ACTA е повече от заговор на лобитата на развлекателните индустрии.

Ако видим географията на споразумението – в него са включени най-богатите, най-развитите и най-демократичните страни в света.

НО, без новите претенденти за световни сили –  Индия, Китай, Бразилия и Турция и без слаборазвитите или умиращите държави.

Обстоятелствата около приемането на документа го карат повече да прилича на военен или геополитически съюз, отколкото на тривиално търговско споразумение, каквото се опитват да го изкарат подписващите го в Европа (и у нас).

Спомнете си как България влиза в Балканския съюз преди Балканската война.

Както в Римската република преди 2000 и нещо години, секретността на приемането му и неуважението към правата на редовия гражданин означава само едно – това е обявяване на виртуална ВОЙНА на останалия свят и установяването на ДИКТАТУРА.

Щабът, ръководният орган на ДИКТАТУРАТА е Комитетът по ACTA, който, без да се затормозява с такива „формалности“ като обществени обсъждания, избори или съд ще може да променя споразумението според хода на бойните действия.

След като ACTA влезе в сила (а за това са нужни само 6 ратификации от всичките над 30), тогава Комитетът ще може сам да си променя споразумението, което да влияе върху всички законодателства на всички страни по него, т.е. реално да бъде нещо като свръх-законодател на развития свят.

Секретността има и втора роля – тя трябва да доведе споразумението до вид, в който то не може да бъде променяно или дискутирано, а само приемано или отхвърляно.

Глупостите за подписване „под условие“ нашият премиер може да си ги завре там, где слънце не огрява, дори когато играе мач.

Иначе казано, чрез ACTA ни се задава въпросът –

„С нас ли си, или си против нас?“, любимият въпрос на всички диктатори.

Процедурата до момента и съдържанието на документа, не ни оставят избор освен да кажем „НЕ!“.

Дори да искаме, не можем частично да приемем полезни неща от ACTA, например частта за ментетата, защото преговорите по отделните текстове вече са приключили и сме изправени пред свършения факт на споразумението такова, каквото е.

Да не говорим, че някои от дебатите – за лекарствата, например, въобще не са и зачеквани в България.

ACTA трябва да изиграе и силна анти-реформаторска роля в областта на авторските и сродните права. Рискът, който инициаторите се опитват да избегнат е – в някоя от развитите демократични страни да не би случайно да се случи отдавна назрялата реформа.

Ако това наистина стане, както имаме индикации в Швейцария, например, то тази страна би придобила изведнъж такива конкурентни предимства пред останалия развит свят, че на останалите развити държави няма да им остане нищо друго, освен и те бързо да се реформират, и тогава процесът би бил лавинообразен и безвъзвратен.

Затова, според ACTA, всеки опит да се появи такава черна овца ще бъде жестоко санкциониран.

Аз не съм толкова краен, за да подозирам тотален заговор на богатите срещу бедните.

Подозирам единствено агресивно лобиране на корпорации, които безвъзвратно потъват в миналото и които биха ни повлекли и нас заедно с тях, ако им позволим. За щастие, вече има други по-мощни корпорации, които имат точно обратния интерес и които вече заявиха, че няма да допуснат по-нататъшни ограничения върху свободата на интернет.

В този смисъл, заявленията на българското и на другите правителства, че в законите НИЩО НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ, са крайно ретроградни.

Целта на уж успокоителната формулировка е, да се направи някакво заклинание, за да се отбута възможно най-далече в бъдещето НАЛОЖИТЕЛНАТА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ФУНДАМЕНТАЛНА РЕФОРМА и дебат за такава реформа в областта на информацията, развлеченията, знанието и индустриите, свързани с тях.

Не забравяйте за протеста на 11-ти февруари, когато всички трябва да кажем НЕ!

PS. Последни публикации за ACTA от други източници –
Емил Георгиев: ACTA: Писмо от Германия (писмото е от младежкия съюз на партията на Меркел!);
Отворен парламент: Депутати срещу ACTA (български депутати се снимат срещу ACTA);
Novinite.bg: ACTA за смъртта на торентите – смъртен акт за българските региони;
Григор Гачев: И пак за ACTA (репортаж от пресконференция и правен анализ);
Иван Ванков: ACTA (за някои особености на цифровата икономика)
Енея Вородецки: ACTA – Ще приемаме, няма да приемаме (забележки по попфолк политическата реакция на Борисов)
Юри Иванов: ACTA - правна защита (Юри смята, че приемането на закон, противоречащ на Конституцията, го обезсилва. Това е така, но тогава смисълът от приемането на противоконституционен закон къде е?!)
Богомил Ветров: Сопата удря отново (паралели на ACTA със събития от средновековието и поуките от тях);
Боян Юруков: Между редовете на ACTA (обобщаване на духа на документа и смисълът на най-скандалните членове)

Ако съм пропуснал линк към важен текст от последните 2-3 дни, казвайте!