Бунтът на пратеницата на боговете

Случайно прочетох тази книга, дори не исках да я чета. Моя приятелка ми даде „Бунт в Рая", казвайки ми, че е добре да я прочета, предвид екозотично пътуване което ми предстои.

Не зная рожденното име на писателката с шотландски корени, американски паспорт и индонезийска душа, но зная истинското й име, дадено от раджата на Бали – Ктут Тантри. Ктут, което на балийски ще рече "четвъртородна" и Тантри – "пратеница на боговете".

Оставям на вас да се потопите в омайващия разказ на Ктут за Бали, за неговата замайваща красота и необичайните за нас нрави на балийците. Всички исторически събития, интересни истории и неприятни случки са предадени с невероятна лекота и нежност.

Това което ме провокира да напиша ревюто за "Бунт в Рая" от Ктут Тантри е личността на тази необикновенна жена. Оставила преуспяващата журналистическа дейност, за да последва мечтата си за спокоен, доволен, красив и обичан живот, през 1932г. тя заминава за Бали. Не бих казала, че там е намерила мечтата си, защото в никакъв случай животът й не е бил спокоен и доволен, по-скоро е намерила съдбата си.

По един естествен и добронамерен начин Ктут приема изненадите и капризите на своята съдба. Освен с красота, Бали я посреща с холандска колониална система с всичките й ограничаващи предразсъдаци и страхове. Тантри трябва да направи избор – да приеме тази система или да признае правото на свобода на всеки човек. Избирайки сводобата и независимостта, тя става прицел за нападки, обиди и клевети от холандските управници. Следвайки честността, мира и свободата, Тантри се изправя пред безброй опасни моменти за живота си, борейки се за каузата на един народ само заради идеята за справедлив живот и независимост.

Свидетел на бягството на холандците от Индонезия по време на Втората световна война, тя много добре описва тяхното морално и духовно падение. Заставайки на страната на индонезийските партизански отряди, става пленник на японските сили в Ява.

Да бъдеш мъчен физически и психически и да не мразиш мъчителите си, да продължаваш да мечтаеш за малките и красиви моменти на деня, да оцелееш, разбирайки, че трябва да обичаш всеки звук и всяка животинка в килията си, да упражняваш ума си, правейки карти за игра от бамбукови листа и изкъртена боя, да бъдеш предаван и да не загубиш вяра в хората. Да върнеш вярата си за живот, защото знаеш, че хората на Индонезия имат нужда от теб...

След края на войната Ктут Тантри става единственият „бял човек”, застанал на страната на Индонезийската република, опълчвайки се на Холандия и Англия, които отново завземат островната държава. Участва в безброй животозастрашаващи операции на индонезииската съпротива Мърдека с мисълта, че не може да има свобода за един, ако няма свобода за всички. Силата на тази жена е в нейната доброта, състрадание и милосърдие.

Замислих се колко пъти не приемаме това, което животът ни поднася, отхвърляме го с мисълта, че това не е за нас, че очакванията са ни били други. А нима знаем кое е най-добро за нас? Ако Ктут бе отанала в Ню Йорк и не бе послушала онзи порив на сърцето, онзи вътрешен глас, който всички ние така упорито се опитваме да заглушим, животът й би бил низ от ежедневни действия. Ако бе избягала от японското присъствие, не би имала въможността да види безграничието на своята воля и дух...

Човек винаги има избор. Пратеницата на боговете бе направила своя!

Прочети цялата новина

Свързани новини: