Вчера бях на среща със сирийската опозиция в България. Присъстваха блогъри и журналисти, а от сирийска страна бяха Азхар Ал-Омар, Мохаммад Саламат, Мохаммад Ал-Бармауи и Надя Хамами.

Те са членове на съвета на Сирийската опозиция в България, избран да работи през следващите три месеца (съветът се състои от 7 души).

Това е станало с директен вот на общо събрание на опозицията от 27 ноември 2011г.

В Сирия има още две опозиционни организации, които участват в революцията. Това са Свободната сирийска армия, състояща се от дезертьори от армията на Асад, напуснали заедно с оръжието си и Местните координационни комитети.

Целта на срещата беше да се осведоми българската общественост повече за събитията в Сирия, както и по възможност да се получи обществена подкрепа за каузата на революцията.

Друга цел е ОФИЦИАЛНОТО признаване на Сирийския национален съвет, чийто председател е Бурхан Галиун, сириец, родом от Хомс, преподавател в Сорбоната.


Едва ли ще успея да предам всичко, което се говореше на срещата, защото се казаха страшно много важни неща, но ще опитам да ги подредя някак.

Режимът на Башар Асад води война с народа си – пропагандна и със силови средства. Войната се води с изключително жестоки методи, напомнящи на практиките в СССР през 30-те години.

Външната сила, която подкрепя режима на Башар Асад е Русия и до известна степен Китай, който по-скоро блокира процеса на разрешаване на сирийската криза, отколкото да помага активно на властите в Дамаск.

Русия много трудно би се отказала от Сирия, защото:
– Сирия е добър пазар за руското оръжие. Русия доставя оръжие и в момента;
– В Сирия се намира единствената руска военна база на Средиземно море – Тартус.

Ако Русия отстъпи от Тартус и Сирия, на практика губи позициите си в Близкия Изток.

Сирийците подчертаха, че е от ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВАЖНОСТ България да се разграничи ясно от позицията на Русия. България трябва да докаже привързаност към човешките права и демокрацията, както и своята европейска принадлежност.

Пропагандната война на режима почива върху следните неверни твърдения:

• Революционерите са терористи и външни подривни елементи. Има антисирийски заговор;
• Сирия е рай за сирийския народ;
• Войната, ако съществува такава, е в телевизионните студия. „Ал-Арабия “ и „Ал-Джазира“ всичко си измислят, и снимат на измислени декори извън Сирия;

• Организират се паралелни контрадемонстрации в защита на президента. Всички държавни служители са задължени да участват, иначе остават без работа. Участниците получават бонуси към заплатата;

Каква е истината за войната и с какви средства се  води тя:

– Опозиция и репресия има от самото начало на режима на Хафез Асад;
– В момента около 10 милиона са бунтуващите се срещу властта;
– Режимът инсценира атентати срещу мирното население и ги приписва на измислени „терористи“;
– Жестока цензура върху Интернет и медиите. Ограничаване на средствата за комуникация;

Ако някой град или квартал се разбунтува:

– Изпраща се наказателна експедиция, която завършва с убийства.
– Децата от квартала се взимат за заложници, докато не се появят мъжете;
– Унищожава се имуществото на търговците в квартала – магазини и заведения, унищожава се покъщнината на жителите;
– Мъжете, които се появяват, за да спасят децата си, биват бити с железни пръти, рязани с ножове и измъчвани с електрически ток
– Спира се водоснабдяването и подаването на електричество в бунтуващите се квартали;
– Войниците, които отказват да стрелят по цивилното население, биват разстрелвани с изстрел в тила. Досега има установени около 2000 такива случая;
– Обсаждат се болниците. Ако се появят ранени бунтовници, се доубиват на място;
– Хирург помогнал на бунтовник, се наказва със смърт. Преди това му режат ръцете. Очен лекар помогнал на бунтовник, се наказва със смърт. Преди това му вадят очите.

Мерки срещу опозицията в чужбина:


– Издирват се роднините на опозиционерите в чужбина, уволняват се от работа, биват пребивани.
– От посолството се обаждат на местните сирийци да им обясняват че трябва да защитават Сирия от външна намеса, а не да предават родината. Всички от присъстващите са били заплашвани;
– Предупреждават се активистите в чужбина, да не смеят да се прибират в Сирия;
– Известни личности, опозиционери, които опитват да напуснат страната, биват залавяни, измъчвани и принуждавани по телевизията да дават интервюта и да се разкайват за дейността си.

Кой подкрепя режима:


– Хора от малки населени места, издигнати от Асад на водещи позиции в Държавна сигурност;
– Някои религиозни малцинства;

Държавна сигурност е основният инструмент на властта. Без нейно разрешение не можеш да се ожениш, не можеш да правиш бизнес.

Вече има няколко района, изравнени със земята. Режимът не се спира пред убийства на деца (350 конкретни случая до момента), включително бебета.

Около 45 000 неправомерно задържани има, които се държат извън препълнените затвори и арести. Те биват редовно измъчвани.

Стратегия на режима за близкото бъдеще:

ОПАСНО: Режимът се опитва да превърне конфликта от политически сблъсък в етническо-религиозна гражданска война. За целта се нагнетява напрежение между арабите и основните малцинства.

Искания на революционерите:

Прозрачни и демократични избори с участието на всички политически организации, включително и проправителствените - под международен контрол и наблюдение;
Трябва да има присъствие на мироопазващи сили - преди, по време на и след изборите;

На въпроси за влиянието на Мюсюлмански братя в опозицията, ни беше отговорено:

Заплахата МЮСЮЛМАНСКИ БРАТЯ за СИРИЯ не е актуална. Дейността им среща подкрепа в двата града - Хомс и Хама - където има по-консерватилно настроени религиозни общности;

Видео (внимание! има ужасяващи гледки!)


http://www.youtube.com/watch?v=uyOj-JdcyeA&feature=share
http://www.youtube.com/watch?v=0ZsxmetaBKc
http://www.youtube.com/watch?v=UoEP4DzAFac&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=nIV4pPzNbyc&feature=player_embedded
http://www.youtube.com/watch?v=zXDSbUV7eU4&feature=uploademail
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=nDNedNdSQI8


Със свито сърце наблюдавам събитията в Сирия. Най-добрият вариант е бунтовниците сами да успеят да се справят с режима и да не допуснат конфликтът да прерасне в етническо-религиозен.

Намеса на Турция, Израел или други външни сили би била много рискова.