Борисов с предупреждение: „бял дом да не видиш“!

Кремъл, победител в спора си с Белия дом за шистовия газ (и дали изобщо го има под полата на България), мълчи удовлетворен като след върхово постижение в секса с „невярната съпруга” България ( както определи нашата страна един руски официозен пропагандист). Неприличната картинка прилича на илюстрация към доклада на посланик Нанси Маккълдауни, изтеглена предсрочно от София в екипа на президента Обама като специалист по енергийните проекти. По нейните думи, появили се в сайта „Уикилийкс”, България е „полегнала” в руското легло между „Лукойл” и „Газпром”.

Недоволно се изказа само посланикът на държавата, която е победена от руското лоби на българска почва по темата ” Има ли изобщо шистов газ под почвата в България”.

Дали пък набеденият несправедливо като „проамерикански” премиер Борисов не го предупреждават: „бял дом да не видиш”?

За разочарованието от провалената евентуалната инвестиция на американска компания, задушена екологично в целофана на българосъветска кампания срещу вероятността българите да узнаят дали са потенциално богати, се е произнесъл пратеникът на Белия дом у нас . Ако и наместникът на Червения площад проговори, за да си признае задоволството, гледната точка на победителите също ще бъде отразена в този блог. (ivo.bg).

В. „Труд”

27.01.12
Шистовият газ е потенциална златна мина

 
Миналата седмица България взе решение по въпроса за шистовия газ, което може да има дълбоко негативни последствия за бъдещето на нейните енергийни доставки, инвестиции, климат и икономика.
Един пространен, информиран и публичен дебат трябва да претегля относителните рискове, разходите и последствията за околната среда на всеки енергиен източник. За съжаление това не се случи с шистовия газ.
Методът на хидравличното разбиване – фракингът, използван за експлоатацията на газ в шистови формации, промени баланса за снабдяване с енергия в САЩ. Вследствие на тази технология газовият пазар в САЩ се промени драматично, като вътрешните доставки нараснаха, а горивото поевтиня. С разработването на свои газови ресурси Полша и съседната на България Румъния също може скоро да предприемат по-сериозни стъпки за постигането на енергийна независимост.
Що се отнася до рисковете, няма съмнение, че мерките за защита на околната среда и безопасността на населението трябва да бъдат сериозни, ефикасни и дългосрочни. Но искреното безпокойство за планирането и управлението на ресурсите на околната среда не бива да пречи на проучванията.
Зависимостта
Това важи особено много за България, в която определени групи имат запазен интерес да продължи зависимостта от скъпата вносна енергия.
Решението на Народното събрание да се забрани за неопределено време хидравличното разбиване за съжаление може в допълнение да попречи на обществеността да научи дали България има потенциал за търговски жизнеспособно и дългосрочно снабдяване със собствена енергия.
Проучването
Няма съмнение, че си струва да бъде проучено разработването на нов енергиен източник, който евентуално ще намали цената на газа, ще открие работни места и ще осигури приходи за държавата на национално и общинско ниво, както и чужди инвестиции. Проучванията на ресурси от шистов газ изискват множество първоначални стъпки, които не включват хидравличното разбиване. В графика за същинските проучвания е предвидено достатъчно дълго предварително време за публичните дискусии и регулаторното развитие, нужни на България. За жалост неотдавнашното решение на Народното събрание лишава България както от възможността да осигури строгия контрол, необходим за управлението на проучванията за шистов газ, така и от възможността да разбере дали може да постигне по-голяма енергийна независимост. Българските лидери дължат на обществеността едно задълбочено изследване на този потенциален ресурс.
Неотдавна един български активист ми каза: “Може би под нас има златна мина, а ние твърдим, че сме бедни.” Липсата на широк дебат, в който да участват учени, правителствени служители, еколози и потребители, доведе до информационен вакуум по отношение на плюсовете и минусите, които са нужни, за да се реши дали тази потенциална златна мина да бъде разработвана.
ДЖЕЙМС УОРЛИК
Специално за „Труд“

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: