Първанов се завъръща в БСП, „Красна поляна“, Би Ти Ви и в битката на популисткия връх

В поредния си монолог от екрана на Би Ти Ви, маскиран като интервю, току-що залезлият президент „слънце” Георги Първанов изгря с каскада от поднесени с равен тон и немигащ поглед абсурдизми. Изпусна си само за миг нервите при споменаването на бившия главен прокурор с лек фалцет, издавайки се къде го стяга цървулът. „ К’ъв Филчев, той беше назначен по времето на Костов”, разпали се Първанов, който тепърва има да отговаря за доста неща, случили се по времето, когато беше президент , макар не и пред Би Ти Ви, която продължава да му служи вярно.

В първата си подобна телевизионна самореклама след 10 години недосегаемост той употреби екранното време да каже едновременно взаимно изключващи се неща, като самохвалното „за 10 години не съм казал нито една излишна дума”, същевременно наричайки обаче вътрешния министър Цветанов „махленска клюкарка”, която не била „истински мъж” ( а уж много беше възмутен от езика и стила на жълтите вестници).

Не с такива квалификации, но с подобен подтекст, Първанов обвини Борисов, че се крие, а пуска „кохортите си” да водят персонална „война”срещу него. Това се било случило в момента, в който Първанов казал, че му предстои политически сблъсък с Борисов.

Напълно в традициите на комунистическата пропаганда, която обича да се позовава на западни авторитети в идеологическите си битки срещу империализма и капитализма, Първанов, който е имал достъп до океан от информация цели две петилетки, избра да цитира американското списание „Американ Куотърли”, за да прехвърли „горещия картоф” Алексей Петров в скута на Борисов, за когото американският журналист Джеф Стайн писа през март 2007 г. като за човек, свързан с подземния свят и конкретно като за съдружник на Алексей Петров. За да подсили впечатлението за своята невинност по този случай Първанов почти се закле, че научил за принадлежността на Петров към българските служби чак след като гръмна скандалът с неговото осветяване от тогавашния вътрешен министър Румен Петков- едно твърдение, което звучи толкова правдоподобно, колкото и претенцията за собствената му безпогрешност, измервана с аршина на 10 години „без нито една излишна дума”.

Водещите , разбира се, изобщо не припомниха пък на Първанов, че бившият му партиен съратник, бизнесменът Илия Божинов, свидетелстваше за лично покровителство над Алексей Петров от страна на Първанов още преди да е станал президент. За това волнодумство пред публиката Божинов е бил заплашен (по телефона- отново е въпрос на „дума срещу дума”) от вече действащия президент. Но думата на Божинов, починал скоропостижно след това, се третира като „от умрял писмо”, докато в Би Ти Ви по традиция се отнасят към думите на Първанов като към неоспорима истина. Каже ли например Първанов, че не е получавал подарък от оръжеен бос, Би Ти Ви не само е напълно съгласна без грам усилие да провери, но и заплашва с уволнение своя журналист, които си е позволил дори да попита, дали е вярно.

Божинов също ли заслужава презрението на Първанов, което той демонстрира днес от екрана спрямо своите днешни обвинители в медиите, сред които не е само „махленската клюкарка” и генерал Атанасов ( той пък не бил никакъв генерал), но и свидетелят по делото „Наглите”, бившият служител на НСО Пламен Устинов? Ами отвлеченият от „наглите” Ангел Бончев, който вече подкрепи казаното от Устинов, че президентът Първанов и олигархът Гриша Ганчев са имали обща охрана?

Като става дума за Гриша Ганчев, защо бяхме лишени от правото да чуем версията на Първанов, който, пак по свидетелство на Устинов, е бил нарочен да бъде убит от Алексей Петров ( самият Устинов е трябвало да извърши поръчката!), но лично Първанов в стила на мафиотски бос бил помирявал Ганчев и Петров?

Вместо всичко това чухме от екрана да се лее красния сироп за скромното жилище на семейство Първанови в „Красна Поляна”, където със завръщането си държавният ни глава с изтекъл срок на годност се почувствал веднага, ама моментално „у дома” пред телевизора „с чашка с ракийка и хубавата туршийка”- идиличен кич, подходящ за ковьорче за стената на някои от къщите в съседното ромско гето. Но, както се разбра, това умилително завръщане в съпружеската къща на неговата тъща не е чак толкова възхитително, защото сега вече Първанов имал време да се огледа за друго жилище.

След тази инсценировка на социална простота като за плебейската публика Първанов обаче се развихри изцяло на собствения партократски социалистически тепих. Удари се в гърдите като носител на двойно по-голям рейтинг от БСП и удари без да го назовава поименно Станишев, че е довел партията до състояние да има само 40 депутати в парламента. Нищо, че действащият председател на БСП е и председател на фракцията на европейските социалисти- нещо, което по никакъв начин не може да се случи на Първанов най-малкото защото говори само някакъв руски език, но не и езика на европейската левица, която изисква определен минимум лични качества, недостъпен за Първанов. Понеже никой не му намекна нищо подобно в студиото, той продължи да се перчи, че имал качества да се бори за лидерска позиция в партията си. Ако е вярно и е постижимо той да я яхне отново, това наистина ще е поредното доказателство колко далеч от европейските стандарти е БСП.

Толкова, колкото е далеч от журналистическите стандарти и трибуната за неговото рекламиране, към която явно не случайно се е обърнал.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: