Шистовата победа на Русия и готвеното „окончателно решение“ за България

Покрай шистофреничния шум, получил така спешно подкрепата на премиера Борисов, който вече направи ( пред Нова телевизия) първия си намек за възможна ревизия на безумната забрана да знаем дали газ газим, а бедни ходим, в сянка остана истинската бика за независимостта на България, която наистина е на дневен ред. Борисов обеща до дни да каже окончателно какво ще правим с онзи”гьол с шараните”, както веднъж нарече площадката за АЕЦ „Белене” преди да се отметне няколко пъти и пак да се метне обратно в реториката за гьола.

Сега, цитирайки свои източници, „Труд” прогнозира ново отлагане с три месеца на уж окончателно наближилото решение.Ще си говорим пак по темата след посещението на американския държавен секретар Хилари Клинтън, избрала България да партнира на Германия като площадка за кацане на самолета й в рамките на тридневно нейно посещения в Европа. До момента не сме чули Борисов да използва някое от обичайните си в подобна ситуация бодряшки обобщения- например, че България е досущ като Германия, щом е единствената държава, освен Германия, включена в пътуването на г-жа Клинтън. И сигурно има причина да не му е много до шега…

Думата ми е за друго- за артилерийската подготовка, която руските лобисти осъществиха успешно на този етап на българска земя, каквато опитаха и другаде, например в Полша, но не успяха. Тук знайни и незнайни екологично загрижени граждани, мнозина вероятно най-искрено, бяха организирани от невидимата ръка на хора с явно големи възможности за координиране, разгласяване, подготовка на пропагандни материали, прокарване на медийни изяви и най-вече- на нещо като „арабска пролет” с канонада от балкански псувни в интернет срещу плахите гласове на разума, диктуващ България да не забранява нещо, което дори не знае дали притежава.

Кратката равносметка от кампанията на анти(фа)шистите, за каквито мнозина се изживяват в духа на борбата срещу капитализма и империаризма- кампания, която не стихва медийно дори и след епохалния успех на невидимите за публиката организатори, създаде прецедент. За първи път у нас в интернет беше предизвикана изкуствена вълна, употребяваща естествени страхове на хора с различен мироглед и политически възгледи, която доведе до законодателно решение в срокове, на които може да завиди лозунгът от зората на комунизма „петилетката- за три години”. Бързо, ударно, ефективно, като изпреварващият удар на съветската артилерия срещу готовата за настъпление край Курск през Втората световна война германска армия- за тази най-голяма в историята танкова битка се знае, че всъщност е спечелена на тихия фронт. Приложеният артилерийски вал срещу германците, вече е известно на историците, е дело на невероятно подробна информация за самия Вермахт, изтекла от изключително близък до Хитлер източник. Според някои непотвърдени сведения, най-вероятно става дума за самия Мартин Борман, дясната ръка на Хитлер, който фанатично е симпатизирал на социалистическата идея ( автори на изследвания допускат дори, че е избягал в СССР, а не е „безследно изчезнал”). Какво ли не прави идеологическият фанатизъм да другарите по социализъм?!

Тук също „фронтът” беше предаден отвътре- някой вярва ли, че Борисов, който в характерния си стил се изрепчи, че щял да подпише за шистовия газ „на инат”, е бил чак пък толкова потресен от някакви си протестиращи, пък били те и демонстранти от 12 различни града? Човек трябва да пада от луната и никога да не чувал и виждал Борисов, за да повярва на тази басня. Въпросът защо го направи е дискусионен и към него можем да се върнем, когато има нови обстоятелства и причини за разсъждение по темата.

Едно е ясно обаче: шистовият газ и АЕЦ „Белене” са теми, които са скачени съдове- най-малкото в пропагандно отношение. Антишистовата истерия беше пилотен успешен проект за разгрявка преди голямото сражение за Белене. Само си представете колко неприятно щеше да им е съвпадението на евентуалния пусков срок за добив на шистов газ, ако не беше забранено дори проучването за него, с планираното завършване завършване на АЕЦ „Белене”. Представете си също сравнението на икономическия ефект ( какъвто добивът на шистов газ доказано постигна за икономика с гигантските размери на САЩ- какво остава за България). И как щеше да изглежда резултатът от сравнението на американската частна енергийна инвестиция, с конкурентната държавна руска: газът, в чийто добив България не е вложила и стотинка, започва бълва стотици милиони печалба, докато АЕЦ „Белене”, при цялата неизвестност за самото наличие на пазар за електроенергията от нея, е финансово заробване за поколения напред. Не може! Това не можеше да се допусне- не и по отношение троянския кон на Русия в Европа. Съответно лобистите успяха с успешни пропагандни хватки да създадат повод за Борисов да се намеси в полза на руския интерес.

А междувременно зад кулисите кипи истинската битка. Ето за какво става дума:

АЕЦ “Белене” не е европроект, а руско дело на BG територия

30/01/2012

24 часа

КРАСЕН СТАНЧЕВ, ръководител на екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ) за оценка на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ и учредител на Гражданския комитет против АЕЦ „Белене“.

Премиерът Борисов би трябвало да е получил писмо (без дата) в подкрепа на възобновяването на строежа на АЕЦ „Белене“. То е подписано от кмета на гр. Белене, Българския атомен форум – БУЛАТОМ, Българското ядрено дружество и Гражданския комитет за изграждане на АЕЦ „Белене“ и за развитието на ядрената енергетика в България.

Скъпите работни места

Основният аргумент на авторите в полза на „Белене“ е, че по тяхна предварителна оценка в строителството щели да бъдат ангажирани пряко или непряко около 40 хиляди души за период от 6-8 години.

Този довод се повтаря вече четири-пет години, но никой не е обяснил как е направена сметката. Приемам обаче за момент, че тя е вярна. Тогава излиза, че прекият разход на българските потребители на електроенергия и данъкоплатци е 0,56 милиона лева за едно работно място.

Това е сумата, която се получава, ако се раздели стойността на проекта на предполагаемите работни места. Ако се вземе само приносът на НЕК и държавния бюджет (за прилежащата инфраструктура и системни връзки), цената е 219 000 лв. на работно място, лелеяно от поддръжниците на АЕЦ „Белене“.

Средната цена на такова работно място би била 73 пъти по-голяма от типичните 3000 лева на един работник, нает по финансираните от бюджета програми за заетост. След споменатите 6-8 години пълната цена на уж ангажираните в „Белене“ ще се плаща от потребителите през цената на електроенергия от новата централа.

Строиш – разрушаваш

Разумните хора предприемат стопански начинания не за да създават работни места, а за да печелят. Работните места и доходите са следствие. Така както и безработицата е следствие от обстоятелството, че работодателите остават без работа.

Ако целта на АЕЦ „Белене“ е просто създаването на работни места, може непрекъснато да се строи и разрушава площадката на централата. Но тогава възниква въпросът кой плаща сметката и при какви условия плащащите няма да губят.

За „Белене“ реалистична перспектива да се откупи и печели има при цена на електричеството й от над 10 евроцента на квтч, по-точно при цена между 10,4 и 11,3 евроцента.

Тази цена бе получена по две различни методики и от Института за пазарна икономика, и от Института по енергиен мениджмънт. Нито вътрешният, нито външният пазар имат нужда от реакторите на „Белене“. А 10 евроцента цена на тяхната електроенергия (според стойността на еврото от 2009 г.) е просто непостижима.

АЕЦ „Белене“ обаче ще има разрушителен ефект върху другите предприятия от енергетиката на България. Както през април миналата година обяснихме в писмо до същия премиер, освен до увеличаване на разходите за електроенергия и загуби за бюджета (за плащащите данъци) АЕЦ „Белене“ ще доведе вероятно и до намаляването на доходите и на 115 хиляди души, заети и свързани с другите енергийни предприятия.

Макар авторите от БУЛАТОМ и т.н. да искат да покажат, че АЕЦ „Белене“ е хуманен проект, той всъщност е по-скоро човекоядски.

Кой би спечелил?

Все пак някой е спечелил и ще спечели. Авторите на писмото в защита на проекта „Белене“ казват, че с него ще се развие българската ядрена енергетика. Тя, разбира се, може да се развие и без него.

Но те твърдят още и че проектът бил „европейски, а не руски“, защото в него имат намерение да участват като подизпълнители на „Атомстройекспорт“ „Арева“ и „Сименс“.
Това обаче не променя факта, че проектът е на РОСАТОМ, че това е прототип, че финансирането е руско и че Руската федерация с АЕЦ „Белене“ ще постави в зависимост поне 85% от българската енергетика.

Това е наистина съществено развитие: в момента зависимостта е „само“ 71%, а вече няколко правителства прокарват интересите на Русия. Това, което посочват авторите на писмото, е кой всъщност ще спечели от изграждането на АЕЦ „Белене“. Проектът е европейски само защото България е в Европа. Но разходите по него и по съхранението на ядреното гориво са на сегашните и бъдещите поколения български граждани.

Централата ще е руска, с руско управление и технолози, но на българска територия. От това не следва, че с АЕЦ „Белене“ „ще съхраним и доразвием научно-техническия персонал, който сега страната ни има в Козлодуй“.

Такъв е следващият аргумент в защита на завършването на проекта.

Но вероятно само около дванадесет души ще придобият относително подробна представа за новата технология на прототипните реактори.

За наука мисля, че няма да става и дума. Дори и да не съм прав, ясно е, че тези хора и няколко местни строителни и консултантски компании и такива с лиценз за износ на електроенергия ще са също сред печелившите. Възнаграждение за успех ще получи и HSBC.

Както е известно, договорът с този консултант е съставен така, че да има интерес да даде положително становище за проекта.

Как ще реагира премиерът?

Той е получил становището на ИПИ от 28 март 2011 г. и писмото на Гражданския комитет против АЕЦ „Белене“ от 16 април 2011 г. Тези документи са по-добре аргументирани от писмото на поддръжниците на АЕЦ „Белене“ от миналата седмица. Но на тях отговор засега няма.

Премиерът може пак да си затрае, но може да се опита да избяга от отговорност, използвайки това писмо, ако я прехвърли на Народното събрание, на консултанта HSBC или на някой друг форум. Аргументите в писмото са смешни. И ако последиците не биха били фатални, би било смешно премиерът да постъпи така по този повод (Кафене.нет).

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: