Изслушване за ACTA в парламента, 08 февруари 2012

02/08/12 23:26
(http://www.asengenov.com/)

Изслушване за ACTA в парламента, 08 февруари 2012

Вчера, 08 февруари 2012 г. правната комисия и комисиите по информационни технологии и по култура, гражданско общество и медии проведоха съвместно заседание по темата ACTA. Присъстваха министрите Трайчо Трайков и Вежди Рашидов, представители на IT сектора, организации за защита и колективно управление на авторски и сродни права, юристи и граждани.

Прилагам текстовете на изказванията, които направихме с Комитата, както и няколко видео клипа от събитието.

Комитата:

Ще започна с аргументите, а после и един въпрос. Първо, тук се казаха много думи, че споразумението няма да промени по никакъв начин българското законодателство.
Тогава ми е странно, защо се чуха тука искания възможно най-бързо да се приеме. Нали нищо няма да се промени? Нещо не ми е ясна връзката между двете неща.

Второ, имам чувството, че живея аз в различен свят. Значи, докладчикът в Европарламента обявява това споразумение за маскарад, дава си оставката, посланичката на Словения в Токио се извинява на словенския народ, че е подписала такова споразумение.

Полша спря процедурите по ACTA, Чехия спря процедурите по ACTA, обаче ние тук живеем в някаква паралелна вселена, в която чуваме съвсем други работи.
Има нужда от основна реформа, в авторското право, в сродните права и то точно свързана с това, че репресивните мерки навлизат сериозно в личното пространство на гражданите. Тази реформа е наложена от технологичния прогрес. Тя не е защото някакви хора са се една сутрин и са казали „Ами, дайте сега ще се реформираме.“

Поради причината че, всеки човек в джоба си има телефон, на бюрото си има компютър и не може до всеки телефон и компютър да се сложи полицай. Абсолютно невъзможно е.

Значи, трябва да се направи реформа. И естествено, да се намали до минимум лицемерието, защото ако си спомняте, когато живеехме по времето на комунизма, тиранията започваше от лицемерието, от лъжите, които се говореха, в публичното пространство, пренесени в живота те се превръщаха в тирания и в репресия.
Така че ние това трябва да го отхвърлим. И, заявленията че няма да се промени законодателството, те могат да се разглеждат и от обратната страна. Няма да се промени законодателството, няма да има реформа в тази област, значи България завинаги ще изостава на опашката.

Това е неприемливо.

Значи, въпросът е. Значи, знаете че текат паралелни процедури, в българския парламент и в европейския. Значи, ако българския парламент ратифицира, а европейският парламент не ратифицира споразумението, интересно ми е какви ще са последствията за България.

Благодаря и да отговори този, който се чувства компетентен.

Моя милост:

Тук имаме представители на лобистите, които ни уверяват, че няма никакъв проблем с приемането на ACTA. Преди да задам конкретни въпроси, искам да ви кажа няколко думи и аз, че произтичат сериозни проблеми от ACTA.
Изказването на господата преди мен беше базирано на един документ на Европейската комисия, "10 мита за ACTA". Тези десет мита за ACTA бяха развенчани от юристи, които не споделят мнението, че ACTA не е обвързващ документ за България.

Българското общество трябва да знае нещо много важно — при подписването на този документ, незнайно по какви причини, от посланика на България в Япония, в присъствието на земеделския министър, който, между договорките за квотите за риба и квотите за цитрусови плодове, също така полага подписа си под ACTA.
Това, което е притеснително за българското общество, е фактът, че дискусията започва след това, пост фактум, типично за всичко, което наблюдаваме за България до сега, като законодателен процес, от 2009, най-вече, до сега. ПОСТ ФАКТУМ, повтарям го много ясно.

Трите въпроса, които искам да задам, са:

Първият: защо се наложи това нещо да бъде подписано тайно от българското общество.

Вторият въпрос: освен дискутираните интернет права и свободи, дигиталните права и свободи, за които българският законодател и изпълнителната власт очевидно нехаят, това е, как ще се отрази, някои от отговорните господа, свързани с приемането и ратифицирането на този договор, дали са разсъждавали върху въпроса как ще се отрази ACTA върху генеричните лекарства? Това е един много сериозен въпрос. Съществуват мнения на организации, свързани с достъпа до медицинско обслужване, които твърдят, че страни от третия свят и бедните страни, а България не може да се похвали, че е богата, ще бъдат много сериозно, образно казано, ударени от ACTA и ще бъдат ограничени във правото, дори с цената да бъде застрашен животът на хората, до достъп до генерични лекарства. Този отговор трябва да чуе българското общество. И един пример: ако един курс по химиотерапия струва 5-6 хиляди лева, възможно е с генерични лекарства този курс да падне цената му до хиляда лева. Управляващите трябва да отговорят на този въпрос.

Трети въпрос, на който трябва да отговорят управляващите, е как ще се отрази това нещо на зърнопроизводителите. Защото се чуват коментари, от хора, които са компетентни, също така, че това сериозно ще ограничи и техните права. Отново в полза на корпорациите…