnet. Без съмнение, преходът на The Pirate Bay към Magnet е значителна стъпка и е трудно да се предвиди как ще повлияе тя на BitTorrent-общността като цяло. Въпреки това, според TorrentFreak, торентите никога няма да изчезнат напълно.

Премиерът Борисов знае добре, че партията му няма да получи друг шанс да управлява удобно и с малцинство в парламента. „Единствено някакъв много тежък управленски крах или непредвидено събитие може да измести развитието на нещата в друга посока”, счита шефът на бюрото на близката до германските християндемократи фондация. Д-р Арндт отхвърля прогнозите на редица български политолози за неизбежността на предсрочния вот през настоящата година. „Успехът на ГЕРБ на миналогодишните избори говори както за подкрепа за политиката на правителството, така и за недоверие, че другите партии са в състояние да се справят по-добре, ако вземат властта. В България все по-отчетливо се утвърждава триполюсен политически модел, при който сцената е поделена между десните партии, ДПС в центъра и БСП вляво”, счита германският експерт. Според д-р Марко Арндт през 2012 българите ще продължат да наблюдават откриването на обекти от страна на премиера Борисов и неговите министри. „Правителството вече няма...

Вили Лилков е роден на 06.04.1955 г. в гр. Видин. Завършил е ядрена техника в СУ “Св. Климент Охридски”, доктор по неутронна физика от БАН-ИЯИЯЕ. Работи като професор д-р, ръководител на катедра “Физика” в МГУ “Св. Иван Рилски”. Той е общински съветник в СОС четвърти мандат (1999-2003, 2003-2007, 2007-2011 и 2011-2015г.). - Г-н Лилков, как ще коментирате избора на Елен Герджиков за председател на Столичния общински съвет? - В крайна сметка Столичният общински съвет трябва да има и председател. Шегувам се, разбира се. Това е номинацията на ГЕРБ, това е човекът, който оттук-нататък поема тежката отговорност да ръководи цялата работа на общинския съвет и за мене той ще бъде „пръв между равни”. Аз не бих казал, че това е някаква изключителна позиция, просто това е човекът, който оттук-нататък” ще бъде, както вече казах „пръв между равни” и му пожелавам да не забравя това. - Колегите ви от БСП не участваха в гласуването, но Герджиков бе избран и с гласовете на сините. Всичките...

Младият компютърен инженер Кубер Сапарев, член на Инициативния комитет за демонтиране паметника на Съветската армия в София, бе „уличен” с полицейски констативен протокол, че бил повредил „културно-историческа ценност с българския трибагреник”, който той загатна с боя върху барелефа с болшевишкия флаг, носещ надписа „Вся власт советам”. Полицията се опита да отведе Кубер в Първо районно управление на МВР, но протестиращите привърженици на инициативата за демонтирането застанаха пред полицейския автомобил и не се разотидоха докато нашият съмишленик не беше пуснат.

Полицията този път не допусна да се повтори опитът станалият вече традиционен януарски митинг пред паметника да бъде опорочаван от противниците на инициативата. Може би това е поуката от нашите допълнителни протести на 1 февруари пред общината, когато проверихме дали и ние можем да демонстрираме без разрешение. Полицаите тогава се опитаха да ни прогонят,но им припомнихме, че не попречиха на освиркванията, скандиранията и на откровено хулиганските прояви на агресия спрямо нас от страна на младежи от БСП и „Че Гевара” на митинга ни от 9 януари 2011 г. Имало е полза от нашия протест!

За първи път, освен от телевизионния Канал 3, пряко от събитието се включи БНТ. Ще бъде интересно да се види, дали многобройните фоторепортери, присъствали на митинга, ще пласират някоя снимка във вестниците…

Пред дошлите в студа граждани, включително от сирийската опозиция срещу режима на Асад в Дамаск, моя милост прочете следното отворено писмо:

ОТВОРЕНО ПИСМО КЪМ ВЛАСТТА НАД ЕДНО ЗАТВОРЕНО ЗА ИСТИНАТА ОБЩЕСТВО

Господин Борисов, в центъра на столицата, която управлява Вашата партия, продължава да стърчи най-големият на Балканите, ако не и в Европа, символ на една доказана лъжа, пред която от нас се иска да се прекланяме. Той се извисява над най-големия ни университет и над Парламента, в който имате мнозинство и решаващ глас.

Вие оглавявате еднопартийно правителство с практически неограничени възможности за въздействие върху всяко важно управленско решение от национално значение. Ваша е вече и президентската институция чрез избора на държавен глава, посочен лично от Вас.

Цялата власт е Ваша, господин Борисов. Но и над Вас се извисява претенцията от болшевишкия лозунг „вся власть советам”. Докога ще търпите, премахнете това безобразие- ако не заради нас, свободолюбивите граждани за европейско развитие, които поставяме най-високо истината и България, то заради посегателството към Вашата неоспорима водеща роля във всичко в държавата ни!

Граждани за европейско развитие на България,
София, 15 януари 2012 г.

На чаеното парти, разбира се, пихме чай ( включително и правен от мен, въпреки –незнайно защо-твърденията на един сайт, че не било така?!), макар и не от самовара, който донесох като символ на руската традиция и като жест към самите руски жертви на болшевизма, изобразен от монументалната пропаганда на източната част от паметника. А го нарекохме така по аналогия с набралото напоследък скорост в САЩ гражданско движение Чаено партия, което припомня корените на американската независимост, започнала с бунта срещу опита на метрополията им по онова време да наложи данък върху чая.

Сега остава да видим три неща:

Пак ли ще се правят, че нищо не е станало?

Ще посмеят ли да тормозят Кубер заради смелата му постъпка да маркира българското знаме върху болшевишкото?

Ще дойдат ли следочистачите на руската пета колона да чистят пак „осквернения” им тотем или ще настояват за „най-строго наказание на вандалите”, за каквито у нас се имат българите, които си позволяват да обичат България повече от Русия?

Българското чаено парти беше кратко и може би най-успешното от всички подобни наши изяви. Попарихме с горещ чай надеждите, че ще се откажем лесно. Отчаяните защитници на лъжата за съветската свобода в България да му мислят- включително онези, които имат властта да премахнат унизителния символ от центъра на българската столица.

Share on Facebook

На днешния ден през 1992 г. България призна независимостта на Македония. Биволъ публикува със съгласието на автора анализ от Валентин Стоянов, икономист и експерт в Народното събрание.

Една от темите, които често се дискутират в патриотичните среди, е тази за отношението на България към стремежа на Република Македония и на Сърбия за членство в Европейския съюз. За съжаление, този въпрос не е намерил сериозна гласност сред широката българска общественост, както и сред политическата ни „класа". Същевременно обаче страната ни заема позиции, които по-скоро не са в съответствие с националния интерес, и всичко това се случва без сериозни дебати.

Подходът към Македония

Нека веднага влезем в дълбокото. На първо място трябва да бъде осъзнато, че в прословутия спор за името между Република Македония и Гърция винаги е имало и трета страна. И това сме ние. Стратегическата концепция за забавяне на евро-атлантическата интеграция на Република Македония е насочена срещу България, а и срещу геополитеческата ос по Коридор №8, в която именно Република Македония се явява най-слабото звено. Умишленото нерешаване на спора за името, в което охотно участват и македонски политически кръгове, свързани с миналото, поставя младата република в един постоянен омагьосан кръг, от който вече две десетилетия няма изход. Стратегическата цел на старите кръгове е Македония да не стане член нито на НАТО, нито на ЕС, поне докато Сърбия не я догони и не „опакова" нея и други бивши югорепублики в общ интеграционен процес. До тогава обаче в Македония преходът няма да свърши, а страната ще остане в орбитата на старите и чужди политически и икономически влияния. Това от своя страна отслабва и позициите на България в региона.

В тази връзка е важно веднъж завинаги да стане ясно и друго. Прословутите призиви (продиктувани от криворазбран патриотизъм) на някои кръгове за „поставяне на условия" пред евро-атлантическата интеграция на Република Македония и за „спиране езика на омразата" означават само едно – запазване на статуквото. А то работи идеално против българо-македонските отношения и е в полза на старите зависимости и влияния, съществуващи в Скопие през по-голямата част от ХХ век.

Най-после трябва да си дадем сметка, че българският национален интерес изисква скорошно членство на Македония и в НАТО, и в ЕС. Това е единствения начин за изчистване на много структури в младата република от чуждите влияния и обремененото с антибългарски влияния минало.

Сегашните „акции" и някои медийни кампании против България са плод на определени групи в македонското общество, които имат подкрепа на среди извън Македония. Те не са позиции на средностатистическия македонски гражданин и на правителството, които са приятелски настроени към страна ни и желаят по-интензивни контакти в политическата, стопанската и културната сфери. Негативната риторика и прословутият език на омразата обаче отлично постигат своята цел, създавайки на моменти атмосфера на взаимно недоверие, която е фактор за забавяне на интеграционните процеси от двете страни на Осогово. А всичко това е инспирирано от малка група хора и медии, чиито конци се дърпат от разстояние и които никога не са прекъсвали топлите си връзки със стария режим и зависимостите си от него. Грешката на България и общественото ни мнение е, че лесно се поддаваме на този род провокации и така отношенията ни с Република Македония остават в омагьосания кръг на уж „поставяните условия" без да сме способни да гледаме стратегически и в перспектива.

Подходът към Сърбия

Коренно различен обаче трябва да е подходът на българската дипломация и държавност спрямо Сърбия.

В интерес на истината нашата политика е последователна и правилна в една основна насока – по отношение признаването независимостта на отцепилите се от „опеката" на Белград бивши югорепублики. Известно е, че първи признахме независимостта на Скопие, но бяхме и сред първите страни, които направиха това по отношение на Любляна, Загреб, Сараево и Подгорица. Бяхме сред първите държави, признали и независимостта на Прищина, като това стана чрез даване на ясен геополитически сигнал, тъй като тази „акция" беше съгласувана съвместно с другите основни съседи на Сърбия – Унгария и Хърватска. Да се надяваме, че Белград си е взел поука от всичко това. Не трябва обаче да се изпускат от поглед и развитията в територии като Войводина и Санджак, в които също се издигат определени искания за по-голяма автономия и които тепърва могат да създадат сериозни проблеми на властите в Белград. Ако тогава обаче остатъчна Сърбия е вече в Европейския съюз, това би могло да генерира излишни вътрешни проблеми и за самата общност, и от тази гледна точка може да се мисли за вариант, при който Белград първо решава вътрешните си етнически, политически и регионални проблеми и едва след това поема пътя си към Брюксел.

От тази гледна точка България постоянно трябва да поставя въпроса за Западните Покрайнини. Станали част от една вече несъществуваща държава (Сръбско-Хърватско-Словенското Кралство), без юридически основания да останат в нея и при това напълно изоставени като регион от централната власт в Сърбия, Покрайнините трябва да са обект на активна политика от българска страна. Крайно време е да проявим много по-сериозно и държавническо поведение по въпроса за Западните Покрайнини, включително да предложим решения, които да доведат до коренна промяна в статута на многобройната българска общност в Сърбия. На всеки е ясно, че официалната статистика за сънародниците ни там представя броя им като неколкократно по-малък от действителния. Плахата ни политика през десетилетията и изместването на националния ни интерес за сметка на идеологемите за „братство", „славянство" и „мост на сътрудничество" води до разочарование и огорчение българското малцинство, но и създава облик на България като незначителен и слаб фактор в региона, който просто не разсъждава стратегически. Нещо, за което политиците ни трябва да се замислят.

Българщината в Западните Покрайнини трябва да се поддържа на всяка цена, защото Балканите са динамичен регион и не се знае как могат да се развият политическите събития дори само след 10 години. Нека не забравяме, че едва за няколко години от Белград се отделиха Черна Гора и Косово, а Войводина и Санджак поставят все по-активно въпроса за политическа автономия.

Изводите

Нелепо е, че в отношението ни към опитите за европейска интеграция на двете ни западни съседки вървим по-скоро по път, който е в разрив с националния ни интерес и стратегически цели. На Република Македония „поставяме условия", когато имаме нужда от еманципирането й от чужди и стари влияния, които са изцяло антибългарски по своята същност. А това еманципиране може да стане само чрез намиране на убежище от страна на Скопие в евро-атлантическите структури, т.е. пътят за София минава през Брюксел. Този фактор продължава да държи отношенията ни на нивото, на което са били преди две десетилетия, и в пълна сила запазва статуквото. То би могло да бъде разрушено само със скорошна евроатлантическа интеграция и излизане на Република Македония от старата политическа орбита.

Спрямо Сърбия изглежда прилагаме подхода, който би трябвало да прилагаме именно към Македония – „безусловно подкрепяме", въпреки откровеното потъпкване правата на българската общност и продължаващата асимилаторска политика. Странен парадокс, но изцяло в услуга на небългарски интереси.

И да повторим още веднъж. Трябва да осъзнаем, че за България ще е голяма грешка поредното пакетиране на Македония и Сърбия, опити за каквото се правят в стремежа на двете държави към членство в Европейския съюз. Наш основна стратегическа цел е скорошната евро-атлантическа интеграция на Република Македония, докато спрямо Сърбия трябва да бъде прилаган перманентен натиск за запазване правата на българското малцинство там. Това е стратегически императив за България и дано политиците ни го осъзнаят най-после.

Да се говори за някакъв „български етнически модел” е абсурдно, защото процесите, които текат в света, няма да ни отминат. В този смисъл не може да се говори за специфичен български етнически модел, без да се вземат предвид две неща: миналото и бъдещето в контекста на настоящето. Ако нещо ни е спасявало досега, то не се нарича българска политическа класа или Ахмед Доган, а колкото и странно да звучи – атеистичното ни възпитание през последните десетилетия в България. Липсата на религиозност в хората доведе до там, че в средите на вярващите сега все още не могат да изпъкнат водачи. Борбите в БПЦ и в средите на мюсюлманите не можем да ги отдадем само на разпределяне на имоти, или както биха го казали мюсюлманите от турски етнически произход келепир, а в излъчването на водачи. Атеизмът в България е различен от руския атеизъм, имам предвид съветския, тъй като това разделяне на републики ние го нямаме. Както и в съседна Югославия – спомняме си допреди събитията в Косово какво...

"Всенароден секс с човек от народа"
блог на Милена Фучеджиева

"Появява се ново глобално обществено мнение - без център, без говорители"
Интервю на Ивайло Дичев в Дневник.бг

"Флоров и Цветанов скочиха на Борисов"
БГ Снайпер, препубликуван от Афера.бг

"Борисов и глобалното затопляне"
Севдалина Пенева в "Десант"

"Репортаж за трите хаш"
блог "София за нас"

Индонезийският хакер Hmei7, отговорен за обезобразяването на повече от 70000 сайта, сред които и тези на Siemens, IBM и някои важни производители на автомобили, направи нов удар като този път обезобрази три сайта на Asus, хоствани на поддомейни на Asus.com. От Zone-H потвърдиха успеха на атаките, както и съобщиха, че друг хакер с ник H4x0rL1f3 му е помогнал. "ASUS е хакнат !!! обърнете внимание на сигурността, тя е на много ниско ниво," беше съобщението публикувано от хакерите в сайтовете. Домейните, на които хакерът е преодолял сигурността са apservice.asus.com, vip.asus.com и member.asus.com. Хакерът не е обезобразил главните страници, вместо това е добавил файл с наименование x.html, който може да бъде видян от администраторите на сайтовете. Причината за това е, че хакерът е искал да им докаже, че те имат още какво да направят по сигурността на сайтовете си. И трите домейна вече са в нормален работен режим.

Здравейте приятели на Неделна поща – седмичния дайджест за интересни новини от дигиталния свят.

Тенорът на днешното издание ще бъде блокирането и филтриране на съдържание, което започва да добива особения символизъм на проблемна

глобализация в рамките на Web 2.0

От Щатите всекидневно ни достигат новини, свързани със законопроектите SOPA и PIPA, които в последните дни на отиващата си седмица обаче ставаха все по-добри: така първо Ars Technica съобщи, че определени представители на американския Конгрес са започнали да се подават на натиска, оказван им системно от техни избиратели и публично да преосмислят досегашната си подкрепа. Не само това, но и Victoria Espinel (шефката на администрацията, призвана да прилага SOPA/PIPA) се изказва по-скоро критично към законопроектите в сегашния им вид.

От европейската страна на Атлантика

новините, свързани с филтриране и блокиране, обаче са по-скоро обезпокояващи.

Според цитирана от BoingBoing информация, съд в Хага е наредил на интернет доставчиците XS4ALL и Ziggo да блокират достъпа на клиентите си до торент сайта The Pirate Bay. В светлината на казуса Sacarlet v SABAM, това решение ми се струва изключително проблематично. XS4ALL и Ziggo са обявили, че ще се обърнат към апелативната инстанция и аз съм истински любопитен какво ли ще отсъди тя.

Може би не до там приятни новини ни достигат и от

бреговете на Индийския океан

където, макар и с по-различен фокус, се завихря интересна дискусия, свързана с блокирането и филтриране на съдържание.

Ако си спомняте, неотдавна похвалих Facebook, че в конфронтация с индийски правителствени кръгове, са отказали да цензурират създадено от потребителите си и качено от същите тях на сървърите на компанията съдържание. Уви, според индийския ITLB Blog това за сега не е последната дума във възникналия спор, който е бил отнесен до Висшия съд на Делхи.

Съдът на свой ред е приел, че (хостинг?) провайдърите са длъжни да внедрят технически мерки и механизми, с които да гарантират, че потребителите им не ще бъдат в състояние да качват обидни, вулгарни, нецентурни и богохулни материали.

Това е то глобализацията…

Но понеже Неделна поща никога не завършва с лоши новини, за конец ви слагам линк към резултата от вчерашните протести против проучванията за добив на

шистов газ

които с още малко зор, и ако е рекъл Господ, могат да се увенчаят с финален успех.

С това се разделям с вас и ви пожелавам приятно четене и весела и успешна седмица!

Related posts:

1. Линковете в неделя
2. Линковете в неделя
3. Линковете в неделя
4. Линковете в неделя
5. Как ще PIPA SOPA-та и къде в целата схема е европейският #NoDisconnect?

Съобщение циркулира във Facebook, което включва и фотография на бебе, на чието лице според това, което се вижда, има голям израстък на лицето си. Съобщението казва още, че Facebook ще дари по $0.03 за лечението на бебето при всяко едно споделяне на въпросното съобщение и …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Хиляди Facebook акаунти бяха разбити и публикувани

     Наивни потребители на Facebook, които кликат върху всичко и се опитват да влязат във всяка страница,...
  2. 

     Пуснаха новия Timeline за всички потребители на Fa...

     Новината от днес, е че новият Facebook Timeline вече е достъпен за всички потребители по целия свят....

Ако сте сред почитателите на блестящия британски автор Роалд Дал, ако сте участвали в първото издание на "Читателска щафета" и ако все още пишете писмата си на хартия във века на имейлите, сега можете да украсите пликовете за писма с нещо ново и наистина невероятно – марки с лика на Дал!

Британските кралски пощи Royal Mail пуснаха в обращение уникална колекция, в която главни роли заемат Чарли Бъкет, Фантастичният г-н Фокс, Матилда, семейство Тъпашки, Вещиците и Джеймс и Гигантската праскова. А по случай 30-годишнината от написването на книгата „Г.Д.В.“, ако имате приятелче във Великобритания, не пропускайте да го помолите да ви донесе специалния набор от марки, отбелязващи сцени от книгата.

Всяка марка от специалната серия „Роалд Дал“ представя оригиналните илюстрации на дългогодишния приятел и сътрудник на автора, Куентин Блейк – една превъзходна изненада както за колекционерите, така и за феновете на разказвач № 1.

Посетете сайта на Royal Mail за повече подробности 

Гео Милев – поет, художник, критик, журналист, издател, преводач. Една от най-широко разгърнатите личности в новата българска култура, за съжаление останал в главите на повечето от нас просто като момчето със стъкленото око, което написа „Септември“.

Той е роден на днешната дата през 1895 г. в Раднево. Част е от военното поколение от края на XIX век, което още в ранната си младост ще се сблъска с ужасите на фронта. Самият Гео усеща удара на войната първо емоционално, морално и едва тогава физически.

Но детството му не вещае нищо такова. Роден в семейството на учителите Милю и Анастасия Касабови (рожденото име на поета е Георги Милюв Касабов), той израства в топла, интелектуална среда, заобиколен от книги – защото баща му е и любител книжар и издател. От съвсем малък Гео пише, чете и рисува. В ранното си юношество бъдещият издател на сп. „Везни“ списва вестничета и сборници, на които сам е редактор и дизайнер. Изпълва ги със собствено творчество и преводи, основно на руска поезия – Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Колцов и др.

Гео Милев следва романска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, след което продължава своето образование в Лайпциг. Западна Европа силно повлиява върху изграждането на естетическите възгледи на поета. По време на престой в Лондон през 1914 г. Гео се запознава с поета Емил Верхарн, когото скоро ще преведе и издаде на български като част от „Лиричните хвърчащи листове“.

Мобилизиран през 1916 г., Гео Милев прекарва следващата година като командир на разузнаването в Дойран. Именно по това време той води кореспонденция с поета символист и художник Николай Райнов. Двамата са се запознали през 1915, след като Гео посвещава един от „Лиричните хвърчащи листи“, а именно петата книжка, озаглавена „Фридрих Ницше“, „на поета Николай Райнов – великият, който е създал легендите за Мелхиседек и Даниел”. Тяхното приятелство няма да остане безплодно – по-късно Райнов ще се включи активно и в работата по списание „Везни“, ще бъде и сред малцината, които остават редом с поета и в периода на „Пламък“. Именно на неговите страници, в обръщението на редакторите, Райнов пише: „Сътрудничеството не е само литературен факт, а акт с гражданско значение – смел и рискован“.

Гео Милев е ранен тежко в главата на 29 април 1917 г. от английски артилерийски огън. Травмата не просто му коства дясното око, но и поставя началото на един дълъг и мъчителен период на възстановяване. През следващата година Гео Милев заминава за серия от операции в Берлин заедно със съпругата си, актрисата Мила Керанова. Но двамата няма да прекарат цялото си време в болници и санаториуми, напротив. Те се гмурват в кипящия културен живот и революционния дух на Берлин, посещават театри, библиотеки, музеи. Запознава се с Херварт Валден, издател на литературното списание „Der Sturm“.

Гео се връща в България през 1919 г., разтърсен от духа на модернизма, копнеещ за съмишленици. Именно по това време той спуска прословутия кичур коса над дясната страна на лицето си, с която го помнят поколения българи. През следващите пет кратки години поетът издава тук сп. „Везни“ (1919-1921), после „Пламък“ (1924-1925). Изявява се като режисьор, поставяйки „Мъртвешки танц“ от Стриндберг в Народния театър и „Маса-човек“ от Ернст Толер. Раждат се дъщерите му Леда-Евгения (1920) и Бистра (1921). Излизат книгите му „Жестокият пръстен“, „Експресионистично календарче за 1921 г.“, „Панихида за поета П. К. Яворов“, „Иконите спят“. Пише и поемата „Септември“, за която е осъден на една година затвор, отведен на малка справка и... намерен през 1954 г. на дъното на кладенец.

Съдбата на Гео Милев не бива да бъде гледана само от трагичната й страна. Една социално активна, граждански ангажирана личност, с напредничави възгледи по отношение на културата и изкуството, Гео Милев остава едно от най-ярките имена в българския литературен живот през миналото столетие.

Рядко съм срещала по-подходящо заглавие на книга: „Виртуален роман“. Да, всичко си остава съвсем виртуално в този роман. И нищо не се случва. От корица до корица – съвсем нищо. Подмамващата реклама за разбулване на една задкулисна виртуална тайнственост, самата авторка – скрита зад ника си Mia2442, любопитството към актуалността на темата... всичко си остава някак недоволно измамно.

И дори това, че „Всички лица и събития са действителни… само „ник”- овете са сменени…“ не може да направи историята по-интересна. 42-годишната Миа с 24-годишен виртуален дух, изживяваща се в интернет пространството като 30-тинагодишна... Объркана жена на средна възраст с дъщеря тийнейджър и безличен брак. Интелигентна, със самочувствие, лекар – това няма значение, когато те погълне инертността на интернет. Бягството от реалността във виртуалността е на един клик растояние. За Миа това е сайт с игри на табла, които невинно прикоткват, и чат, който порочно пристрастява. Първият сблъсък с интернет има такова свойство да обсебва и да размива реалностите и това е познато на мнозина – един наболяващ съвременен проблем.

Звучи като да има хляб за роман? Е, да, но само със звученето си остава. През цялото време трябваше да си припомням, че това не е дневник на 15-годишна ученичка, защото в романа тази червена лампичка се задейства единствено от отпратките от време на време към работата и семейството на героинята. Всъщност ако наистина беше писан от тийнейджърка, поне можеше да е малко по-пикантен в наивността си и да развие един цветен и подробен дневник на фантазиите. Тук дори и това е осакатено.

Все пак, за да докажа, че не съдя сляпо, ще призная, няколкото достойнства на книгата. Първото е лекото й четене (уви, на лековато четиво, което бързо отлита след прочитане). Но има и нещо повече – всяка книга, в която читателят успее да се огледа, си е струвала четенето. На мен това докосване ми се размина, може би от чисто поколенческа дистанция, но съм сигурна, че много жени могат да закимат одобрително с глава и да се съгласят с Миа, да съпреживят, разберат и почувстват вълненията й. Жени тъкмо като нея.

Да, световната самота е страшна и виртуалното убежище може да се окаже една фабрика за осъзнато сънуване... но това само по себе си не създава роман. Д-р Мариана Царкова по-добре да си гледа пациентите, не всяко хоби трябва да се опубличностява.

В тази статия решихме да съберем най-интересните туитове от първия ден на TEDxBG. Генерирахме и подбрахме най-оригиналните и забавни изказвания, носещи хаштаг #tedxbg. Вижте какво сътвориха хората в залата: techstationbgХаш тагът днес е #TEDxBG ;) ulrike_reinhardRio >>>Sofia: 40 degrees difference in temperature, food is equally good, but …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     #TEDxBG 2012 стартира с огромен интерес

     Днес започна очакваното с голям интерес събитие TEDxBG 2012, което ще се проведе на 14 и 15 Януари 2...

Мобилност – това е топ тенденцията на нашето време. Мобилност, която ни дава възможност да сме в постоянна връзка с нещата около себе си, да общуваме със средата по невъзможен до скоро начин, да разполагаме с една пресътворена добавена реалност навсякъде и по всяко време. …

Ето един забавен начин да се обяснят Социалните Медии. Оставям коментарите на вас, забавлявайте се :   Снимка: Buzfeed Сигурно ще ви е интересно още „2011 Mashable Аwards“: номинираните ... Вече са известни номинираните за престижната награда „The 5th Annual Mashable Аwards 2011̸...Топ 10 Най-Влиятелни …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     „2011 Mashable Аwards“: номинираните ...

     Вече са известни номинираните за престижната награда „The 5th Annual Mashable Аwards 2011̸...
  2. 

     Топ 10 Най-Влиятелни Личности в Социалните Медии

     Списание Forbes публикува списък с Топ 10 Най-Влиятелни Личности в Социалните Медии. Класацията е ин...

Водещите компании в България заявяват, че 90% - 99% от ръководните позиции организацията е попълнила ВЪТРЕШНО (чрез промотиране на сътрудници), през последните 12 месеца Това показва изследване проведено от консултантска компания (Entalent®), проведено края на 2011 година Изследването е проведено сред 70 от най-големите Български комопании, селектирани според нивото на развитие на практиките за Развитие на Човешкия Капитал, (сред които са и ‘Каменица АД’, JTI България и ‘Санофи-Авентис’).

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Малките компании не знаят как да подхванат маркети...

     За маркетинг в социалните медии си говорим само от няколко години. През това време се потопихме в ед...
  2. 

     Финалисти в Бизнес наградите на Forbes България 20...

       Финалистите в Бизнес Наградите на Forbes България за 2011 година са вече ясни. Те бяха избран...

Любослава Русева

„… и най-после й видях сметката!”

Нина се усмихва тържествуващо, а останалите ръкопляскат и се кикотят одобрително.

Закъснях и хващам последните думи от разказа й. Обаче нещо ми е чоглаво и хич не ме интересува на кого е видяла сметката, нито защо другите й се подмазват.

То и без това причината е ясна: освен че е домакиня на традиционните ни събирания в огромната си вила край София, Нина е най-успялата от някогашната ни момичешка банда.

Красива е, омъжи се четири пъти за богати мъже. От единия получи солидна издръжка за прекрасната им дъщеря, която на абитуриентския си бал тази година ще отиде с рокля „а ла Кейт Мидълтън”, нови силиконови цици и напомпани с ботокс устни. Самата Нина има толкова пластични операции, че да броиш шевовете зад ушите й е като да пресмяташ възрастта на Байкушевата мура по кръговете на дънера.

„Ти се подигравай, ама тя е амбициозна” – казваше майка ми, когато бяхме на 15-16. Под „амбициозна” следваше да се разбира, че не си губи времето „да се търкаля по диваните с книжки”, а има „план за житейски просперитет”. И Нина си го изпълни: криза-мриза, но поне два пъти месечно пазарува в Париж и Милано, като междувременно върти на кутрето си дърти богаташи и млади любовници.

В момента, в който влизам, тя наистина изглежда така, все едно е видяла сметката на най-противната си съперница. Повече от сигурна съм, че глупачката, която е имала неблагоразумието да се изпречи на пътя й, сега се свива в някое кьошенце и си бинтова раните.

-        Що закъсня? – пита Нина с престорен упрек.

Лъжа, че е имало задръстване.

-        В задръстване попадат само задръстените – отговаря уж на шега и демонстративно протяга въздългите си крака.

Всички се засмиват като по команда. Засмивам се и аз (хайде сега, малко самоирония не вреди!) и се намествам сред останалите.

Навремето в нашата банда бяхме тринайсет момичета. И си останахме близки, колкото и да е невероятно за една женска компания. До ден днешен продължаваме да се виждаме на 1 януари – само ние, никога с мъжете и децата.

Сега обаче е дошла и дъщерята на Елена. Госпожицата (на 16) е ужасно начумерена заради късмета, който й се паднал от новогодишната баница.

-        Нека позная! „Успехи в учението”, нали? – обажда се глезено Нина.

Момичето кима унило.

-        Каква гадост наистина! – възкликваме дружно и се засмиваме, както му е редът.

Дори Елена се хили, дето й е майка, че на всичкото отгоре вече е доцент.

-        А какво искаш да ти се случи през тази година? – питам.

Искала да отслабне. Купила си е „Как да отслабна завинаги” и „Отслабвай умно”. Кажи-речи ги научила наизуст.

Тук се налага да уточня, че дъщерята на Елена не е пълна. Даже я намирам за хубава.

Но тя не мисли така. Смята, че не е достатъчно слаба, за да се яви на кастинг в „Умна и красива” примерно.

Питам я дали тогава мисли, че е достатъчно умна, или ще положи усилия и в тази посока.

-        А, като да не видях как някои умници се изложиха на теста – отговаря ми със самочувствие.

Представяме ли си, продължава тя, как една не знаела, че най-близката звезда до Земята е Слънцето! Друга пък нямала хабер на какъв език говорят в Бразилия, а трета не била чувала за гадината Ксантипа.

-        Кояяя? – с преиграно изражение на кретен пита Нина и пак всички се засмиваме, макар тайничко да подозираме, че за пръв път чува за изедницата на Сократ, а вероятно и за него…

Впрочем никоя от нас не може да си спомни дали Нина някога е учила нещо. Всички обаче знаехме, при това от деца, че е достатъчно слаба, за да си го позволи. Някак усещахме, че нейният „план за житейски просперитет” ще се окаже по-успешен от нашите, но в същото време присмехулно подминавахме важните знаци:

-        Нина беше тази, която на 9 получи кукла Барби и ни светна какво е спирала за мигли.

-        Нина беше тази, която в осми клас си изруси косата и подкъси престилката си с педя и половина над коляното.

-        Нина беше тази, която нежно прегърна превтасалата снага на тежкоатлет, когото застреляха още в началото на 90-те.

-        Нина беше тази, която си сложи силикон в първата частна клиника за пластична хирургия.

-        Нина е тази, от която винаги можем да поискаме пари назаем, „щото до заплата има още 18 дни, нали разбираш?”

Нина не разбира.

И дълго й се подигравахме колко проста си остана. Дори не мога да се сетя кога започнахме да не обръщаме внимание на простотията й и малко нещо да завиждаме за сладките чепици, които си е купила от Ню Йорк. (Двайсет години по-късно видяхме прословутите „Маноло Бланик” на крачетата на Кари Брадшоу, но там не стоят по същия начин, уверявам ви!)

Нямам спомен и за момента, в който Нина взе да свиква сбор на всеки първи януари в разкошната си вила, завещана от третия съпруг, нито по какъв повод прихнахме да се хилим като по команда на баналните й реплики.

„В задръстване попадат само задръстените!” Смяяях…

-        Няма да изляза от вкъщи, докато не стопя поне пет кила. Ще гладувам, ако трябва! – обяснява ни щерката на Елена.

-        А колко момичета познаваш, които са се зарекли да не излязат от вкъщи, докато не поумнеят? – продължавам да се заяждам.

-        Ти пък…Николко, естествено!

Всички се кикотят.

Окрилена от всеобщото одобрение, младата госпожица разказва, че всички в шоуто „Милионер търси съпруга” били по-слаби от нея. По-красиво разсъблечени, по-лъскаво гримирани, по-силиконово скулптурирани, по-самоуверено говорещи.

„Ако са толкова празни, колкото изглеждат, и ако наистина е толкова лошо да си кух, защо тогава само такива момичета са обект на внимание? Защо камерите са насочени все към тях, защо те стават водещи и интервюирани от водещите? Защо те печелят реалити форматите? Защо в живота вицовете са за тях, а на екрана най-сериозно ги разпитват за бъдещите им планове?”

Този път никоя от нас не се засмива, защото съзнаваме, че момичето има огромен проблем: то не само не е достатъчно слабо – то не е и достатъчно умно.

Задава прекалено много въпроси, а вече трябваше да е стигнало до отговорите. Да се е научило да гледа празно, да дрънчи на кухо, да е навито за купон, да е без изисквания, да отговаря на всички изисквания, да умее да мълчи, да знае да говори, без да казва нищо. Да си мечтае за дрешки, после за кола, преди колата – за някой, който да му купи колата, след това за някой друг, който също да купи кола, когато оня, първият, си я вземе, а междувременно да се оглежда за следващия, който ще купи кола.

-        Като стана дума за „Милионер търси съпруга”, – прекъсва краткия ни размисъл Нина – коя е вашата фаворитка?

Момичето на Елена веднага отговаря:

-        Дарина!

Нина отваря страницата на шоуто в новия си айфон и ни я показва:

„Дарина е на 21 и чувства Х близък, въпреки че никога не се е срещала с него…”

-        Не е ли много малка за такъв пергишин? – пита Роси, която знаела, че милионерът с прякор „Ицо Стоте манекенки” не бил никакъв милионер, но за сметка на това бил около 55-годишен.

Нина не отговаря, но наслуки отваря презентациите на момичета, които са се класирали до участие в шоуто. Започва да чете така, все едно озвучава еротичен кинопреглед или най-малкото реплики на змията-изкусителка от Райската градина:

„Весела е на 18 години, от Радомииир. Ооо, тя обожааава да посещава дискотеките и баровете – не само в Радомир, но и в целия регион. За нея забавлението е приоритет… Лилия, ооо, даа, Лилия е на 18 и все още е ученичка. Описва се като забавна и емоционална. Излиза, мммм, редовно с приятелки – ходят предимно в барове и дискотеки… Мария, на 20, обачеее ще опита да завладее сърцето, неее – сърчиценцето на милионерчето, с бонбонена визия и предизвикателни погледи…”

Всички отново се заливат от смях.

-        Доста гадничко – викам. – Направо цинично. Жал ми е за тези момичета.

-        Я стига, бе, дръж се нормално! – скастря ме домакинята.

Опитвам се да кажа, че тъкмо това не е нормално. Никак не е нормално. Изобщо не е нормално.

Точно в този момент обаче се появява дъщерята на Нина – онази същата, която скоро ще стане силиконов плондир в рокля „а ла Кейт Мидълтън”.

-        Баси тъпото!

Миналия януари влезе с „Баси якото!”, така че речникът й, забелязвам, се е пообогатил.

Никол – така се казва, се връща от Варна, където ходила на курсове. Оказало се „баси тъпото”, понеже не могла да си намери добър партньор.

-         По танци ли? – пита някой от компанията.

-         Глупости! – отвръща презрително и изважда от чантичката си измачкана изрезка от централен столичен всекидневник.

„Умната жена никога не променя ритъма при фелацио”. Това гласи заглавието.

По-долу пише, че чаровната рускиня Наталия Кобилкина направила във Варна курс по сексология, като не залагала „само на суха теория”. Според нея жена, която „може да прави хубава свирка, е царица”. Но за да направиш хубава свирка, разправя, езикът ти трябвало да е добре трениран. После обяснява натуралистично как да тренираме и каква е разликата между кралската и обикновената свирка. А накрая се впуска в разяснения и за аналния секс.

-        Сексът и гладът! Това са двата стълба на истинската жена, уважаеми дами! – театралничи Нина.

Старата банда пак прихва.

-        Пък аз мисля, че трябва да се извиним на дъщерите си – обаждам се в ролята си на черната станция.

Никой не ми обръща внимание.

Ей, само на мен ли ми се струва, че сме виновни? Само на мен ли ми изглежда, че внушихме на момичетата да се приспособяват към средата, отслабвайки, а не поумнявайки? Не е ли тази среда вулгарна и за вас, мои стари приятелки?

-        Я се дръж нормално! – хока ме отново домакинята Нина, докато искам да кажа на всички, че излъгахме своите дъщери.

Преметнахме ги, че красотата е в ботокса, а не в радостта от таланта и постижението; в еднаквостта, а не в различието; в тънката снага и в „златотърсачеството”, а не в смисъла на усилието да търсиш собствения си път. В нашата дебеловрата държава ги накарахме да отслабват, за да бъдат харесвани, и да си слагат силикон, за да изглеждат естествено.

Това искам да кажа, но докато другите се смеят ли, смеят, тихомълком излизам във вестибюла на огромната вила и обувам старите си боти.

…

-        Що закъсня? – пита дъщеря ми (12), когато се прибирам.

Лъжа, че е имало задръстване.

„Голямо задръстване беше! Едвам се измъкнах.”

 Сп. „Тема”

Добре обучени жени с оръжие за охрана или в специалните сили е стока, която се продава добре на пазара за сигурност. Това не е кастинг на конкурс за красота, а първи ден от тренировките на жени кандидатки за работа в сектора на сигурността и охраната. Град Саня, Китай. Всичко започва с тест за издръжливост.

Предполагам се досещате, че не се гордея с родния си град, когото най-добрият ми приятел - също перничанин - нарича съвсем искрено "столица на ужаса". Не се гордея и с това, че цялата ми родна страна се е превърнала в един огромен Перник. Напротив, мъчно ми е, защото хората сякаш си мислят, че Перник е тумор, който трябва да бъде изрязан в името на всеобщото оздравяване и не си дават сметка, че

  Намирам програмите на т.н. "официозни" телевизионни медии за тенденциозни, комерсиални и промиващи мозъците на масата зрители. Същото мисли и мъжът ми. Поради тази причина не ги гледаме, не се облъчваме с негативизъм от новините и въобще супер рядко попадаме на тях. И да, бг и турските сериали, всички риалити боклуци и музикални формати са престъпление срещу народа - млад и стар - и това продължавам да го мисля /както съм го мислила още през 2009-та/.

Така или иначе, у нас се гледат само детски и спорт, а аз си гледам... компютъра:)

  Но след 14-януарските протести против шистовия газ в 12 града в страната и няколко извън нея, вече определено мога да кажа, че т.н. ни "официози", които за съжаление все още се гледат и влияят масово, в моите очи вече са и жалки. Нещо повече - те са безпомощни. Не само, че намалиха тенденциозно броя на протестиращите, манипулираха информация и сгъчиха репортажчетата си от протестите в няколко секунди, ами и в късните новини въобще не ги споменаха. Само че, както гласи един сполучлив коментар във фейсбук: "В крайна сметка важното е онова, което го имаше днес. Медии, власт, всичко е преходно. Дано най-сетне сме се ядосали достатъчно и да е трайно..." /автор на цитата: Dessislava Dimitrova/. Така е! Дано!

  Така че, както има една приказка - Go frack yoursale!

ПП. Хубав пост и страхотни снимки по темата и от .Точица