На какъв език говори тук „гласът на народа“?

Една задачка за началното българско училище ( по политика), което ни преподава уроци по демагогия:

Условие: На 14 януари имаше протести в 12 български града срещу несъществуващия добив на шистов газ и на премиера Борисов му трябваха само три дни, за да нареди на послушния му парламент да забрани да се мисли за съществуването на вражеската суровина, твърдейки, че е чул „гласа на народа” и това е определило позицията му.

На 11 февруари се състояха протести срещу несъществуващия договор АСТА в 18 български града, т.е. с 6 повече.

Въпрос: колко часове са нужни на Борисов, за да стигне до съзнанието му гласа на народа този път и да нареди да се забрани да се мисли за онова, което му нашепва този глас?

Не се напъвайте. Не можете да решите това уравнение, защото в него има непосилно много неизвестни величини и низости – като лъжата за „гласа на народа”. Други гласове шепнат на ухото на Борисов, но за тях той не иска да ни разкаже.

А истината, като извод от тази математика за шарани, за каквито ни имат, е, че Борисов създаде прецедент с гафа си за шистовия газ и сега всеки, който може да организира протести в 12 и повече града, може да претендира да е „гласът на народа”. А началникът на държавата, който няма как, а и не бива да угажда на всички искания, явно ще продължи да действа избирателно според гласовете, които му шепнат нещо толкова важно за него, че го карат откровено да ни лъже.

От прецедента стана ясно, че когато му шепнат на руски, Борисов козирува. Явно и от немски претендира да разбира, щом заявява: „когато Меркел говори, аз слушам”. Но на „шепота” на Хилари Клинтън, която (по моя информация) извън камерите и микрофоните е разговаряла на висок глас на 5 февруари в София с Борисов, нашият премиер държи да отговори след нейното заминаване с твърдения, че „американците могат да почакат”. Интересно, защо не й го каза, когато стояха редом на пресконференцията? Сега звучи „героично”, но е също толкова автентично, колкото и твърдението за екологичната му загриженост. „Логиката” в тази задачка е същата, като в онази за реакцията на „народния глас”. И причината е същата: Борисов си има едно на ум, но ни взима за малоумни, на които може да говори каквото си иска.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: