В събота беше протестът срещу ACTA.

След преживяванията в парламента се проясни, че властта страда от сериозни ушни и от умерени умствени проблеми.

Само масов и гръмогласен протест можеше да ги извади от самодоволната позиция – „Не чух аргументи, които да ме убедят.“

Сутринта в събота гостувах при Григорови в БНТ, където поспорихме със Стефан Минчев и Васил Гюров за ACTA и въобще за бизнеса с интелектуални продукти.

Говорихме си за ACTA и разговорът отново тръгна за музиката, филмите и развлеченията.

После на бърз ход потеглих към НДК, където беше сборния пункт на протеста.

Чудни са тези протести, организирани онлайн. На практика няма трибуна, няма команди от трибуната, няма предварително зададени скандирания. Публиката си знае защо е там и си вика каквото си е наумила предварително.


Площадът пред НДК не е почистен, камо ли да го чистят за някакви хайлази, които ще плюят по властта. Затова хората бяха концентрирани по пътеките, точно като метафора на мрежовите отношения.


Малко след 11, преодолявайки снежни препяствия, излязохме на „Витошка“ и тръгнахме към „Св. Неделя“.


Когато хората потекоха като тъмна река по булеварда се забеляза, че протестът е наистина масов, макар и спокоен.




На кръстовището с „Патриарха“ се появи необичайно препятствие – разкопките за метрото. По две тънки ручейчета, от двете страни на дупката, протестиращите заобиколиха и после отново се сляха в мощна река.


В пешеходната част на „Витошка“ вече можеше да се види истинския мащаб на протеста – улицата беше почерняла от народ и буквално краят на колоната не се виждаше.



Любопитно ми е, какво мислят в полицията за броя протестиращи, те имат методи да го изчислят.





В „Триъгълника на властта“, между Президентството, МС и Партийния дом, колоната поспря, поскача и повика с кеф под прозорците на глухите.


Надявам се, че този път се е чувало добре.

И от стълбите на банката не можех да обхвана с поглед цялата колона. Толкова масови протести имаше по време на виденовата зима, а след това се броят на пръсти – през 2007г., когато се борихме да не спират торентите, на 14-ти януари 2009г.







Видях страшно много познати – първо Пейо, Нели Огнянова, Емил и Асен, после Мила, Мартин (но отдалеч, докато препускаше за да хване по-хубав кадър).







На крайната точка от маршрута – пл. „Народно събрание“, с умения, близки до тези на краставите магарета, дори в студеното време се надушихме и се събрахме на групичка с Майк, Григор, Ели, Събина, Гонзо, Павел, Мария, Дзвера, Ники, Божидар, Станислав, Крис и още няколко човека...