Хладокръвно до студенокръвие

Дупката кървеше, а меката част на ушите ми се зачервяваше и подуваше. 
Пулсиращата болка продължаваше два-три дни...
Вече бях пристрастена към разширяването.

Хитоми Канехара хладнокръвно и брутално разкъсва стереотипите за женското писане. 21-годишната японка скандализира Страната на изгряващото слънце и превзема младата аудитория. Рехавите сто странички на романа шуртят от пробойните на детайлни садомазохистични секс сцени, юмруци, задушаващи длани, разкъсвания на плътта и всичко това плава в море от амоняк, мастило и бира.

Една руса, кльощава кукла, която сработва от време на време като високоплатена компаньонка, един размъкнат, татуиран и продупчен от обеци пънкар с червена коса и един привидно студен и прикрито извратен татуист. Не точно най-обичайният триъгълник. Луи се лута между гаджето си Ама, което толкова я обича, че не би позволило никой друг да я убие освен самият той, и садистичния си любовник Шиба-сан, който при всеки полов акт изпитва желание да я удуши. Всичко започва с невинно продупчване на езика и постепенното разширяване на дупката сгъстява атмосферата на сюжета, за да го нажежи до пълно змийско превъплъщение – раздвоението на езика. Освен постепенната трансформация превъплъщение в студенокръвно на гърба на момичето се борят дракон и кирин – татуировка шедьовър, в която са се просмукали двамата мъже в живота й. По старо поверие Луи настоява митичните същества да се изрисуват без очи, за да не отлетят. Но не са ли те твърде тежки за хърбавите й рамене?

Какво се случва, когато манията сграбчи своето влечение? Като свръхдоза, която все пак те оставя в някакво неопределено вегетативно съществуване, когато Луи запечатва бленуваната неповторима картина на гърба си, тя изпива живеца й. Кой кого притежава в крайна сметка? Всичко се е изчерпало твърде бързо, нищо не е достатъчно разтърсващо вече.

Сутрин ставах, изпращах Ама на работа и пак се връщах в леглото.От време на време се захващах с някоя почасова работа, чуках се с Шиба-сан, дори се срещах с приятели, но нищо не ми доставяше удоволствие.

Физическото (само)нараняване е правопропорционално на емоционалната безчувственост. Трансформацията на тялото постепенно изсмуква желанието за живот до степен, в която на скалата на „здравословното“ седят проституцията срещу пиянския глад. Имаме ли право да се месим в работата на Бог, променяйки облика на творенията му, дори когато това творение сме самите ние? И каква е цената на преобразяването?

Един роман на крайностите, насищаш до плътност пределите на човешката търпимост. Книга, която крещи в тихия ужас на едно младо поколение, което твърде лесно разбира колко малка е всъщност крачката от болката до безчувствеността.

 

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: