Защо МВФ повече пречи отколкото помага?

 

Георги Стоев

Industry Watch

В България този въпрос стои на дневен ред текущо. Но се засилва периодично от странни изказвания на политици. А възможни затруднения по плащанията по дълга на държавата са основния повод.

Аргументите “против” предлагам да разделим на две групи:

• принципни аргументи срещу МВФ като институция,
• аргумерни срещу фискална политика, която разчита на МВФ.

Но преди това, бърз поглед към най-популярния аргумент в подкрепа на фонда. (Не съм запознат с позицията “за” в същия дебат към момента, но това е най-честно споделяна от колеги позиция “за”.) Твърди се, МВФ е полезен като източник на ликвидност в момент, когато дадена страна върви по пътя на някакви реформи. Нещо повече, самият МВФ можел да бъде добър съветник по този път.

Това в един много хипотетичен случай може да е вярно. Реформите обещават съкращаване на публичните разходи, а оттам и съкращават нуждата от такива като МВФ. Значи в даден момент страната няма да има нужда от фонда, освен от “мостовото” финансиране на т.нар. “непопулярни реформи”. Защо това е само хипотетично се надявам да ви убедят аргументите по-долу.

Аргументи срещу фонда

1. Морален риск за правителства. Целта на дълговите кризи е да дисциплинира правителства. При кредитор от последна инстанция – независимо дали централна банка, която печата пари, или МВФ – това е значително по-трудно. Моралния риск (moral hazard) пречи на важните промени в публичните финанси, независимо че те понякога идват с обществени и политически сътресения.
2. Морален риск за кредитори. Най-доброто средство срещу фискалния дефицит е страха у кредиторите, че може да не видят повече парите си. МВФ убива част от този страх. Макар да не е единствената институция, тя има своята роля за изкуствената увереност някога у банките, че гръцките облигации са “безрискови”.
3. Не достатъчно силна теоретична аргументация на много от съветите на фонда. Виждал съм редица документи на фонда, в които се препоръчват политики на увеличение на данъчни ставки без стабилен анализ какви ще са рисковете и разходите на такова, включително за публичните финанси. МВФ дълги години смяташе, че и дефицитът по текущата сметка в България е проблем.
4. Политическа зависимост и възможност за лобиране от определени играчи. МВФ е политическа институция, нейното ръководство има мандат от политиците и неговите връзки с лобистите не са по-различни като характер от тези на едно национално правителство. Замислете се защо г-жа Лагард толкова силно настоява да “спасим” Гърция (и ако не я спасим, няма ли френските банките на носят най-голяма загуба?)

Аргументи срещу политика, която разчита на фонда

1. Отслабване на натиска да съкращаване публични разходи, вероятно увеличения на публичния дълг. Ситуацията с фиска е деликатна – 5 млрд. лв. резерв към края на 2011 г. Предвиден е дефицит за повече от милиард лева през 2012 г., а към началото на 2013 г. правителството трябва да посрещне накуп 1.9 млрд. лв. падежиращи плащания по външния дълг. Това е трудна ситуация, но не непременно негативна. Тя може да бъде използвана за важни решения, отлагани досега, като съкращаване на ненужни държавни разходи. Няма основания да вярваме, че МВФ може да помогне на този процес. В крайна сметка, ако МВФ идва за да помогне да съкратим разходи, нямаме финансова нужда от МВФ.
2. Бягство от политическа отговорност. Ако обаче искаме МВФ да бъде “лошото ченге” при съкращаването на разходите, това е друг проблем. Ако управляващите не са успели за повече от две години да се идентифицират политически с дадена програма (ако не с идеология), изглежда всички в България имаме сериозен проблем. Ако единственият начин да укротят синдикати и лобисти е чрез МВФ, тогава говорим за нещо много по-тежко от ликвидна криза на фиска.
3. Неясно бъдеще за нереформираните сектори. Нека припомним, че МВФ вече имаше мандат да помага за реформите в България чрез т.нар. стенд-бай споразумение. Какво се промени тогава? Валутният борд и приватизацията на промишлените предприятия може би нямаше да са възможни без този външен натиск. И тези заслуги на фонда са признати. Но в повечето сектори, които и днес тежат на икономиката, останаха само пожеланията за “леберализация”. Пенсионно дело, здравеопазване, енергетика са само част от големите проблемни сектори, които днес трябва да бъдат променяни. Фонда преди не успя да ги промени. Какво ни кара да мислим, че днес ще успее?

Прочети цялата новина

Свързани новини: