На лъжата краката тук са къси, но криви ( в сметките си)

Втренчени в миналото, което искат да оправдаят, ако не да върнат под друга форма, всякакви другарки и другари, а и много просто уплашени от цунамито на неразбираемите промени граждани, изобщо не са дават сметка, как срокът на годност ( а често и на гадност) на публичните им плонжове е драматично кратък. Нещо повече: животът непрекъснато и във все по-бързи темпове ги опровергава, с което на практика носталгиците по „правилното” минало и неговите неправилни метастази днес без да искат допринасят за самоопровергаването си. А също и на тезите, за които така отчаяно се борят …

Къде са сега опълченците от ляво, подписали се само преди две седмици под гневно заклеймяване на критиците срещу изплувалата мътилка на върха на БПЦ? Начело с Велислава Дърева, която впрочем със същия хъс бранеше недосегаемия полет във висините на личния му хедонизъм спукания балон Георги Първанов, леви интелектуалци надигнаха вой, че някой искал да дискредитира Църквата, макар да става дума за конкретни нейни мутрополити, които всъщност зацапват нейния лик. Гръмна скандалът с досиетата на почти всички от висшия клир и бранителите на неговата чистота се спотаиха като онези от „чистотата”, когато не успяват да си приберат боклука и наоколо се разнася смрад. И е толкова нетърпима, че дори патриарх Максим, когото иначе никой и нищо не може да извади от нирваната на удобното мълчание по крещящи национални и социални проблеми, обещава вече, че ще има становище по темата. Амин!

В дебненето кой кого е подкрепил по даден казус( понеже в България да имаш собствена независима позиция звучи невероятно) много често на една партия, политик или публицист се приписват недостатъците на опонент, с чието мнение се е случило да се съгласи. Примерите са много: ако десните не харесват вътрешния министър Цветанов и му искат оставката, както това правят и от БСП, това означавало „синьо-червена мъгла”. Ами сега, когато (почти) всички вкупом съгрешиха и забраниха дори да се разсъждава по въпроса на шистовия газ, с което се изравниха по манталитет със средновековната инквизиция, следвайки кампанията на БСП по тази спекулативна пропагандна линия- май се оказаха червени всички, а? Или този път аналогиите не са легитимни, макар че шистофреничната атака беше демонстративно подета и поведена тъкмо от Калфин и Първанов, но получи светкавична развръзка в духа на техните претенции с решаващата братска помощ на ГЕРБ.

Забелязвате ли: мълчат този път пропагандистите, които се опитаха да измъкнат от тресавището на собствения му гаф Бойко Борисов миналата седмица, когато затъна в пошлостта на шегичката си за пържолките и кучето по под убийството да едно дете. Сега като дете, но наакано, апологетите му си траят. Някак не върви да се зарадват, че управляващите не просто се съюзиха с борците срещу американския империализъм и неговия „Шеврон”, но и дори ги надминаха в това старание. Смаяни от това, как ги изпревари на острия завой, анти(фа)шистите нямат думи: стреснати, трогнати, очаровани…

Уж никога, ама никога нямаше да другаруват с БСП и ДПС, но се оказа, че от ГЕРБ се качиха на тяхната шейна. И сега, бъдете сигурни, се чудят как да се измъкнат от преспите на собствената си глупост, която ги връхлетя като януарски сняг и „изненада”самите тях с това, че се оказаха заедно в една канавка край недостроената магистрала за европейското развитие на България. Като три синджира роби ги повече вожда им Борисов към поредното гласуване по негова команда, без да си дава труда да обясни поне на партийния си антураж какво прави, като си вдига ръцете в пленарната – пред кого и пред какво се предава.

Но управлението на ГЕРБ, което току-що задуши в прегръдките си една червена кауза, представяна като зелена, е бременно с нова пропагандна рожба на Петата колона. Предстои да видим драмата и с АЕЦ „Белене”- голям подирен гърч се наблюдава откъм властта и ще станем свидетели на още по-голям фарс с оправданията за окончателното решение- каквото и да е то. Защото последователността и принципността никак не са присъщи на това управление, което иначе невъздържано се перчи със своята стабилност и предсказуемост(?!).

Съдбата на Георги Първанов,еднодневката с десетгодишен срок на президентска употреба, който най-после изтече, също минава в графата на незащитимите дългогодишни лъжи. Където и да копнете днес в българското медийно пространство, в последния ден на недосегаемата му цели две петилетки за критики власт, извира презрение по негов адрес. Вече може!

Написал съм цяла книга по темата преди две години и мога да си позволя да си да спестя изброяването на гафовете и безобразията му, инвентаризирани с днешна дата от документални телевизионни филми, както в статии в печата и в сайтове. Но избирам да поместя една реплика от сайта „Всеки ден” заради нейната различност от общия ретроспективен поток, която обаче в същото време напълно илюстрира тезата ми за това как „преминава световната слава” на такива като Първанов и как се оттича в канализацията на историята мътната пропаганда, с която се обграждат.
„Абе, къде е Първанов?!
Анелия Иванчева
събота, 21 януари 2012

Първанов изчезна! Потъна някъде в парламента, щом новият президент Плевнелиев се закле. Липсата му стана видна, след като новият държавен глава, премиерът и всички депутати се щракнаха за спомен на стълбите на Народното събрание. Тогава някой се сети, че по протокол в снимката трябва да участва и досегашният президент и се чу в тарапаната: Абе, къде е Първанов?!
Заваляха предположения. Най-естественото беше, че е заминал спешно на лов направо от балкона на пленарната зала. Други заподозряха, че и той е сърдит като вицето си Марин и не иска да е на общата снимка до Бойко Борисов. Трети бяха убедени, че ухажва червени депутати за каузата си да оглави пак БСП или поне да сложи на мястото на Станишев някой свой. Твърдеше се дори, че пак рови в интернет да си търси работа.
Накрая се оказа, че наистина е на лов, но за журналисти. Останал да дава изявления като за последно, убеден, че ще го чакат за снимката. Но не, не го изчакаха – фотографираха се без него. А когато той се яви, вече за втори дубъл, повечето от депутатите вече се бяха шмугнали на топло.
Така че, „къде е Първанов”, май вече никой не го интересува. Забравиха го. А и какво да помнят?. Доказателство е и анкетата в сайта www. vsekiden.com. На въпрос „С какво ще запомните Първанов?”, огромната част от нашите читатели отговаря „С нищо”

Както е редно, оставям прогнозата за финала. Рано или късно казаното по-горе за незащитимите позиции на борците за светло минало ( включително чрез покриване на истината на тъмно), ще се потвърди и по повод на съветската окупационна символика в България. Шепа граждани, с голи шепи се опитваме да разровим пепелта върху тази жарава, върху която къкри котлето с отровната за нацията ни търпимост към лъжата. Най-напред се опитаха да ни оставят да отлетим от туловището им като досадна муха. Отказахме. После пробваха да ни смачкат с креслива агресия. Но ехото помогна повече българи да чуят истината за нашето примирение пред лъжата за някакво съветско освобождение на България. След злополучния опит с жилото на агресията си, гнездото на осите реши да подслади аргументите си в полза на лъжата с меда на „европейското” лице на съветската „освобождение”- то не се отнасяло за България, а за Европа. Трябвало да уважаваме съветската окупация у нас, защото другаде съветски войски са освобождавали Европа и ние трябвало да сме благодарни за това.
Докъде още ще стигнат? Докъдето им позволим. Малко сме, а така сме ги разтревожили, че в София започнаха да си правят предизборните кампании пред най-големия паметник на лъжата на Балканите и в Европа- свиркат си в гората за смелост, която черпят от вдъхновяващия ги пример на голямата въоръжена лъжа, за която те наистина са благодарни на чуждите си покровители. Вярно, на лъжата краката са къси, докато в България годините й са дълги. Но са преброени. Защото лъжата може да побеждава много и дълго, но не всички и завинаги.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: