Едно така драмат(ург)ично отсъствие

Любослава Русева

Минала е край селската кръчма шейната на Петър Моторов, но след време се връща без Петър Моторов. Вместо него, в шейната лежи убит вълк. Мъжете в кръчмата наскачат. Един отива с шейната на Петър Моторов да търси Петър Моторов, но пак се връща само шейната, в която лежи убит вълк. От Петър Моторов няма ни вест, нито кост!

Когато Йордан Радичков развива разказа „Януари“ в едноименната си пиеса за „най-българския месец“, въпросът какво се е случило с Петър Моторов отново ще задвижи целия сюжет. Освен че здравата ще се залутат в преспите на зимата и на объркания си живот, героите ще се окажат оплетени в роднински, приятелски, междусъседски, сантиментални, вражески и прочие отношения с Петър Моторов. И до последно няма да се разбере той нарочно ли се крие или не може да се върне заради снега; в града ли е забягнал или е бил изяден от вълците; на маймуни ли прави съселяните си или сам се прави на маймуна…

Едно обаче трябва да е ясно: без „някой си Петър Моторов, за когото непрекъснато става дума, но който не се появява на сцената“ (така ни го представя Радичков в списъка на действащите лица), пиесата със сигурност щеше да се лиши от важен мотор – този на присъстващото отсъствие.

Петър Моторов го няма и ето ти чудесен повод за събиране в кръчмата, ето ти разкошна тема за обсъждане! В очакване на Годо – пародийно и напълно лишено от патоса на въпросите за смисъла и пътя, прихлупеното селце се надига „на пръсти”, подава врат над преспите, оглежда се наоколо и… изведнъж открива мъничка и незначителна опорна точка за съвместно живеене.

„ТОРЛАК: Не е лошо да се види какво е станало с Петър Моторов!”

В този момент пред очите ни се разиграва същата драмат(ург)ична ситуация, а за да е още по-забележителна иронията, отново е „най-българският месец”:

Първата дама я няма. В шейната, която се размотава из преспите, седи сам самичък новоизбраният ни президент. Народът наскача и се втурва да издирва капризната съпруга, която май го прави на маймуна….

Постепенно в битово-политическия сеир бива впрегнат целият интелектуален потенциал на нацията. Малки и големи, умни и по-малко умни започват да се надпреварват с мнения по темата, благодарение на което присъстващото отсъствие на първата дама става предмет на проникновени анализи, ожесточени спорове, философски интерпретации, фундаментални заключения и екзистенциални акорди!

Нито един друг скандал – от неразчистените пътища, през досиетата на висшия клир, до полицейските ритници и електрошокове, не се коментира така, както изчезването на „Петър Моторов”. И нито един друг скандал не поляризира толкова категорично, колкото онази полупразна шейна…

Ако се беше мернала дори само за минута в полезрението на публиката, съпругата на току-що встъпилия в длъжност президент щеше да развали кефа ни от зяпането на драма, която си съчинихме сами.

Юлиана Плевнелиева обаче се оказа желязно момиче и не отне радостта от така приятното гадаене защо се крие, къде се крие, ще се покаже ли някога, как ли ще изглежда, какво ли ще каже.

Нещо повече: нейното отсъствие не само направи присъствието й особено осезателно, а е на път да я снабди и със статута на … мит.

„ВЕЛИКО: Ей на, Петър Моторов ни хвърли в такава загадка…”

Всъщност докато се чудехме какво се е случило в отношенията между президент и първа дама, та тя упорито отказва да застане до него, няколко нейни изказвания в социалните мрежи бяха извадени тъкмо навреме, за да задържат интригата във възходяща позиция.

Така изневиделица се оказа, че г-жа Плевнелиева съвсем не се крие, а точно обратното – активно демонстрира отношението си към текущата власт. При това го прави откровено подигравателно и остро критично, да не кажем донякъде хулигански, че и направо дисидентски, което допълнително ще подхранва митовете около нейната фигура.

“Не ни трябва бойкометър, трябва ни бойкомет. Да го прати през девет планини в десета и там да се оправят, завалиите…“, написала е например ръката на първата дама в „Туитър”. Датата е 18 октомври 2010-а, тоест година преди да стане ясно, че следващият президент на България ще е изстреляният от същия „бойкомет” неин съпруг.

На 23 октомври, само че през 2011-а, пак бъдещата президентша „приветства” триумфа на ГЕРБ в лицето на преизбрания столичен кмет с:  ”…десетки бездомни кучета, лаещи радостно…празнуват победата на Фандъкова”.

Впоследствие – като шеф на ИТ-отдела на “Икономедиа” – тя продължава да подмолничи в социалната мрежа на “Дневник” и “Капитал”, като се заяжда и с недосегаемия иначе вътрешен министър Цветан Цветанов, а на 12 ноември дори препоръчва критична публикация на бившия американски посланик Джеймс Пардю за купуването на изборите – същите избори, на които съпругът й е избран за държавен глава…

Дали закъснялото изваждане на доказателства за проявено несъгласие ще навреди, или по-скоро ще обслужи дневния ред на президента с цел извоюване на независимост от политическия му опекун, остава отворен въпрос. Факт е обаче, че „от окопа”, както се разбра, е стреляла не някоя капризна лигла, а личност с характер, собствено мнение и свободолюбив дух, заради което лично премиерът Бойко Борисов й изпрати… „много поздрави”.

 „ИСАЙ: Петър Моторов не може току-така да изчезне, нито току-така да се появи!”

Да застане „току-така” редом до съпруга си, след като е писала тези неща, за г-жа Плевнелиева изглежда е далеч по-неприлично, отколкото да продължи да се спотайва от прожекторите. Което й прави чест.

Чест й прави и това, че е последователна в поведението си и не се страхува да отстоява позициите си дори в ролята на „първа дама” – понятие, което механично привнесохме от САЩ по подражателния маниер на „криворазбраната цивилизация”, и зад което се крие нещо много по-смущаващо от криенето на Юлиана Плевнелиева (спомнете си една такава дама с много шапки, която се подписваше с First Lady и стана герой в касов български филм!).

Защо тогава не ни притесняват лицемерието и суетата, а се дразним от непритворството и желанието за запазване на личния периметър? Защо тогава сме склонни да замаскираме фалша и кухотата зад нелепи оправдания като това за „протокола”, вместо да уважим и приветстваме честността?

В статията си „Не-българският манталитет на първата дама” Мирела Иванова даде няколко от верните отговори:

Г-жа Плевнелиева ни вбеси, защото не пожела да играе роля в церемониалния политически театър, в който всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи да участва дори като последна пешка. Тя повече от неразбираемо отказа добавената стойност на властта – фасадата във вид на шапки, рокли, маркови обувки и чанти, при положение, че за този паднал от небето псевдосветски лукс всеки втори българин би дал мило и драго.

Но има и друго:

Първата дама беше обещан герой в сериала на собствения ни живот. Герой, който чакахме цели десет години и който в крайна сметка ни измами, защото ни лиши от възможността да го одумваме, харесваме, мразим, сравняваме и осмиваме.

А как да живеем, без да се занимаваме с чуждия живот, още повече с живота на върха, който никога няма да стигнем? Нашият е скучен, проблемен и празен, в него няма нито шапки, нито лимузини; няма идеи и големи събития. Ние все по-малко го живеем и все повече забравяме как трябваше да го живеем.

Отнетото присъствие обаче е добре дошло отсъствие, което дава широки възможности да си измислим чуждия живот. Главната героиня е изчезнала, оставяйки като Петър Моторов след себе си само няколко нишки, но с тях ние, завалиите, ще заплетем драма в пет действия. С тях ще съшием от нищото нещо. С тях ще си осигурим истинския сеир, който ни беше отказан!

И въпреки че до последно няма да разберем на маймуни ли ни направиха или самите ние се направихме на маймуни, ще имаме мъничка и незначителна опорна точка за съвместно живеене…

Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: