1 милион и половина били несъществена сума, с нисък публичен интерес

Снимка: Дарик

Вчера Сметната палата отказа да направи одит на Българската православна църква, защото държавната субсидия за вероизповеданието от 1 милион и 500 хиляди лева, според председателя й, Валери Йорданов, "е под нивото на същественост". Другаде писаха, че няма да има проверка заради "малък публичен интерес"...

Думите му, цитирани от Дарик, са:

„Много са малки сумите. За 1,5 млн. лв. просто... Ние имаме толкова огромни, високобюджетни организации с десетки, стотици милиони. Тази субсидия е прекалено малка. В бъдеще може, но по принцип това е под нивото на същественост за проверка. Те нямат държавни имоти или общински, които да стопанисват. Субсидията за мюсюлманското вероизповедание е половин милион, а за църквата милион и нещо. Малък е публичният интерес с оглед на малкия ресурс"

Направих си труда да се свържа с мои познати, компетентни по темата, чиято професионална дейност е свързана с функциите на Дирекция "Вероизповедания" и от тях получих отговор на следните въпроси за разпределението на държавната субсидия за някои вероизповедания. Обърнете внимание на разминаването в думите на Валери Димитров и сумата, която фактически е разпределила дирекцията за мюсюлманското вероизповедание. Не твърдя, че е умишлено, но почти тройно разминаване е недопустимо за служител на Сметната палата (или за Дирекцията).


Как се определя размера на държавната субсидия?


На основание чл. 35, т. 9 от Закона за вероизповеданията и чл. 74, т. 8 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация дирекция „Вероизповедания” на МС проучва нуждите и чрез дирекция „Бюджет и Финанси" прави предложения пред Министерския съвет по проекта за държавния бюджет за размера на държавната субсидия за подпомагане на официално регистрираните в страната вероизповедания. След одобрението на предложението от Министерство на финансите и гласуването му от Народното събрание същото се записва в приложение № 3 на Закона за държавния бюджет за съответната година.

Проучванията се правят чрез съгласуване с централните ръководства на вероизповеданията, митрополиите на БПЦ и районните ръководства на другите вероизповедания, църковните и джамийските настоятелства и духовните съвети.Критериите по които се работи при определяне на конкретните суми за
отделните вероизповедания са:

• Численост на вярващите. 
• Брой на молитвените домове на вероизповеданието и състоянието им. 
• Колко от молитвените домове са паметници на културата. 
• Налагаща се финансова издръжка за пълноценна работа на вероизповеданието. 
• Състояние на сградния фонд и охраната на паметници на културата със световно, европейско и национално значение. 
• Предварително обсъдено и планирано издаване на религиозна литература от страна на вероизповеданията.

На базата на получените, разгледани и одобрени искания от централните ръководствата и местните поделения на вероизповеданията дирекция „Вероизповедания” изготвят списъци по траншове с предложения за конкретното разпределение на субсидиите за местните поделения на вероизповеданията.

Направените списъци се предоставят на главния секретар на МС за утвърждаване.След утвърденето им от главния секретар на МС списъци се предоставя на дирекция „Бюджет и Финанси" на Министерския съвет за изпълнение.

Дирекция „Вероизповедания”:

• Следи за своевременното изпращане на разпределените субсидии до бенефициентите, чрез получаване на разпечатки от дирекция „Бюджет и Финанси" на МС. 
• С писма информира ръководствата на централните, местните поделения на вероизповеданията и кметовете на съответните населени места за размера на разпределената им държавна субсидия, както и за указанията и сроковете за нейното усвояване и отчитане в дирекцията.
• Контролира с извършването на проверки на място на случаен принцип
законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от
вероизповеданията. 
• Съставят се протоколи от проверките. 
• Осигурява своевременен отчет за изразходените от вероизповеданията
субсидии чрез получаване на заверени копия от оригиналните отчети, които се пазят в архива на получилите субсидии молитвени домове и манастири. 
• В края на бюджетната година получените отчетни документи от вероизповеданията се комплектоват и се предава в архива на дирекция „Бюджет и Финанси" на МС.

В какъв размер и на кои вероизповедания се разпределя държавната субсидия?


Това става съгласно Приложение № 3 от Закона за държавния бюджет.Специално за субсидията за БПЦ трябва да се знае, че тя се разпределя целево за всеки храм или манастир в зависимост от подаденото искане от съответната митрополия или църковно настоятелство. Дирекцията стриктно следи за целевото използване на отпусната субсидия за съответния обект. Има случаи, в които се налага пренасочване на средства от един храм към друг, но това става сред изрично решение на епархийския съвет на съответната митрополия, която изпраща до ДВ мотивирано предложение за това. Решение за пренасочване на средства става единствено след писмено разреше на директора на ДВ.

Необходими документи за кандидатстване от страна на местни поделения на БПЦИскане от църковното настоятелство към храма, в което накратко се обосновава необходимостта от ремонт на сградата. Същото трябва да е подписано от председателя на църковното настоятелство, който по право е свещеник (чл. 140, т. 4 от Устава на Българската православна църква) и задължително да са оказани имената му и координати за връзка с него. Количествено-стойностна сметка за предстоящите строителни дейности, изготвена от техническо лице.Снимки, удостоверяващи актуалното състояние на храма.Документ от съответната банка, че титуляр на посочената банкова сметка е църковно настоятелство, архиерейско наместничество или митрополия.

Копие от заповедта за назначение на председателя на църковното настоятелство от съответната митрополия.

Как се прехвърлят сумите на субсидията към субсидираните вероизповедания, какъв е механизмът?


Разпределената субсидия се превежда по банков път от дирекция „Бюджет и Финанси” на МС по посочената в искането на съответното централно или местно поделение банкова сметка За тази цел ДВ изисква в комплекта документи за кандидатстване да бъде приложен документ от съответна банка, че посочената в искането сметка е на централно ръководство или местно поделение на съответното вероизповедание. Когато местното поделение няма собствена банкова а използва банковата сметка на централното ръководство, ДВ в уведомителното си писмо до това ръководство упоменава името, населеното място и сумата за съответното местно поделение и моли средствата да бъдат предадени своевременно на управителното тяло на това поделение за целевото им изразходване.

Как се заявява исканата сума, ако сумата не се отпуска еднократно и централно по сметка на изповеданията? 

В 80% от случаите ДВ разпределя значително много по-малка сума от исканите средства от местните поделения. Това се налага поради огромния брой молби за субсидии, които постъпват в дирекцията и размера на субсидията, определен от ЗДБ. В дирекция „Вероизповедания” постъпват средно между 800 и 1100 молби за субсидия всяка година.

Как се отчитат изразходваните средства от вероизповеданията към ДВ?

В изпратените уведомителни писма за отпуснатата субсидия са разписани указанията за целевото изразходване на същата, както и сроковете за усвояване и отчитане на отпусната субсидия в дирекцията. Всяка година този срок е до 15 декември. До тази дата в дирекция „Вероизповедания” трябва да постъпят заверени копия от оригиналните отчетно-финансовите документи от съответните централни или местни поделения на вероизповеданията.

Ако до тази дата не постъпят необходимите документи, дирекция „Вероизповедания” с писмо или по телефона напомня на централните ръководства и местните поделения за задължението им за отчитане на средствата.Извършват се проверки на място.


Отчита ли ДВ и как изразходваната субсидия, определена със Закона за Държавния бюджет?

През м. декември всяка година в дирекция „Бюджет и Финанси" на МС, Министерство на финансите и КПЧВПЖГ на НС се представя отчет за изразходването на разпределената субсидия за вероизповеданията.


От планираните 1 660 000.00 лв. за БПЦ в страната са подпомогнати частично при строителство и ремонт 301 храмове и 30 манастири. Средствата определени за Мюсюлманското вероизповедание бяха в размер на 180 000. 00 лв. от които са изразходени 181 000.00 лв. за ремонт на 33 джамии.

От планираните 40 000.00 лв. за други вероизповедание са изразходени 46 000 лв. за 10 молитвени домове на различни вероизповедания (Католическа църква в България, Будистка общност в България, Съюза на евангелските съборни църкви, Божия църква в България, Съюза за евангелските петдесетни църкви, Свидетели на Йехова и Българска Божия църква).

Прочети цялата новина

Свързани новини: