Със 140 километра не е в час Борисов

Ако имах „нещо лично” срещу Бойко Борисов, щях да възкликна, че „Господ го наказа” за дързостта да се прави на Господ, когато вчера възкликна в типичния си стил: „магистралите са излизани, за ужас на опозицията”. Обаче веднага след това снегът продължи и днес премиерът вече моли гражданите да не пътуват без нужда, защото стихията се оказала по-силна ( от него) .

Не става дума за злорадство, че Господ е натрил носа някому, защото си го вири много. В това няма причина за радост. Но е показателно как за пореден път всевластният господар на България се държи като самозабравил се „Господ”- и първо говори, а после мисли. На какво се дължи това самочувствие? Освен на личните му недостатъци, които дори и Той има, то се дължи на почти съвършеното подчинение на медиите, които му позволяват да ги разиграва както си иска. Ако не беше така, днес той трябваше да бъде поставен на мястото му след самохвалството му как е „излизал магистралите”- точно толкова, колкото след първия сняг говореше, че неговите хора буквално „ловят снежинките”. Вместо това отново дефилира „целият в бяло” насред бялата стихия и обяснява вече, как тя не може да бъде преборена, макар само вчера да се хвалеше с обратното.

Хайде , да оставим природата „на мира”. С нея дори и Той е безпомощен да се справи. Но какво да кажем за наглостта му да наложи увеличение на скоростта по българските магистрали, доколкото изобщо ги има, на невижданите никъде по света, освен в Германия, 140 километра в час? Каква е практическата стойност на това решение, освен да му се угоди и да се подчертае превъзходството на пътя на собствениците на автомобили, които ще карат вече (почти) разрешено с онези 180 километра, с които Борисов се издаде, че хвърчи?

Без да пречупвам въпроса през личното си огледало за обратно виждане, само бих добавил, че винаги „давам път” на такива (само)убийци, макар да съм сред щастливите притежатели на кола с възможности, на която обаче никога не съм виждал стрелката на спидометъра да сочи подобни стойности. Присмивали са ми се дори по този повод, че съм „страхлив шофьор”, търпял съм не само подигравки, но и закани, че не се „изнасям” достатъчно бързо от „тяхната” лента, за да им направя път. Но на мен животът на безценния ми „товар” в колата, двете ми деца и майка им, ми е много по-важен от състезанието с престъпната фукня на мутрите, които се опитват да ме избутат в канавката. Сега Борисов по демонстративен начин потвърди, че мисли като тях и за тях като за важните, за да се чувстват точно те (още по-) добре в държавата Му.Решението за повишаване допустимата горна граница на следената от КАТ скорост, публично заповядано от Борисов, не почива на никаква друга логика. Дали пък утре няма да му хрумне да се узакони боят с бухалки, „разходката” на длъжници в багажника и други мутренски специалитети?

По липса на въображение не мога да си представя какво може да мотивира хората, които унижава като техен началник, да преглъщат постоянните му обиди. Припомням, как беше разпратил по медиите през пролетта на 2011-та година верни партийни емисари да се червят в телевизионните предавания с обяснения колко правилно е да се прегласува гласуваният вече закон за забрана на тютюнопушенето. Сега, пак по лично негово указание, всички около него бръщолевят вече обратното. Да не говорим за безумната, също уникална в световен мащаб и наложена по волята на Борисов забрана да се знае дали България изобщо разполага с природен ресурс като шистовия газ. Решил човекът изведнъж, че не ще и да знае, след което всички вкупом в парламента изпълниха волята му ( с изключения, които дори не искам да споменавам, за да не бъда посочен като техен „говорител”, какъвто не съм, защото съм доказал собственото си мнение доста отдавна).

Като стана дума за изключения, май ще се окаже, че съпругата на президента Юлияна Плевнелиева е първият смел човек, попаднал близо до Него, който отстоява независимостта си. Но това е тема, която, поради личното си някогашно познанство със семейство Плевнелиеви, самоцензуриращо се не желая да продължавам….И без мен „ще се съмне”, защо да се правя на петел на бунището на клюката, която храни българската публичност, лакома за пикантерии, но не и за запазване достойнството на достойните?

Не може да се попречи на смелостта на смелите. То е като самоуважението: човек може да бъде унижен само ако позволява това. В този смисъл индивидуалната съпротива на всеки човек срещу опитите за колективно унизяване придобиват значението на гражданско неподчинение срещу подчиняването на държавата на прищявките на един автократ.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: