10 години Първанов

С един приятел, когото много ценя, днес споделихме едно общо облекчение: от другата седмица Георги Първанов вече няма да е президент на България. Не че ми пука особено – в крайна сметка аз съм представиел на едно поколение, израснало под ръководството на Тодор Живков, тоест трудно могат да ме уплашат с държавен глава. Но все пак краят на Първановата декада за мен е освежаващо събитие.

Първанов никога не успя да се превърне в президент на всички българи. През първия си мандат се чудеше как да вкара БСП във властта, после акушира създаването на ГЕРБ и накрая се опита сам да роди АБВ, от което нищо не излезе. Сега, в края на президентството си, готви нов политически проект – нова тройна коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС за следващия мандат. Лъжата, че ще бъде надпартиен президент на всички българи беше толкова наивна и прозрачна, колкото и лъжата му, че ще бъде „социален президент”, каквото и да означава това. Но пък който вярва, че президентът вдига пенсиите, трябва да се сърди само на себе си.

Първанов превърна президентската институция в реабилитиращ инструмент. Той я вкара в криминалните хроники с покушенията над съветниците си и чрез нея реабилитира знакови престъпници. Да не забравяме, че като бивш лидер на БСП Първанов забърка България в скандал с финансиране от страна на социалистическата партия на покойния Саддам Хюсеин.

За всичко това Първанов заслужава орден „Стара планина”, достатъчно обезценен именно от него самия чрез количеството и качеството на хората, на които го връчи. Нека накрая да го връчи и на себе си и да си върви. Да се върне в БСП, да я разцепи и да се коалира с ГЕРБ за следващите избори. Така поне ще се знае кой кой е, защото един от най-големите ни проблеми е подмяната – левите са десни, десните са леви, а проевропейците са проруснаци. Както и друг път съм казвал, проблемът е, че ГЕРБ, която получи добра електорална подкрепа през 2009 сама признава, че ако трябваше да сваля от власт десницата, щеше да се позиционира като лява партия. Позиционирането й като дясна е само защото трябваше да сваля от власт БСП. Ето това подменяне е страшно и мисля, че би било много здравословно, ако на първо време знаем кой кой е, пък после да правим всичко останало. Но това е тема на друг разговор.

Вчера новият президент се закле върху кръста и Библията. Наистина, той произнесе реч, която отива повече на премиер, отколкото на президент, но да речем, че това е така, защото авторите на речта му са се вдъхновявали от неподходящи образци. Важното е, че поне формално каза, че ще се опита да запази надпартийността на институцията (впъреки партийния начин, по който влезе в нея) и че се опита да очертае някакъв стратегически хоризонт пред нацията и Отечеството. Стъпвайки изцяло върху икономичестата тема, Плевнелиев каза, че ще направи така, щото през 2020 България да се изравни със среднобогатите европейски страни. За съжаление обаче всички ние знаем, че икономистите са сметнали за колко време можем да достигнем следните европейски нива на благосъстояние. При сегашните тенденции това са 70 години, а не 8, както обещава новият президент. Има, разбира се, и оптимистична прогноза, според която срокът на достигане на средните стоности на европейско благосъстояние може да бъде съкратен до двайсетина години, но това ще стане само при условие че оттук нататък ще имаме по 7-8% икономически растеж всяка година. Такъв растеж се постига единствено чрез драстично увеличаване на вътрешните и външните инвестиции в икономиката и ние трябва да пожелаем на г-н Плевнелиев да упражни специфичните си президентски правомощия така, че да се случат тези инвестиции, които да осигурят този икономичсеки растеж. И то не този растеж, защото при него стратегическата цел на новия президент ще бъде постигната не по-рано от 2032, а растеж от 10-15% годишно, за да могат да се случат нещата през 2020. Не знам, някои хора не разбраха ли, че неизпълнимите обещания имат само краткосрочен ефект, след което бързо се превръщат в разочарование и омраза! Но, както и да е… Да пожелаем на новия президент да успее по някакъв начин да предизвика така желания икономически растеж. Да му пожелаем също така да се помъчи да реабилитира сериозно ерозиралия авторитет на институцията, защото хората си отиват, поколенията се сменят, но институциите трябва да ги надживяват. Иначе обществото не е нещо много по-различно от стадо. А аз вярвам, че нашето общество е нещо много по-различно от стадо и освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: