Кодираните послания на президентската рокада

Колкото и да са общи приказките при смяната на президентския караул днес, от тях има какво да се извади като подтекст. Забележително е, че на прощаване слизащият по стълбата ( като по Смирненски!) Георги Първанов свали гарда за първи път. Но това може да бъде забелязано и отбелязано само от онези, които са следили самохвалните му публични изяви през последните месеци и години дори. Защото той не спря да са обявява за „успешен президент”, докато истината е съвсем друга и днес той най-сетне я призна: имал е щастието да бъде президент в един успешен за България период.

Още по-точно е да се каже, че България имаше успешен период, що се отнася до приемането на страната ни в НАТО и ЕС въпреки факта,че начело на страната застана такова политическо недоразумение, като Георги Първанов: човекът, който 144 пъти последователно и неотклонно е гласувал послушно под инструкцията на Жан Виденов, но безцеремонно участва в отстраняването му зад кулисите на партията. Преобръщането му в полза на българското членство в НАТО пък, цитирам отново написаното от мен в „Течна дружба”, се дължи изцяло на заплахата на германските социалдемократи да му спрат партийната субсидия по линия на фондация „Фридрих Еберт”. Случва се след „онова писмо” на Първанов до Милошевич:

„До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата партия на Сърбия
Уважаеми другарю Милошевич,
Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово… Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение… „
Георги Първанов,
председател на Българската социалистическа партия“.

За да го накарат да промени тази линия германците изпращат специален емисар, депутата Гернорт Ерлер, който вдига грандиозен скандал на Първанов в присъствието на българския президент Петър Стоянов. Ето така, заради парите, Първанов се превръща в „натовец” и чрез своя съучастник Стефан Данаилов успява да убеди партийния конгрес на БСП да приеме този горчив хап- за което от нас се иска да сме му благодарно, макар, че дори гласувалите промяната в партийната линия до ден днешен да не знаят истинската причина ( освен , с извинение за нескромността, ако не са чели „Течна дружба”, тъй като истината не е изтекла никъде другаде).

Както германските социалдемократите му дръпват юздите, така и Путин го обяздва в качеството му на троянски кон за препускане през европейското просо. Поне до момента, когато и в Москва разбират, че Първанов не става за нищо, освен да плете интриги зад кулисите, които рано или късно ще му се върнат като бумеранг. Една от тях вече го застигна с това, че близкият му медиен бос Тошо Тошев го издаде в последната си книга, че е заговорничел за свалянето на Сергей Станишев в присъствието на олигарха Георги Гергов, защото са решили, младият премиер вече е изпълнил възложената задача след приемането на България в ЕС и след това вече трябвало да го замени друг, очевидно посочен от президентския кръг, който раздава на тъмно порциите в държавата.

Дали точно това е имал на ум новият президент Росен Плевнелиев, не знам. Но именно така прозвуча неговото обещание днес, да „отвори” президентската институция. С това той на практика посочи основният проблем на досегашната съзаклятническа компания около Първанов, който се състои тъкмо в нейната непрозрачност. Или както косвено си призна през последните дни ( ново финално откровение!) самият Първанов: институцията не разполага толкова с власт, колкото с влияние. Иначе казано, има възможности да създава зависимости и да оказва влияние върху сфери от управлението и живота на обществото, които не са разписани в конституцията като президентски пълномощия.

Освен този прочит на вербалните послания от церемониалните речи на Плевнелиев и Първанов, мога да ви предложа и малко лично впечатление от белези, които се боя, че също остават скрити за широката публика. Бях там и видях с очите си кои са „гражданите”, с които си говори на улицата Първанов в последните мигове преди да „остане на улицата”- без официален пост, преторианска гвардия, безчет прислужващ персонал и друг платен с държавни пари антураж. Въпросните граждани, стиснали български трибагреници, бяха докарани под строй, начело с бившия вътрешен министър Румен Петков и депутата Кирил Добрев. Физиономиите на гражданите можете да видите във видеоклиповете от 9 януари 2011 година, когато крещяха с изкривени от злоба лица псувни по адрес на мълчаливия митинг на привържениците на демонтирането на съветския окупационен символ в София. Същите сега бяха строени като агитка, която аплодира др. Първанов, за да могат лапнишараните да пишат, че гражданите са изпратили любимия си президент с цветя и аплодисменти.

А после нека пак ме питат, защо смятам, че съветската символика е пресечната точка, източникът на вдъхновение за тези другари: поклонниците на Първанов и на символа на въоръжената съветска лъжа, пращани да изливат агресията си в нейна защита, а днес и възторга си от Първанов, са едни и същи в буквалния смисъл на думата ( някои от тях дори вече познавам поименно). Дано повече българи го разберат, за да са наясно с какво и с кого трябва да се преборим.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: