Сбъдна се мечтата на Първанов да свърши нещо за етническия мир

Едва днес, след принудителното въдворяване на семейство Първанови в панелния им блок край квартал „Филиповци” в София, разбрах какво съм направил, задавайки онзи въпрос за мезонетите на 8 октомври 2006 г. от телевизионния екран, който се оказа последния ми работен ден. Президентската двойка е имала планове да прекара в достоен като за тях лукс старините си след пенсионирането на Георги, а сега им се налага да лицемерничат „социално”, нанасяйки се обратно в квартал „Красна поляна”.

Отидох да видя какво съм сторил, като съм предотвратил с прекаленото си журналистическо любопитство намерението им да се възползват от щедрия мезонетен подарък в квартал „Гоце Делчев” край правителственото трасе на бул. „България” в София. И трябва да призная, че, без да искам, съм сбъднал една политическа мечта на Георги Първанов, който винаги е пледирал за запазване на етническия мир в страната ни. Сега ще може интензивно да работи за него на терен- жилищният му блок се намира буквално на граничната ивица между българи и роми, само на метри от началото на циганското гето „Филиповци” в София.

Почти пред самия вход на жилищния блок, където така демонстративно се завърнаха Първанови, спира автобус №72, от който се изсипват тълпи роми, горди съседи на президентското семейство. Така, без дори да напуска домашното си огнище, Първанов ще може да наблюдава как върви интегрирането на нашите сънародници. С какво може да помогне ли? Може например да започне разяснителна кампания сред потенциалните наематели на панелни апартаменти в района, че не са прави да страдат от расови предразсъдъци и да бойкотират бизнеса с наемите в тази част от София. Наемодателите се оплакват там, че не могат да се намерят наематели заради това близко съжителство с братята роми, но ето, сега вече ще могат да използват силен коз за привличане- ако не на туристи, то поне на мющерии, които искат да бъдат съкварталци на Първанови. Щом Първанови, заточени там, го могат, защо да не го могат и други български граждани. Би било справедливо поне онези от тях, които са гласували за др. Първанов, да могат да споделят днес и последиците от неговата социалност. Преди тя се изразяваше в социално общуване с пингвините, например. Не се шегувам: общителният ни президент, при едно от екзотичните му пътувания на края на света, беше наредил на самолета да кацне в най-южната точка на Южна Америка, за да се снима с пингвините. Доста се натъжила българската общност в Бразилия, пренебрегната от него, когато разбрала от проникналата през цензурата информация, че държавният глава не ги уважил със среща, не се снимал с тях във втората им родина ( предпочитайки в програмата си туристическа разходка), но приземил самолета си заради прищявката с пингвините.

Ето че сега справедливостта възтържествува: всеки гражданин вече може да отиде и да се снима с Първанов между „бразилците” ( както политически некоректно ги наричат някои българи) от Факултета. Не е ли чудесно, все пак, че макар и без лимузини, резиденции, армия от слуги и други елементи на обичайния за него от последните 10 години лукс, Първанов вече може да продължи да работи за тържеството на социалната справедливост. И понеже май не е свикнал много да работи, ще бъде достатъчно само да се разхожда напред назад като пингвин на януарските минусови температури. А напролет…ще видим. Ще видим колко и докога ще издържи да ни залъгва лековерните с този цирков номер.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: