Не зная защо, но ме зачовърка въпросът защо от разните линкове към клипове и от клипове, които мога да кача, за да ембедна, в предния пост избрах точно "Бубамара". Обичам това парче, обичам Кустурица - това е ясно. Но защо "Бубамара", а не някое емблематично парче като "Едерлези" или "Калашников"? Като попрехвърлих едно-друго клипче, разбрах. Защото "Бубамара" изразява най-пълно всичко това, което харесвам у ромите.

Отклонение: 

Моето отношение към тях винаги се е отклонявало от общото. Бях десетинагодишна, когато вуйчо започна да води вкъщи циганчето Боби и с него станахме приятели. 

Вуйчо е по-малък брат на мама. Мама, татко, аз и сестра ми живеехме в едната стая. Вуйчо и баба (на майка ми майка й) живееха в другата стая. Двете стаи + кухня + сервизни = 60 кв.м. Това за живота при социализма. Но да се върна към основното.

Вуйчо нямаше нищо общо с официалните комсомоли, комунизми, ОФ и прочие. Беше висококвалифициран (7-ми разряд) бачкатор с незавършено висше по математика. На такива им викат "особняк" или "неудачник". Всякакви странни неща правеше и на мен ми харесваха. Една от странностите му беше Боби. Довлече го вкъщи, първия път беше много мръсен и ни запозна, каза, че Боби му е приятел. Много се възмутих, защото Боби беше на моята възраст и вуйчо се държеше с него като с приятел, а с мен като с хлапе. Възмутих се не защото е мръсен, или е ром; а защото вуйчо не е честен към мен. Мисля, че това беше номер от страна на вуйчо. И така се започна... Играехме с с Боби, той прекара години край нас.След време вуйчо му беше кум на сватбата.

Бих искала да завърша историята като в холивудските филми с хепиенд. Истината обаче е, че Боби в един момент, вече доста по-голям, го гепиха в нещо и го вкараха.  Не зная какво стана след това. Дойде демокрацията и се разделихме със семейството на вуйчо (жена плюс две деца), по-рядко се срещаме, а и толкова събития ни накачулиха, че на кой ли му е до Боби. Все се каня като ходя на гости у тях да питам знае ли нещо за Боби (защото докато беше в затвора в Бобов дол Боби му пишеше редовно), и все забравям. Всички забравяме за тях. Може пък и да е относителен хепиенд, а? Щом му пишеше и жена му и децата му го чакаха, може и да е...

Последната месторабота на вуйчо преди да се пенсионира беше в Дома за деца с проблеми (фактически - ромчета) близо до Централна гара, създаден и издържаян от фондацията на на Джими Паница.

Намерих оригиналния клип на "Бубамара" и разбрах. Разбрах защо поздравих Оги Исаев с тази песен. Защото ромите са заредени с невероятна любов. Любов към живота - такъв, какъвто е. Любов във всичките й форми - от най-възвишените до най-дребнавите и дребничките - без да ги йерархизират - всичко е важно - всеки миг, всяко чувство - всяко движение - няма утре, няма вчера - има ТУК и СЕГА. Живо е само това, което живее тук и сега. Остави зад себе си всичките анализи, остави всичките прогнози - живей тук и сега! Удивителен е същностният синхрон между ценностната нагласа, носена от столетната ромска традиция, и нагласата на роденото от 1968-ма година New Age движение. Ей тая ромско/нюейдж нагласа Carpe Diem е прекрасно въплътена в оригиналното видео:

[видео]

[край на видеото]