ACTA: отговарям на въпроси в Капитал

02/03/12 17:12
(http://delibertate.info/)

ACTA: отговарям на въпроси в Капитал

Тази седмица Илин Станев от в. Капитал се свърза с мен и ме помоли да отговоря на няколко подбрани от него въпроса относно “Търговското споразумение за борба с фалшифицирането” also known as ACTA.

Отпечатания ми отговор можете да намерите тук, но заради някои промени предприети в последствие от редакцията на вестника, реших да представя моя вариант на отговорите в блога.

Приятно четене!

Имало ли е досега процедура, която да задължава доставчиците на онлайн услуги да предоставят информация “достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение”?

Подобни текстове съществуват, но има съществени разлики, които правят ACTA толкова проблематична. Според новото споразумение правоносители могат, когато си поискат и само на базата на предположение, да изискват информация за всяко (в това число и маловажно) нарушение и доставчиците да са длъжни да действат незабавно. Вярно е, че искането на информация трябва да бъде юридически обосновано, но това засяга чисто формалните аспекти, като например позоваването на определен състав от ЗАПСП или НК, който (предполагаемо) е нарушен.

Противно на АСТА, според директива 2004/48/ЕС искането за информация може да се постави само в рамките на съдебно производство и трябва да бъде, първо, обосновано и, второ, пропорционално на нарушението, което по дефиниция изключва маловажни случаи или случаи по непредпазливост. Отделно директивата изисква нарушението да е било поне установено и не се задоволява с едното предположение. А нарушението трябва да е извършено в търговски мащаб.

От това личи, че АСТА влошава положението на доставчиците, навлиза много по-интензивно в личната сфера на интернет потребителите и ги излага на по-сериозни санкции.

Създава ли се нова процедура за доказване на нарушено авторско право – сега, ако се счете, че правото е нарушено, започва гражданско дело, в което трябва да се докаже вреда?

Не, expressis verbis не се създава такава процедура. Но, забележете, чл. 27.3 от ACTA призовава за сътрудничество между правоносителите и доставчиците на интернет услуги. Същите това сътрудничество Европейската комисия нарича извънсъдебни мерки и алтернатива на съдилищата. Това дава основания за предположението, че за да се блокира достъпът до предполагаемо незаконно съдържание, определени издирвателни (наблюдение и събиране на доказателства) и правоохранителни функции (например налагане на санкции) могат да бъдат възложени на частни индивиди, заобикаляйки по този начин съдебните органи и правото на справедлив процес.

Към това трябва да се добави изискването за ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, както и изискването за въвеждане на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения и мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Не се изяснява какви са тези мерки, но те могат да приемат формата на т.нар. три удара.

Така АСТА създава предпоставки за сериозно извънсъдебно вмешателство при авторскоправни спорове в цифровата среда, които определено са в ущърб на интернет потребителите.

Текстовете за “случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки” са доста интересни. Има ли такова законодателство в България, което да наказва тези, които умишлено премахват защитата?

Да, въведено е в Европейския съюз през 2003 с директива 2001/29/ЕС, а България го възприема през 2005, т.е. преди присъединяването си към ЕС. У нас е разписано в чл. 92 ал. 6 и 7 от ЗАПСП и представлява административно нарушение. С приемането на АСТА ще се превърне в престъпление от наказателноправен характер, което ще доведе до по-суровото му санкциониране.

В АCТА обаче се казва, че такива наказателноправни мерки държавите трябва да въведат “поне” за случаите на нарушения с търговски мащаби. Т.е. крайните потребители по-скоро няма да бъдат засегнати.

“Поне” означава, че могат да се въведат и за нетърговски мащаби. Т.е държавата може да разшири обхвата на тези мерки. Колкото до това, че действия се предприемат само срещу съзнателни нарушители, тук става дума само заобикалянето на ефективна технологична мярка, а не до корективните действия per se. Всеки път когато рипвате диск, това е съзнателно действие…

Казус. Спират ви с лаптоп с нелецинзиран “Уиндоус” и ви наказват. Но не е ли така и сега?

Не съвсем, защото към момента държателят на нелицензиран софтуер подлежи на административноправна отговорност, като е спорно дали изобщо ще се стигне дотам в случаите по непредпазливост, каквато обикновено е ситуацията при частните потребители. НК предвижда наказателноправна отговорност само при умишлено действие, каквото може да се вмени на бизнес сектора, но почти никога на частния потребител.

След АСТА обаче положението ще е значително по-усложнено заради залегналата в него идея да преследва всяко нарушение и неясната дефиниция на търговски мащаб.

В споразумението постоянно се говори за действия в търговски мащаб. Какво означава това? Има ли международноправна дефиниция?

Не, но съществува дефиниция в директива 2004/48, която гласи: “Действия, извършени в търговски мащаб, са действията, извършени за извличане на пряко или непряко икономическо или търговско предимство. Това обикновено изключва действията, извършени от крайни потребители, които постъпват добросъвестно.” Дефиницията в АСТА обаче гласи: “Дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.”

Когато през 2007 Европейският парламент обсъждаше наказателноправен вариант на директива 2004/48, позната като IPRED2, предложението за дефиниция на търговски мащаб гласеше: “Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;
Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба“.

IPRED2 не е осъществена до сега, като има предположения, че при евентуалното си приемане тя би транспонирала наказателноправните мерки от АСТА. За съжаление по-горната дефиниция е загубена, защото след подписването на АСТА Европарламентът може или само да приеме (ратифицира) споразумението, или да го отхвърли, но не и да налага промени в текста му.

С просто око е видно, че АСТА не изключва от дефиницията крайните потребители, които постъпват добросъвестно, а това в цифровата среда би се отнасяло до огромното мнозинство.

Определението на търговски мащаб в АСТА е много по-неясно и това де юре ликвидира привилегията за крайните потребители, които действат добросъвестно (и за свои лични цели).