какво е америка за мен:)

02/08/12 07:09
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

какво е америка за мен:)

кратко есе по поръчка на поетът иван христов за литературен вестник. другите попитани са: владо левчев, едвин сугарев, йордан ефтимов, алек попов, пламен антов, стоил рошкев, катерина стойкова.

звучи малко като разказче за училище, но това не е случайно. харесването ми на америка е започнало още когато бях много малка и в мен винаги ще има едно "девствено" място за нея. място на спонтанна и нерационална любов, която може само едно дете да изпита. после тя се превърна в моят най-голям възпитател. за някои неща си е свършила работата чудесно, за други не толкова, но във възпитанието няма гаранции за нищо, извън това, че характерът ти превъзпитава възпитанието по свой начин:)))

За пръв път осъзнах, че има място нареченоАмерика след като баба ми ме заведе в някогашното кино Култура да гледам „КетБалу“ с Джейн Фонда. Бях на 6 годинки и този филм промени живота ми. Джейн бешекрасиво момиче, което можеше да язди и стреля, и което беше наравно с мъжете. Вирусътна феминизма влезе в мен още тогава. В тази далечна страна живееха много лошихора с пушки, както и черни хора свирещи чудни песнички на кръгла китарка –банджо. Някаква магия слезе от екрана и ме погълна. Молих баба ми да гледамефилма пак и пак докато най-накрая й писна и каза „Стига с тая Кет Балу!“ Годинипо-късно установих, че единият от двамата певци във филма е бил Нат Кинг Коул.

Това беше първото ми осъзнато влюбване. Америка е в кръвта ми и заради дядоми Илия Хаджиев, брат на един от големите македонски комити Стойо Хаджиев и синна търговеца Никола Хаджиев. Прадядо Никола е снабдявал македонското революционнодвижение с оръжие, докато малкия му син е бил пратен да учи в турски лицей вСолун. Петнайсетгодишният Илия бяга от лицея, качва се на кораб за Новияконтинент, но за зла участ брат му Стойо го сваля от кораба. Ако дядо ми бешеуспял да се измъкне от България, аз нямаше да съм Милена, а трето поколениеамериканка.

Когато станах на 15 години и аз реших, че Америка е моето бъдеще без дазнам как то би могло да се случи в соца. И не мирясах докато не го реализирах.След раждането на детето ми, това е най-правилното решение в живота ми.Връщането ми от Америка пък е третото най-правилно решение. Сърцето ми веченикога няма да е цяло, то живее на два континента с всички плюсове и минуси натази безкрайно разкрачена ситуация.

За мен Америка е богатство и свят на крайности, който ме научи на свобода.Даде ми самочувствие, направи ме едновременно гъвкава и неотстъпчива към целитеси, внуши ми, че всичко е възможно и единствената пречка към тазинеограниченост е личната ограниченост. Беше безмилостна в много ситуации и менакара винаги да търся как да лавирам. Срещна ме с маса хора чийто пример на зверскиуспехи и зверски провали са ми надежда и червена лампа. Заби ми инжекцияамериканска агресивност и позитивизъм. Сложи ме на пътища на които бях мегасамотна, и същевременно летях с крак на газта в една огромна, велика,убийствено красива пустош където джиесемите нямат покритие и не е лошо да имашпоне пистолет в жабката ако случайно ти се развали колата. Даде ми смелост.

Американците ми вдъхнаха вяра, че всичко може да бъде преработено сусмивка, а усмивката може да бъде използвана като оръжие. Изтриха сълзите ми нажална българка и ме научиха да се бия за това, което желая и да не приемам, чеима невъзможни неща. Показаха ми как се спазват човешки права на всякакво нивои същевременно как са готови да преминават през трупове за да постигнат целитеси. Цели, които често са с няколко крачки пред останалия свят. Вкараха в кръвтами вируса на големите мащаби и голямото говорене, което не се спира и страхуваот нищо. Видях най-голямото небе, което съм виждала, най-голямата самота, коятосъм изпитвала и най-голямата свобода, която съм осъзнавала.

Обичам Америка като живота си, а това ме обрича на известна самота. Тазилюбов винаги ще ме движи и ще ме кара да се чувствам привилигерована спривилегията на човек осъзнал, че американската конституция е едно от най-съвършенитенеща на Земята. Това знание не е академично, а преживяно и осъзнато, то давакриле да си свободен човек. Аз се чувствам такава.

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/08/12 07:09 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/02/blog-post_07.html