Дара е измислила още три песни (ама не можахме да намерим, къде е записала третата). Сигурно помните онази за чайката.

Пак и пак

Пак и пак ще бъда сама.
Това да ме предава е така.
Няма да стане лесно-о, да.

Пак ще бъда сама
Червена кръв ще е това!

И ще стане веселба.
Това не е шега.
Пак и пак ще става това
И с приятели ще крещя!

Любовта

Любовта към мен ме заразява.
И чак да е съдба,
че песни да пея не помага,
пак ще съм сама.


Пак и пак да го правя,
че да съм здрава сега.
Че любов да ми струва,
пак ще бъда сама.


Ооо не, не става така.
Това беше песента!

Сестра ми се опитва да ѝ поправи грешките. Дара, обаче, се обижда жестоко.

– Не мамо, нищо не оправяй!
– Защо, Дара?
– Нали, като пееш, не се виждат грешките!

Илюстрациите са си нейни.