НОВИНИТЕ ДНЕС – 9

Пламен Асенов

03.02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Споразумението АСТА

Силно съм раздвоен, граждани, относно това споразумение, в частност – за начина на приложението му в България. От една страна ми е добре, че мога онлайн да гледам разни филми и да слушам музика /не тегля, защото не виждам смисъл/. От друга страна се лаская от мисълта, че с текстовете си, които могат свободно да се четат тук от всички, сам давам някакъв принос в процеса на електронно образоване и развеселяване на нацията. От трета страна обаче много ме е яд на разните михлюзи от вестници и новинарски сайтове, които искат добри текстове, но не сядат да си ги напишат, а пряко печелят пари от моите, като си ги присвояват свободно.

Да, да, така правят – присвояват и препечатват за радост на публиката, без да си направят труда поне да се обадят, за да  попитат „може ли”. От кумова срама да го направят, да не говорим за възникнало чувство на колегиалност и съзнание, че като журналист на свободна практика, ям и пуша от случайни приходи, включително от текстове в блога. Ако се чудите – точно заради такива посегателства слагам и дебело подчертаната бележка за авторските си права в началото на всеки текст. Но и това явно не ги спира.

Актуалният пример е вестник „Република” на Петьо Блъсков, който в един период свободно си препечата 12 мои политически анализа на по цяла вестникарска страница. Пусна дори снимката ми и адреса на блога, от който са взети текстовете. Забрави само малката подробност да поиска разрешение и да прати някакви парички. А като му пратих нотариална покана да си плати задълженията, покри се като мишка в трици. Подозирам, че и новата ми рубрика НОВИНИТЕ ДНЕС вече се радва на подобна почит, особено от някои сайтове, но още не смея да погледна, за да не се окажа прав. Та затова се чудя – може ли да ме спаси подписването на АСТА от манталитета на такива хора? По-скоро – не, защото като гледам, депутатите някак са загрижени да защитят авторските права на филми, музика и софтуер, но не и на свободната журналистика. А може ли да ми отнеме подписването на АСТА ползата от някой документален филм и удоволствието от малко музика в свободното време? По-скоро – да.

Така че, раздвоен съм, граждани.

Шистов газ, нешистов газ

Проучване за нешистов газ може, за шистов – не. Тази позиция се опитват да удържат от ГЕРБ, но да видим докога. От стара коза яре, Иван Костов правилно ги съветва да променят позицията си.

Някои ще кажат, че Костов повдига точно сега въпроса, за да се докара пред Хилъри Клинтън, която по време на посещението си в София също ще повдигне въпроса. Може и такъв елемент да има, опитният политик никога не загърбва възможността да уцели два заека с един куршум.

За чест на Костов трябва да се каже обаче, че той още по време на парламентарния дебат за шистовия газ се изказа в полза на проучванията. Или поне в полза на сериозно допитване до сериозни учени относно възможностите въпросните сондажи да донесат екологични вреди.

Аз лично нищо не разбирам от тази материя, но, доколкото схващам от чуто и прочетено, смятам че като цяло ползите от шистовия газ могат да бъдат повече от вредите. В моята представа особено натежава на везните политическият по същество аргумент, че ако открием такива залежи, ще можем да намалим поне част от безумно голямата си енергийна зависимост от Русия.

Касетъчна бомба в БСП

„Проблемът Първанов-Станишев е като касетъчна бомба в БСП” – казва в интервю за „Класа”  депутатът от левицата Антон Кутев.

`Ми хайде, взривявайте я, де – бих ги посъветвал аз – че да се отърве българското общество от постоянните ви опити да превърнете вътрешните си проблеми в национални и да ни занимавате с дертовете си, сякаш те са пъпът на света. Но комсомолците в Партията не разбират от добри съвети. Те си знаят тяхното и затова тяхното толкова им личи.

Да вземем комсомолецът Ивайло Калфин. На него неговото особено му личи, при това отдавна. Имам предвид – личи му на чия страна е, въпреки, че той твърди обратното. „Не избирам Първанов или Станишев!” – геройски заявява пред „Труд” момчето, очевидно в опит да внуши, че е готово да служи добре на който падне, както, впрочем, прави и досега. Знае, че с това ще предизвика ехидни усмивки и пак го заявява. Но все пак, за да не настанат вътрешни обърквания, добавя и следното: „Истинският лидер няма да е този, който ще се пребори за председателското място, а този, който ще може да мобилизира БСП, да привлече партньори, да мотивира избиратели и да я доведе до победа на предстоящите избори”.

Хайде сега да познаем от три пъти кой измежду двамата, Станишев или Първанов, е онзи, който може да разиграе успешно всичките описани далавери. Който заради опортюнизма си, както и заради подкрепата от външни и вътрешни сили, които няма да споменавам поименно с цел запазване на конспирацията, на практика не познава вкусът на загубата през последните десет години. Става въпрос, разбира се, за политическа загуба, защото иначе загубата на морал и мярка е характерна и за двамата тези потенциални лидери…..

Не познахте ли? Ами…..и аз не се сещам.

Прочети цялата новина

Свързани новини: