Защо са безплатни браузърите?

Известният експерт и научен сътрудник в Центъра за приложни изследвания в областта на компютърната сигурност Кристофър Согоян говори на Kaspersky's Security Analyst Summit (SAS) в Канкун. Той изрази своето мнение по повод на очертаващите се тенденции в областта на защитата на личните данни на потребителите в интернет. Според Согоян, най-големите компютърни компании и правителството на САЩ показват своята неспособност да отговорят на нуждите на обществото и е належащо предприемането на мащабни промени, за да може потребителите да бъдат надеждно защитени от престъпници, рекламодатели и правителствени шпиони. Според активиста за правата на потребителите в интернет, най-големите компании, включително Google, Microsoft и Facebook, пропагандират "култура на небезопасност" за поддържане на своя бизнес модел, базиран на приходи от реклама. Корпорациите се нуждаят от информация за действията на потребителите, техните предпочитания и придвижването им по сайтовете, докато са онлайн. Кристофър Согоян заявява, че технологичните компании напълно съзнателно избягват да произвеждат продукти, които по подразбиране защитават личните данни и неприкосновеността на личния живот на потребителите, а освен това не доразвиват в достатъчна степен съответните функционалности, които потребителите лесно да могат да активират, за да повишат нивото на своята безопасност. "Тези фирми оставят потребителите уязвими и не ги информират за реалните и потенциални заплахи. В резултат, ако компютрите им бъдат хакнати, те може и да не разберат за това", каза Согоян. Тази ситуация е резултат на факта, че софтуерните компании разпространяват сложни безплатни софтуерни продукти в замяна на получаването на потребителски данни, докато условията на негласната сделка се премълчават и не са очевидни за потребителите. "Всички ние използваме софтуер, който ни предоставят компаниите-разработчици. През последните години обаче ние преминахме от пазар, в който повечето от нас биха платили за софтуер, към пазар, в който хората получават софтуера безплатно", продължава Согоян. Но въпросните разработчици на софтуер не са благотворителни организации. "Никак не е евтино да се създаде браузър. Така че трябва да се запитаме защо компаниите ни предлагат продуктите си безплатно". Краткият отговор е: за да получат още потребителски данни. "Те ни дават софтуер, за да получат информация за нас". Според Согоян, повечето популярни браузъри и уеб приложения съобщават в реално време за придвижването на потребителите по страниците в глобалната мрежа и техните предпочитания. Тези данни се акумулират от рекламните фирми - много от тях са подразделения на същите тези софтуерни компании, които произвеждат браузърите - и се използват за таргетирана реклама. Историята, съдържаща информация за посетените през браузъра сайтове, а в последно време все по-често и информация от социалните мрежи - всичко това се използва за създаване на подробни досиета на потребителите, твърди Согоян. В същото време, разработчиците на софтуер умишлено поставят различни по сложност "бариери" срещу успешното конфигуриране на своите продукти с настройки за по-голяма безопасност - потребителите се "губят" в множеството опции на продуктите, което е и замисълът. Така например, интерфейсите за управление на файловете "cookies", които са критично важни за блокирането на следенето на потребителите от страна на уеб сайтовете, често се намират в труднодостъпни места в настройките на браузърите, а производителите рядко - ако изобщо правят това - подобряват тяхната използваемост. "Тези компании задават настройки по подразбиране, които не са частни, нито безопасни, защото знаят, че повечето потребители никога няма да променят настройките по подразбиране." Да се реши проблемът с опазването на личните данни не е никак лесно. Согоян застъпва мнението за отказ от модела на безплатния софтуер и преминаване към система за микроплащания, чрез който потребителите да могат да заплащат малка сума за използване на програми без функции за следене. Днес този избор не съществува. "Потребителите нямат избор. Съществува една версия на Chrome - и само една", казва експертът. Промяната на пазара може да бъде трудна, но за осигуряването на безопасност могат да помогнат и правителствата, ако провъзгласят неприкосновеността на личните данни за основна ценност и право и започнат активна информационна кампания в интернет на важни неща като безопасни конфигурации или постоянно актуализиране на браузъра, с който сърфират потребителите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: