Наклоненият монумент в огледалото на медиите: криво, ляво, но неизбежно отражение

Ако трябва да обобщя с едно изречение как този път българските медии (не) отразиха поредната гражданска изява с искане за демонтиране на съветския хегемон над столицата ни, бих избрал следното обобщение: всичко за Кубрат Пулев-Кобрата ( боксьор) и почти нищо за Кубрат Сапарев, компютърен инженер. Единият разнася славата на родината с ритници и юмруци, другият „само” се осмели да обозначи с българския трибагреник болшевишкото знаме с основния лозунг на руското самоубийство „вся власть советам”, за което беше отведен от полицията на дава обяснение и му беше съставен констативен протокол от полицията. Това да „надградиш” болшевишкото знаме с българско днес практически не е тема на българските медии- с малки изключения.

На пръв поглед би трябвало да сме не просто доволни от сравнително обилното медийно внимание. Обаче: внимание! Доколко са внимавали в картинката някои изпратени да я забележат колеги?

Един сайт е „видял” скинари между нас и го е споделил с желаещите да преписват и повтарят тази глупост, макар да става дума за едно момче от смесен брак с името Ахмед, развяващо стоически с голи ръце и гордо вдигната гола глава на кучешкия студ българското знаме редом със своите сънародници от сирийската опозиция в България.

Друг сайт пък настоява да е имало нещо като два митинга, макар да става дума за двама другари ( виждат се за кратко в кадър на БНТ), опитващи се да „защитят” любимия им съветски окупационен символ. Тази версия за „противопоставянето” и внушението за едва ли не втори митинг е обилно и безкритично повторена лъжа надлъж и нашир в интернет- включително от сайтове, които обичайно са заподозрени, че били свързани с „костовистите”. От което вече би трябвало да стане ясно, че самите ние не сме с тях- радваме се на техния бойкот ( щом са избрали тази линия- тяхна си работа) и така показваме независимостта си от партийни структури.

Левият в. „Сега” обаче е отишъл най-далеч в абсурдната интерпретация. Той направо определя митинга ни като протест…против демонтирането на паметника.

Вестник „Новинар” почти се залива от смях и удоволствие в преразказа си по чужд текст, акцентирайки в заглавието на лъжата за присъствие на „скинари” в нашите редици.

По-близо до истината е новият „Преса”. Старият „Труд”( в новия му вариант с новото ръководство, като и в побратима му „24 часа” презрително са „пропуснали” да ни забележат дори) на нов глас все пак ни е пощадил само с няколко иронични стрелички. Обаче е направил великанско усилие да помести все пак снимка на Кубрат Сапарев с българско знаме в ръка- не е точно онова знаме, които той символично изрисува накрая на митинга и предизвика намесата на полицията, но кой ти чака края на събитието у нас? Е, не липсват и смешки, като вменената от вестника на Иво Инжев роля на „водач” на събитието, който обаче същевременно, въпреки ръководната си роля, не е разпознат като автор на цитирани от него изречения, приписани в текста на „беловлас господин”! Хем го разконспирираш, че е водач, хем пък не го познаваш, когато говори с физиономията си пред камери и микрофони.

Ако всичко споменато горе ви напомня на „жълта преса”, то парадоксът е, че един таблоид по нищо не прилича с репортажа си на нея. „България днес” помества цели две снимки и коректен като фактология и тон текст, повдигайки въпроса: кое е все пак „жълта” преса днес у нас и защо има такава почва- кой всъщност я напоява в жълто.

Как „кой стои до края”? Имаше такъв и с това доказва, че личната доблест и професионализъм са решаващи и в нашата професия, както в много други. Ладислав Ладиславов, оператор от БНТ, стоически издържа на студа, прогонил повечето протестиращи, поради което накрая останахме наистина онези „трийсетина”- бройка, на която сладострастно се наслаждават нашите медийни „доброжелатели”, макар сумарно на протеста да се появиха няколко пъти повече хора. Така, благодарение на Ладислав Ладиславов, БНТ не само се сдоби единствена с кадър от това как българското знаме за първи път похлупи болшевишкото на този паметник, но и че за това се налагат полицейски санкции. За чест на БНТ, кадърът беше излъчен в централната информационна емисия.

Стоя до края с нас и още един колега, загубил наскоро работата си във вестника, в който работеше от самото му създаване- всекидневник, който самият се загуби и се превърна в интернет издание. Това беше не кой да е, а Христо Христов, авторът на разследването за убийството на писателя Георги Марков, чиято книга по темата предизвика световна новина, но това явно не впечатли редакцията на „Дневник” и с провокационното си предложение за унизително заплащане го принуди неотдавна да напусне. Христо буквално е направил в сайта си показно на колегията как се прави репортаж от събитие- съответно той е и автор на снимките, уловили кулминацията на митинга с изявата на Кубер , неговото отвеждане от полицията и реакцията ни в негова защита.

Нова телевизия пък беше единствената, анонсирала в петък , на 13-ти януари, предстоящия митинг и съответно днес, на 16-ти, стана трибуна на моето обобщение в сутрешния си блок.

Дълго и пряко от паметника излъчваше Канал 3, а репортаж от мястото на събитието предаде също Тв 7, която помести в сайта си следното точно заглавие: „Паметник на раздора”.

Да, не сме „капо”, можем да регистрираме истински пробив в опитите да бъдем пренебрегвани, но не и „подритвани”. Вече не сме толкова „маргинални”, май, въпреки упоритата тенденция да ни броят като бройлери като повод за насмешки. Най-досадни са ритниците на колеги от медии, за които сме си мислили, че сме съмишленици – като „Медиапул” и „Дневник”. Но, както вече отбелязах, това поне би могло да прекрати спекулациите, че сме проводници на нечия политика, с каквато свързват обикновено тях. Насила подкрепа не става – щом това им се вижда „хубост”, да се забавляват. Като гледам и как се радват на финансова подкрепа от фондация с американски пари, докато гонят от работа по”финансови причини” забележителни журналисти като Любослава Русева и Христо Христов, явно можем да се разграничим и от американците за някакви връзки с тях, с които ни набеждават също.

И все пак усещането за преобладаваща нагласа за подигравка в печатните медии и немарливост остава. Пишат, но с „отвращение”- досущ като онзи съветски пияница от вица. Което обаче звучи все по-неадекватно на фона на изтрезняването сред присмехулниците, които , искат или не, все повече ни взимат на сериозно – дори с присъствието си, ако не с реакциите си. Предстои да видим кой ще се смее последен- защото няма изгледи да се откажат скоро гражданите, поставящи истината и България над болшевишката символика и лъжата за българската благодарност към нея.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: