Премиерът си проси нови протести

Историята е пълна с примери за симулирано геройство с цел да се спечелят симпатиите на народа и на неговия вожд.У нас сме обаче с особен принос в обогатяването на историята: вождът тук се опита да застане в героичната поза на спасител на народа, изпаднал в беда в наводненото село Бисер, уж рискувайки живота си в опасен хеликоптер, но беше развенчан от собствения му военен министър Аню Ангелов, опровергал „опасността” от подобен полет. Вместо извинение за лъжата, героизирана медийно от съответния обслужващ персонал, неловко мълчание последва неприличното заиграване с публиката. Но лошата миризма остана…

За да се утвърди като най-доверен съратник на др. Сталин неговият придворен главорез др. Берия му организира фалшив атентат, от който го „спасява”. Ето че сега и верните другари на премиера Борисов го „спасяват” от бумеранговия ефект на споразумението Anti-Counterfeiting Trade Agreement (АСТА). То предизвика автентични страхове, гняв и протести сред образовани и млади българи, излезли да протестират в 18 български града по простата причина, че вярват от опит в склонността на властта да запушва усти. Съответно Борисов царствено успокои страховете от посегателство върху свободата в интернет, като оттегли подписа си от споразумението, за което ни осведомиха тази сутрин по неговата ТВ 7 – къде другаде, нали тя е неофициален говорител на управлението и за нея началниците пазят екслузивно новините си( макар да има конкурентни трибуни с доста по-голяма аудитория), които трябва да помпат зрителския интерес, за да се оправдаят държавните инвестиции в нея, препрани чрез депозитите на държавните фирми в банката, финансирала купуването на медията.

Сега Борисов „препоръчва” на законодателите чрез оттеглянето на подписа си законодателите да спрат ратифицирането на спорния договор. Но спорът от това няма да изчезне, нищо че от него „знаково” изчезна министърът на културата Вежди Рашидов, оттеглен явно от публичното пространство досущ като подписа на Борисов. Защото се предполага той да защитава гледната точка на привържениците на ACTA, каквито са тъкмо дейците на културата, надяващи се да получат подкрепа за защита на авторските им права ( макар и не непременно по слонски начин в стъкларския магазин на свободното слово).

Макар да уцели вярната посока на вятъра, Борисов също така потвърди склонността си да угажда по количествени показатели. Ако борещите се за авторските си права творци бяха организирали подобни протести в подкрепа на споразумението, със сигурност щеше да застане на тяхна страна. Още повече, че критиките, които могат да се прочетат срещу него лично и управлението му, колкото и да са му неприятни, са пренебрежимо беззъби в сравнение с хвалбите, които получава в неограничени количества в печатните и електронните медии- т.е. няма крещяща необходимост да се бори за ограничаване на права в световната мрежа, при положение че си има мощна местна такава на хартиен носител и в ефира, достигащ до практически всеки български консуматор на пропаганда.

Заставането винаги на страната на „болшинството” ( на български е „мнозинство”, но в случая руската дума е по-подходяща) обаче е особен вид болшевизъм, който в днешно време за благозвучие се нарича популизъм. Един път ще уцели целта, друг път ще бъде ударен от рикошета на собствения си изстрел. Защото болшинството много пъти настоява за временни облаги и задоволяване на нужди, докато на върха на държавата един лидер би трябвало да държи сметка за стратегическата посока. Освен това няма такъв филм като задоволяване на всички претенции на всички „просители”. Колкото и да крият Рашидов от публични появявания в тази ситуация, за да не изтърси пак някой бисер от рода на това, че значимостта на книгите се определя от дебелината им, все някога ще трябва да се произнесе за правилността и мъдростта на решението да не бъде подкрепяно споразумението, което за много творци внася(ше) лъч надежда в тъмните дебри на масовото пиратство срещу техния труд.

Накрая, макар не по важност, остава най-важният ефект от поредното люшкане на капитана начело на държавния кораб, които рязко върти кормилото при всяка протестна вълна: вълните ще стават повече. Вълнуващите се вече знаят, че ако са достатъчно много, за да изглеждат като полезни закопаеми на следващите избори в качеството на електорален планктон ( което веднага възбужда апетита на всеядния в това отношение Борисов), имат основание да опитат да блъснат и те дрейфащата власт. Най-вероятно, рано или късно, това ще се случи „ляво на борд”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: