Преди доста време един потребител питаше за притча с такова заглавие. Единственото, което имах към онзи момент в тоя контекст, не беше това, което търсеше. Сега намерих друга, качвам я. Ако на него вече не му трябва, ще потрябва на някой друг.

-Кой съм аз? - попитало момче един старец.

-Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" - мисли си детето.

"Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.

"Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.

"Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.

"Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.

"Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.

"Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.

-Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.

Проникни в мислите си  и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.

неизвестен произход

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!