Старият мулла, който учел момченцата в селото, се влюбил в майката на едно от тях и започнал да го нарича "син на красива майка". Един ден детето се прибрало вкъщи и попитало майка си:

-Вярно ли е, че си красива?

-Откъде го измисли? - засмяла се майка му. - Съвсем обикновена съм.

-Защо тогава нашият мулла ме нарича "син на красива майка"?

Жената разбрала каква е работата и решила да даде урок на стария сластолюбец.

-Предай на наставника си да заповяда утре - заръчала тя на момчето.

Като отишло на другия ден на училище, моллата го посрещнал както обикновено с думите:

-Влизай, влизай, сине на красива майка!

-Мулла-ага, - казало момчето - мама ви кани на гости.

Когато наставникът пристигнал, стопанката му казала, че мъжът и заминал и няма да си дойде скоро, затова решила да покани любезния гост.

Старикът се разтопил от удоволствие. Похвалил я за красотата и ума и. Подложил си мека възглавница и се настанил удобно. А жената разпалила огнището и започнала да приготвя угощение.

От двора се чуло скърцането на портата и рев на камила.

-Мъжът ми! - подскочила стопанката.

-Какво да правя? - замятал се в страх муллата.

-Измислих, - отвърнала жената - наметнете се със стария ми халат и сядайте в ъгъла, все едно мелите брашно.

Муллата така и направил. Стопанинът влязъл с чувал пшеница на гърба.

-Коя е тази жена? - попитал той.

-Робинята на съседа - отвърнала тя. - Счупила им се мелницата и дойде да смели зърното у нас.

-Да смели и нашето тогава - наредил стопанинът и тупнал чувала на пода.

Когато "робинята" смляла всичкото жито, мъжът казал на жена си:

-Отдавна харесвам тази робиня, довечера няма да си легна с теб.

Муллата подскочил като ужилен и си плюл на петите.

След няколко дни "синът на красивата майка" отново го поканил на гости. Муллата го погледнал сърдито и попитал:

-Да не би на майка ти вече да и свърши брашното?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!