БНБ: недостатъци на таблото за оценка на дисбалансите

Вече писах за "Едно отроче на Пакта Евро Плюс (scoreboard for EIP)". БНБ също са направили анализ в последния си икономически преглед. Ето извадки от текста:

Таблото с показатели за установяване на макроикономически дисбаланси – недостатъци и рискове при прилагането му

През ноември 2011 г. окончателно беше одобрен пакетът от шест правни акта (пет регламента и една директива) за засилване на икономическото управление в ЕС. Два от тях са нови регламенти, които въвеждат нова рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси в ЕС.

Съгласно регламентите процесът на ранно установяване на макроикономически дисбаланси започва с публикуване на табло с показатели, придружено от доклад на ЕК, съдържащ неколичествена икономическа и финансова преценка, чиято цел е да гарантира, че докладът е изготвен на база цялата налична информация. При наличието на сигнал за съществуващи дисбаланси ЕК ще подготви допълнителен задълбочен икономически анализ, въз основа на който ще бъде взето решение за откриване на специална процедура за прекомерни макроикономически дисбаланси за съответната страна. След откриване на такава процедура страната ще получава препоръки за коригирането на установените дисбаланси. Тези препоръки ще трябва да се вземат предвид и ефективно да се прилагат при формулирането на националната икономическа политика. За държавите – членки на еврозоната, неизпълнението на препоръките ще води до налагане на финансови санкции.

Таблото с показатели е инструмент за ранно предупреждение относно появата на макроикономически дисбаланси и включва тесен набор от показатели, групирани, както следва, с цел количествена оценка на външните и вътрешните макроикономически дисбаланси:

• Външни дисбаланси и конкурентоспособност

 Текуща сметка като процент от БВП;

 Нетна международна инвестиционна позиция като процент от БВП;

 Реален ефективен валутен курс, дефлиран с ХИПЦ;

 Експортни пазарни дялове; 

 Номинални разходи за труд на единица продукция.

• Вътрешни дисбаланси

 Реални цени на жилищата, изчислени с дефлатора на частното потребление;

 Нови вземания от частния сектор като процент от БВП;

 Дълг на частния сектор като процент от БВП;

 Публичен дълг като процент от БВП;

 Равнище на безработица…

Таблото с показатели има съществени съдържателни недостатъци, които носят рискове при прилагането му и могат да доведат до неточни и дори погрешни заключения относно наличието или липсата на макроикономически дисбаланси в дадена икономика. Разбирането на тези недостатъци и рискове е необходимо, за да могат икономическите анализатори да запазят обективността на преценката си относно състоянието и перспективите за развитие на дадена страна – членка на ЕС, използвайки целия набор от статистическа информация, която публично се предоставя от държавните институции…

Първо, икономиките, в които протичат процеси на номинална и реална конвергенция, се характеризират с по-голяма динамика на включените в таблото икономически показатели, в резултат на което стойностите им могат да надхвърлят фиксираните прагове, без това непременно да е сигнал за възникване на макроикономически дисбаланси. Пример за това представлява салдото по текущата сметка на платежния баланс като процент от БВП. Възвръщаемостта на капитала в икономиките в процес на конвергенция е по-висока в сравнение с развитите страни и в условията на свободно движение на капитали по-високата възвръщаемост привлича в страната финансови ресурси. Инвестиционната активност се засилва, увеличава се вносът на инвестиционни стоки и това може да доведе до нарастване на търговския дефицит. Това на свой ред ще допринесе за появата или за евентуално увеличаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс…

Второ, използването на ограничен набор от показатели винаги води до опасност да бъдат пропуснати важни детайли, обясняващи икономическото развитие на дадена страна. Само въз основа на един показател не може да се назоват причините, поради които той е на едно или друго равнище, или защо е извън ограничението за фиксирания по отношение на него праг. Например, според икономическата теория и практика външната позиция на една страна се оценява като устойчива, ако финансирането на дефицита по текущата сметка на платежния баланс се извършва с приток на преки чуждестранни инвестиции. Но включеният в таблото показател за нетната инвестиционна позиция като процент от БВП не разграничава притока на преки чуждестранни инвестиции от другите видове капиталови потоци и може да създаде погрешно впечатление за неустойчивост на външната позиция поради натрупване на външни задължения, част от които е възможно да бъдат именно под формата на преки чуждестранни инвестиции…

Подвеждащи заключения могат да се извлекат и от т.нар. показатели за конкурентоспособност – реалния ефективен валутен курс и разходите за труд на единица продукция. За икономики, в които протичат процеси на реална и номинална конвергенция, възходящият тренд в динамиката на тези два показателя е резултат от процесите на сближаване и не бива едностранчиво да се тълкува като следствие от възникване на макроикономически дисбаланси…

Нарастването на „реалния ефективен валутен курс, дефлиран с хармонизирания индекс на потребителските цени“ също не може автоматично да се вземе като измерител на конкурентоспособността на икономиката. В условията на реална и номинална конвергенция поскъпването на реалния ефективен валутен курс се дължи в голяма степен на нарастване на производителността на труда и на равнището на цените…

Трето, структурата на таблото е ориентирана към миналото, а не към бъдещето. Стойностите на показателите се изчисляват като пълзящи годишни средни и процентни изменения спрямо три или повече години назад. Този статистически подход не позволява своевременно откриване на проявяващи се в показателите промени в тенденциите. Ако даден показател показва дисбаланс, защото превишава съответния праг от предходна година, то корекцията му през текущата година ще бъде наблюдавана с голямо закъснение и показателят ще продължи да сочи наличие на дисбаланс, дори когато той вече е коригиран.

От публикуването на таблото с показатели и придружаващия го доклад до достигането на крайното решение за откриване или не на процедура за наличие на макроикономически дисбаланси ще минат няколко месеца, през които пазарите ще останат без достатъчно информация и ще спекулират на базата на подвеждащото табло с показатели.

Ако таблото с индикатори показва наличие на макроикономически дисбаланси, които вече са коригирани, какви препоръки ще бъдат отправени към съответната държава-членка? Трябва ли в такива случаи изобщо да бъде откривана процедура за прекомерни макроикономически дисбаланси? Икономическата логика показва, че правилният отговор е отрицателен – ако макроикономически дисбаланси от предходни периоди вече са коригирани, прилагането на допълнителни рестриктивни мерки на икономическата политика ще има отрицателен ефект върху икономиката и ще забави още повече стопанската активност…

Голямото влияние на отминали тенденции върху включените в таблото показатели обезсмисля значението му като инструмент за ранно предупреждение. Икономическата ситуация се променя динамично и фактори, довели в миналото до натрупване на макроикономически дисбаланси, може към момента да не действат. В същото време препоръките, които ще трябва да изпълнява държава, намираща се в процедура при макроикономически дисбаланси, ще имат за цел да намалят действието на факторите, които са предизвикали тези дисбаланси…

Тези прагове наказват високия приток на преки чуждестранни инвестиции, тъй като той води до дефицит по текущата сметка на платежния баланс и влошаване на нетната международна инвестиционна позиция. Спазването на праговете би довело до по-слаба инвестиционна активност на фирмите и като следствие до по-слаб икономически растеж. 

В заключение, таблото с показатели само по себе си е неспособно да открои ясно дисбаланси и да предостави детайлно обяснение за икономическото развитие на държавите – членки на ЕС. Поради използването на ограничен набор от показатели и неадекватно заложени прагове за допустимото им изменение таблото с показатели не може да служи като инструмент за ранно предупреждение относно наличие на макроикономически дисбаланси, а още по-малко като инструмент за оценяване конкурентоспособността и устойчивостта в развитието на дадена икономика.

Блогът за икономика 2012

Прочети цялата новина

Свързани новини: