Вярвам на всеки се е случвало, да му изплуват в съзнанието няколко стиха от началото на стихотворение и дотам. Появяват се нетърсени, неканени, видимо непровокирани от нищо и започват да хапят: "И какво беше по-натам?" Така и с мен преди малко. :) Пускам ги в търсачката и да не вярваш, излизат в някакъв форум, накъдето се втурвам жадно, а той ... не отваря! Но аз не си оставям магарето в калта, изрових го. В една тетрадка с изрезки от списание "Родна реч", което струва ми се наскоро безславно загина ... Красива ученическа поезия! Споделям. :) Първо виновника. :D

Предчувствие

Едно друго момиче ще бъде Жулиета

за моя Ромео.

Едно чуждо момиче.

Какво от това, че ще бъде красива,

по-красива от мен? Нали ще е чужда!

Навярно за нея ще пеят звездите,

тъй както за мен.

Дали ще ги чуе ... това друго момиче ...

Дали ще ги види?

Да, тази девойка ще тръгне със него

по тъмните улички, прашните пейки.

Ще бъде щастлива под плаща му черен.

Това друго момиче го чака.

... Аз бавно заспивам в таванската стая -

кафез за канарче и сиви тапети -

и ясно дочувам как моят Ромео

върви към поредната своя  Жулиета.

Лина Поликар

Следващите за съжаление са изрязани без името на автора, но ако на някой му е известен, моля да сподели, за да го допълня.

Ако изтриеш изгрева от слънцето
и оставиш само звездите да светят
слепите ще признаят твоята сила,
но ти ще си прокълнат от морето.

Ако убиеш времето в часовниците
и заковеш стрелките на градските кули,
сегашното може да замълчи,
но бъдещето ще те съди.

Ако затвориш истината в египетска гробница,
дори окована в девет железни врати,
тя пак ще разбие вратите на злото
и пак ще достигне до хората.

***

Аз търся свойта радост непокълнала

изгубена във някое измерение

очакваща последния трамвай

за да се върне смачкана във къщи.

Аз търся своята любов потънала 

в праха на делничните грижи

дори когато вечер сред звездите

се къпе в лунните морета на всемира.