ACTA – анализ - Gramophon.com

01/30/12 15:19
(http://eneya.wordpress.com/)

ACTA – анализ

На 11:00 часа на 11 Февруари (Събота) пред НДК ще има протест срещу приемането на ACTA. Протести би следвало да има в цяла Европа, така че ако не сте в София, вижте дали ще има такива във вашия град. Повече информация за протеста в FB.

Междувременно днес от 16 до 16:30 (БГ време) Комисар Нийли Крус пое ангажимента да отговори на всички въпроси, които са туитнати към нея под хаштаг #askneelie

____________
В България не е имало обществен дебат дали държавата трябва да се присъедини към АСТА. Новината научаваме от световните медии след подписването в четвъртък в Япония. Нас ни е подписал посланикът Любомир Тодоров.

За внасянето на предложението за подписването на ACTA можем да благодарим на Трайчо Трайков, министъра на икономиката. Същия, който много активно желае да се добива и шистов газ в България.

За целта правителството е приело две решения – едното от ноември, с което кабинетът решава, че България ще се присъедини към споразумението, а второто е от 11 януари и дава мандат на Тодоров да подпише от името на държавата. И двете решения са приети без обсъждане между министрите.

Всъщност допреди дни никъде в свободното пространство не можеше да бъде открит пълен и окончателен вариант на споразумението. То не е обсъждано и с международните правозащитнически организации.

Междувременно, в дискусията в блога, ми стана ясно, че обилните линкове, които оставих, почи не са свършили работата с представянето на информация какво точно не е наред с ACTA и защо се налага да бъдем критични към това споразумение. Т.е. четени са, но за съжаление, не са разбрани или по-фините нюанси са пропуснати. Фактът, че с големи букви в текста на споразумението не е написано „е ся ви ебхме мамата„, явно остава хора с впечатлението, че проблем няма.

Цитирането на статията как интернета не е човешко право също не ми оправи настроението, защото някои хора очевидно бъркат „достъп до услуга“ с „контрол над услугата, споделянето на информацията и типът информация, която е позволена да циркулира и съществува„, иначе казано, цензурата й.

Вече изяснихме ролите и целите на ACTA.
Можем обаче да задълбочим с конкретни примери и анализ в по-голям детайл. Тази публикация ще е една стена от текст, предупредени сте.

Най-основният проблем с идеята е, че е е международен договор. На основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Т.е. без никаква дискусия се приема споразумение, което може напълно да противоречи на законите на дадена държава… например по отношението на цензурата, контролът на информация и третирането й. Дори само този аспект е повече от достатъчен да включи всички аларми, в конктестът, че цялото упражение се прави в тайна. Това би засегнало всички изчключително силно и публичен дебат е крайно необходим, защото иначе не живеем в демокрация, а в свят, в който ни се налагат без наше знание, одобрение и избор практики, които не подлежат на критика и обсъждане. Т.е. те могат да си пишат до посиняване в наредбата, как ще са в съобразяване със законите на всяка държава, въпросът е, че всъщност ще имал пълното законово право да не го правят и никой няма да има основание да им каже и копче. Дето се вика, да сме чели дребния шрифт овреме.
А идеята да им вярваме да не се използва за злоупотреба, поставя впроса: от нас се иска пълна и абсолютна вяра, че никой, нито една компания, нито един политик, нито една организация няма да се възползва от общо и мъглявото написване на един ограничаващ и даваш контрол текст? Време е да спрете хапчетата от сушени жаби.

Анализите и коментарите по-долу са на база на най-новата версия на ACTA от 3 декември. (Превод)

ACTA като инструмент на развлекателните индустрии.
Чрез използването на паричен и легален настиск на интернет провайдърите (по-долу ще дам конкретни цитати), ACTA ще даде на разлекателните индустрии възможност да преследват и притиска потребителите и ще изисква интернет провайдърите да контролират информацията, до която потребителите имат достъп и видът на тази информация. Подобен подход противоречи с демокрацията и представлява сериозен проблем за идеята за свобода на слвото и „невинен до доказване на противното”.

В текста 27.31 на ACTA, се говори за „съдействие“ между контролиращите авторските права и интернет провайдърите. Съвсем същите механизми са наречени от Европейската Комисия „извънсъдебни мерки”. Което означава, че полицейска дейност (наблюдение, следене и събиране на информация) и съдебните действия (наказания/присъди) могат да бъдат прехвърляни на частни лица, по този начин заобикаляйки съдебната система, според която „невинен до доказване на противното” и „събиране на информация” са основни части. Не е задължително тези неща да бъдат написани в директен текст, за да можем да екстраполираме по какъв начин промените могат да бъдат използвани за злоупотреба. Трябва ли да чакаме първо да се възползват от вратичка в закона, за да бъдем критични към него? Законите/спогодбите/наредбите се налага да бъдат абсолютно дуракоустойчиви, особено такива, засягащи правата и свободите ни и възможностите за тяхното погазване.

В част 27.42, ACTA директно позволява на държащите авторските права да се сдобиват и задържат лична информация, по отношение на интернет потребителите БЕЗ решение и разрешение на съд, а просто СЛЕД завеждане на дело (важен детайл). Това е нарушение на неприкосновеността на личните данни и сериозно навлизане в личното пространство. Макар в тескстът да е използвана думата „може”, това може да бъде променено в по-късен момент и фактът, че е оставено като вратичка е притеснително. 2004 IPR.3.

Относно гражданските ограничения, част 4 може да бъде използвана, за да се наложи и принуди на провайдърите да „сътрудничат” дори и последните да не желаят. В разделът “щети” на цивилни задължения в глава 5 поддържа митът за „изгубените продажби (за което имаме перфектен пример от по-миналата година и милионите, които Бард и други издателски къщи твърдяха, че са изгубили заради онлайн сайта „Читанка” и до този момент, НЕДОКАЗАНИ и неподкрепени от примери, и реална информация подлежаща за проверка). Този текст ще позволи на индустриите да завяват загуби в гигантски размери по начин, който позволява злоупотреба или употребата на изкривени методи и изкуствено надути цифри. И това макар да не засяга ВСИЧКИ, със сигурност ще излезе през носа на поредната жертва на идустриите осъдена за милиони (както вече се случва няколко път като използване за назидание на останалите) Текстът говори за „предварително пресметатни загуби”, както и за „допълнителни загуби”, което означава, че може спокойно да се включват загуби, за които всъщност няма никакви доказателства.

Част 23.46: Криминални санкции за „подпомагане и подбуждане” на нарушаване на ACTA и авторското право (кхъм, ето къде влиза интерпретирането на наказание и затвор за сваляне на пиратска музика, което пък звучи точно като IPRED27, което НЕ Е част от Европейския стил на правораздаване и закони). Конкретно тези може да се използват за извиване на ръце на интернет провайдъри за ограничаване на информация и достъпа на потребители БЕЗ споменатите потребители да са направили каквото и да е нарушение или да са нарушили закона.

Част 27.28: Коментарът по отношение на „контрол на инструменти за разпространяване на информация за нарушаване на правата” може да бъде използвано и интерпретирано за индиректното криминализиране на свободния софтуер, блог платформите, социалните сайтове, страници като Wikipedia и пр. Р2Р системите и други технологии, които дават възможност за комуникация и развиването на културата в интернет.

ACTA и проблематични криминални санкции

ACTA предлага/налага нови криминални санкции, заобикаляйки ЕС стандартни демократични съдебни процедури. Проблемът е, че описанията са толкова общи, че безприходни действия може да бъдат криминализирани.

Част 23.49: Криминални санкции за „пoдопомагане и подбуждане” на нарушаването на спогодбата – това е може би най-главният проблем, че криминални санкции са включени в “търговско споразумение”. Подобно нещо трябва да бъде дебатирно по демократичен начин и във форум, а не спуснато наготово и без възможност за обсъждане и дискусия. Освен това, линията между “подпомагане” на нарушение и линкване/индексиране на подобна информация е твърде неясна и обща. Т.е. възможно е някой да му се наложи, че носи отговорност за автоматичното индексиране на системата, независимо от неговото/нейното желание или дори знание за това индексиране (напр: Google).

Част 23.110: ACTA позволява криминални санкции трябва да бъдат прилагани в случаи на нарушаване на права на „commercial scale„. Този термин е общ и неясен, отворен към интерпретации и напълно нереден по отношение на изясняване на пропорционално наказание/реакция.Разпространени практики като безплатно разменяне на файлове между отделни индивиди може да бъде интерпретирано като „commercial scale„. Би следвало ограничението на сферата да бъде „с цел печалба” или „с комерсиална цел”.

ACTA ще позволи трайно заобикаляне на демокрацията

„ACTA комитет“ ще има правото да редактира и променя споразумението СЛЕД като е прието. Допълнителни дописвания и подобни паралелни легални процеси и промени са несъвместими с демокрацията, защото напълно заобикалят ДЕМОКРАТИЧНИЯ момент. Дори просто заради този елемент, ACTA трябва да бъде отхвърлена, защото самата основа на тази идея е анти-демократична, залага на анти-демократичен подход и налагане на решения БЕЗ съгласието или общественото обсъждане или съдебни реакции на засегнатите граждани.

Част 3611: Коментира и засяга „ACTA комитета“, създаването му и позволяването да редактира промените по ACTA (art 4212). Това дава възможност за допълнителни промени и допълнително заобикалянето на демокрацията дори и СЛЕД като ACTA is гласувана. Нито един демократично избран представител не трябва да толерира опитът да се създаде заобикаляне на основата на защитата на свободите и правата на демократичните общества.

Защо като цяло логиката на която почива ACTA e погрешна и нелогична, цък линка: „ACTA: An Outdated Agreement That Must Be Rejected„.

1.Each Party shall endeavour to promote cooperative efforts within the business community to effectively address trademark and copyright or related rights infringement while preserving legitimate competition and, consistent with that Party’s law, preserving fundamental principles such as freedom of expression, fair process, and privacy.
2.A Party may provide, in accordance with its laws and regulations, its competent authorities with the authority to order an online service provider to disclose expeditiously to a right holder information sufficient to identify a subscriber whose account was allegedly used for infringement, where that right holder has filed a legally sufficient claim of trademark or copyright or related rights infringement, and where such information is being sought for the purpose of protecting or enforcing those rights. These procedures shall be implemented in a manner that avoids the creation of barriers to legitimate activity, including electronic commerce, and, consistent with that Party’s law, preserves fundamental principles such as freedom of expression, fair process, and privacy.
3.The directive created an obligation for Internet Service Providers to disclose personal information regarding their customers to recording industry executives during civil prosecution of persons suspected of sharing copyrighted works over the Internet. This has led to much controversies in Member States regarding the respect of people’s privacy and, again, the proportionality of such measures in the case of non-commercial infringements. See, for instance, the case of Sweden http://www.thelocal.se/19556/20090520/
4.Article 8: Injunctions:
1. Each Party shall provide that, in civil judicial proceedings concerning the enforcement of intellectual property rights, its judicial authorities have the authority to issue an order against a party to desist from an infringement, and inter alia, an order to that party or, where appropriate, to a third party over whom the relevant judicial authority exercises jurisdiction, to prevent goods that involve the infringement of an intellectual property right from entering into the channels of commerce.
2. Notwithstanding the other provisions of this Section, a Party may limit the remedies available against use by governments, or by third parties authorized by a government, without the authorization of the right holder, to the payment of remuneration, provided that the Party complies with the provisions of Part II of the TRIPS Agreement specifically addressing such use. In other cases, the remedies under this Section shall apply or, where these remedies are inconsistent with a Party’s law, declaratory judgments and adequate compensation shall be available.
5.Article 9: In determining the
amount of damages for infringement of intellectual property rights, a Party’s judicial authorities shall have the authority to consider, inter alia, any legitimate measure of value the right holder submits, which may include lost profits, the value of the infringed goods or services measured by the market price, or the suggested retail price.
6.With respect to the offences specified in this Article for which a Party provides criminal procedures and penalties, that Party shall ensure that criminal liability for aiding and abetting is available under its law.
7.After the Directive on the civil enforcement of intellectual property rights was passed in 2004, another proposal (IPRED 2) was introduced in 2005 with the aim of harmonizing criminal sanctions among Member States. IPRED 2 was eventually dropped after much criticisms from Members of the European Parliament, civil society groups and even Member States who pointed out the EU’s lack of legal competence in the field of criminal law: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52005PC0276%…
8.Further to paragraph 1, each Party’s enforcement procedures shall apply to infringement of copyright or related rights over digital networks, which may include the unlawful use of means of widespread distribution for infringing purposes. These procedures shall be implemented in a manner that avoids the creation of barriers to
legitimate activity, including electronic commerce, and, consistent with that Party’s law, preserves fundamental principles such as freedom of expression, fair process, and privacy
9.With respect to the offences specified in this Article for which a Party provides criminal procedures and penalties, that Party shall ensure that criminal liability for aiding and abetting is available under its law.
10.Each Party shall provide for criminal procedures and penalties to be applied at least in cases of wilful trademark counterfeiting or copyright or related rights piracy on a commercial scale.9 For the purposes of this Section, acts carried out on a commercial scale include at least those carried out as commercial activities for direct or indirect economic or commercial advantage.
11.Article 36.2
The Committee shall:
(a)review the implementation and operation of this Agreement;
(b) consider matters concerning the development of this Agreement;
(c) consider any proposed amendments to this Agreement in accordance with
Article 42 (Amendments);
(d) decide, in accordance with paragraph 2 of Article 43 (Accession), upon the terms of accession to this Agreement of any Member of the WTO; and
(e) consider any other matter that may affect the implementation and
operation of this Agreement.Article 36. 4: All decisions of the Committee shall be taken by consensus, except as the Committee may otherwise decide by consensus. The Committee shall be deemed to have acted by consensus on a matter submitted for its consideration, if no Party present at the meeting when the decision is taken formally objects to the proposed decision. English shall be the working language of the Committee and the documents supporting its work shall be in the English language.
12.1. A Party may propose amendments to this Agreement to the Committee. The Committee shall decide whether to present a proposed amendment to the Parties for acceptance, ratification, or approval.
2. Any amendment shall enter into force ninety days after the date that all the Parties have deposited their respective instruments of ratification, acceptance, or approval with the Depositary.