Честит ден на прегръдката! :)

Един кабокло (португало-индиански метис) се заселил с любимата си жена на брега на едно езеро в глинена колиба, покрита със сламен покрив. Животът им бил щастлив, без особени грижи. Щедрата природа, която ги заобикаляла, им давала всичко необходимо. Трябвало само да вземат това, което им се предлага.

Мъжът ловувал, ловял риба и садял маниока. Жена му приготвяла вкусни ястия от дивеча и брашно от маниока. Около колибата растели и билки, които им помагали, ако някой от тях се разболее.

Сутрин обикновено мъжът се отправял към езерото на риболов, а вечер, когато се прибирал, жената го посрещала на прага с топла усмивка и нежна ласка.

Така преминавали дните, подобни един на друг и еднакво щастливи. На мъжа често му се искало да вземе жената със себе си на риболов - и тя да се разнообрази, и той да си има компания. Една сутрин чул песента на тукана, решил че е добър знак и това е деня, в който да идат заедно в езерото. Поканил я да дойде с него. Тя се зарадвала. Бързо изпекла питки, за да имат какво да хапнат и се качили на лодката.

Слънцето ги заварило в средата на езерото. Те мятали мрежата и били толкова щастливи и увлечени в заниманието си, че не забелязали кога се променило времето. Небето потъмняло, задухал силен вятър и се вдигнали високи вълни. В началото жената се опитвала да прикрие безпокойството си и да не пречи на работата на мъжа си, но когато вълните замятали лодката като черупка, започнала да го моли да излязат на брега и там да дочакат да стихне бурята. Само че било късно за спасение. Бурята се разразила с пълна сила и лодката станала напълно неуправляема. Жената започнала да моли боговете да смекчат гнева си.

Изведнъж небето се разтворило и изригнал пламък. Той обхванал двамата в лодката и ги превърнал в растения: мъжа - в маслената палма урикури, а жената - във фикус. Но и като растения те останали слети в прегръдка. От раждането до смъртта фикусът обвива с гъвкавите си клонки ствола на урикури.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!