Преди няколко години по канал "Хистъри" въртяха филм за събитията в Полша през 80-те. Възникването на "Солидарност", стачките, военния преврат и тн. Та там имаше едни кадри за милиони. Неформален разговор между папа Йоан Павел II и ген. Войчех Ярузелски, някъде през пролетта на 1983 г. Ярузелски по това време вече е въвел военното положение и държи властта в тресящата се от бунтове Полша. Картинката е следната - папата говори нещо, а генерала го слуша с наведена глава и цял се тресе като лист! Изумителна гледка! Ясно се виждаше как ръбовете на генералските му панталони потрепват. За съжаление не успях да намеря видео в мрежата. Открих обаче горната снимка, която е запечатала един от онези мигове. Мигове, в които ген. Ярузелски се смали до една педя ръст пред моралния изполин Карол Войтила.
Пет години преди това, Йоан Павел II започна потификата си с призива:

„Не бойте се! Отворете, отворете широко вратите за Христос! Отворете за Неговата спасителна власт границите на държавите, на стопанските и политическите системи, на широките културни области, цивилзации, развитие. Не бойте се!"

В същото време, Българската православна църква е служила не на Бога и миряните си, а на Държавна сигурност. На репресивната служба крепяща атеистичния тоталитарен режим в страната. Истина е, Християнството ни учи да не съдим другите за грешките им, но все пак, комбинацията богослужител сътрудник на ДС е осбено отблъскваща. Отблъскващ се получи и опитът да поиска прошка на Врачанския митрополит Калиник, който се самооправдава с думите, че "всяка власт е от Бога". Пишело така в Библията. Всичко може да е, но поне Библията за католици и православни е една. Голям грях явно е сторил папата, критикувайки властващите "по Божия воля" тоталитарни режими в Източна Европа.
Но дори и да оставим директната политческа роля. БПЦ е малка автокефална църква, която няма влиянието на Ватакана. По-важна е моралната опора, която българския народ винаги е намирал в духовенството си, дори и в най-тъмните години под турска власт. Комунистическата диктатура успя за по-малко от полоеин век да постигне онова, което други не можаха да постигнат за пет. Отчужди народа от църквата, а самата църква напълни с ченгета. Затова от днес още по-наивно ще виси въпросът, защо Бъгария нямаше своя бунт срещу комунистическата система. Как да има, когато му беше отнета опората! Въстанието в Будапеща избухна благодарение на националистическите насторения, пословични за унгарците, които виждаха в ръковдените от евреи партия и тайни служби, чуждо тяло натрапено от Москва. Чехите се опряха на прословутото си свободолюбие и непукизъм в шеметната Пражка пролет. Поляците намираха опование в католическата църква и непоколебимия си антисъветизъм.
Душите на нашите родители, на нашите баби и дядовци попаднаха в ръцете на агент Добрев, агент Мишо, агент Ваньо, агент Велко и още вероятно хиляди "богослужители" с агентурни имена. Онези, призваниите да дават кураж на миряните, просто са докладвали за тях. Можем ли тогава да се сърдим на онези, които тъгуват по евтината ракия и салам? Ами те не знаят що е нематерилана ценност, те не знаят, че съществува нещо отвъд ракията и салама, което не може да се отреже с нож и да се налее в чаша. Такова нещо е вярата, такова е и свободата.