Вчера гостувах на две телевизии, за да си говорим за двата проектозакона, отнасящи се до регулирането на Интернет в САЩ – SOPA и PIPA.

Гостуването в „Отпечатъци“ е тук, от 13:35 нататък.
Гостуването в Bulgaria On Air още не е излязло, но ще ви сложа линк, като се появи.


Двата проектозакона са резултат от лобиране на могъщите бизнес-интереси на големите компании от развлекателната индустрия.

Важно е да се каже, че не всички компании в развлекателната индустрия са на тяхното мнение.

След въвеждащи красиви думи за творчеството и свободата, в SOPA и PIPA се атакува „неправомерното копиране“ и „неправомерното разпространение“, така, както те се разбират от праводържателите – т.е. изключително широко и с неясни дефиниции.

Мотивират с необходимостта да се спасят работни места и бизнес в САЩ.

Проблемът им е, че, с развитието на технологиите, копирането и разпространението на цифрово съдържание не може да бъде спряно или контролирано. Не може до всеки компютър, телефон или таблет да се сложи полицай.

И съответно, трябва да се избере кое е по-важно – архаичните бизнес модели на развлекателната индустрия (и то, не на цялата) или запазването на Интернет като единна свободна световна мрежа за обмен на информация.

SOPA+PIPA смятат, че свободният Интернет е по-маловажен от техните интереси.

Предлагат да изгорим одеалото, за да се отървем от бълхите.

Ако бъдат приети, мерките ще прехвърлят проблема от болната глава върху здравата, защото предлаганите наказания са:
– индиректни – не се атакуват „нарушителите“, а техните „съучастници“ – интернет компаниите, които предоставят рекламни, разплащателни, хостинг и домейн услуги, както и социалните мрежи и търсачките, които помагат да бъде открито такова съдържание.
– предварителни – първо се стреля, а после се пита кой е виновен. Потъпква се презумпцията за невинност. Очевидно, споделянето на съдържание е дейност с висока обществена опасност, еднаква с тази на тероризма.
– групови, а не индивидуални. Заради един потребител на социална мрежа, публикуващ такова съдържание, цялата социална мрежа може да бъде спряна.

Подобна беше идеята в България (не знам дали се реализира), съседите от входа да бъдат солидарно отговорни пред „Топлофикация“, ако някой краде парно.

Или, гениалната идея на Цецо – да се забрани носенето на бензин в туби, за да спрат палежите на коли.

Нагледно се вижда как засилването на репресивните мерки в една нереформирана система не може да реши фундаменталните ѝ проблеми, а води само до влошаване на ситуацията.

Не са ли далече от нас тия драми?

Не са. В САЩ се намират основните елементи на интернет инфраструктурата, DNS сървъри, търсачки, социални мрежи, мрежи за реклама и разплащане.

Ако със съдебна заповед на американски съдия попаднете в черния списък на „нарушителите“, може да се оневините само след съдебен процес в САЩ. Може да си сметнете наум разходите и ефекта върху бизнеса ви.

Фирмите ще предпочетат да се презастраховат, защото евентуалните щети от грешка биха били трудно възстановими, което пък ще доведе до повсеместна цензура и слухтене, някой случайно да не вземе да дръпне някой филм.

Горкият Уорлик!