Вчера бях на кръгла маса в УНСС  по въпросите на ACTA, организирана от катедра „Интелектуална собственост“.
Много хора се изказаха, аз също. 

Чуха се и много интересни правни анализи от преподаватели в университета, които смятам да си анализирам и да цитирам по-нататък. 

Този път ще ви спестя пълния репортаж и пълния аудио запис.

Вместо това, искам да ви обърна внимание на изказването на Георги Саракинов – сигурно най-авторитетният юрист по Интелектуална собственост в България в момента. 

Агенция Фокус му отпусна едно параграфче, а аз мисля, че е нужно да я прочетем цялата.

Ето и аудио запис (може да сверите, дали не съм изпуснал нещо)


–

Благодаря. Аз не обещавам да бъда кратък. Преди всичко, аз не представлявам нито държавата, нито правоносителите, нито правозащитниците, по терминологията на г-н М. и, както ще видите, съвсем не съм така, някакво „за“ или „против“ АКТА.

То и така не може да се каже. Но и преди всичко, много искам да поздравя и публично организаторите, катедрата по „Интелектуална собственост“, която организира тази дискусия, за съжаление късно, но това в никой случай не е вина на катедрата.

Тя реагира много бързо, почти колкото улицата, а известно е, че улицата реагира светкавично винаги. Само че, вече е късно, целият спор се решава на улицата. Вече от няколко дена. А добре известно е, че когато улицата решава, никой не слуша академичните среди. Не по тяхна вина и стават грешки. Но, така е, така е било, впрочем, в хилядолетната история на човечеството, не е от вчера това нещо.

За съжаление, в България сега така се решава. Всичкото това се дискутира на улицата, улицата решава, а тя, там, хора ловко използват тези настроения, които се създадоха и, за голямо съжаление, може да се каже, каузата на авторското право и на интелектуалната собственост въобще, тези дни претърпя тежък удар, говорим за България, а мисля че и извън България.

Но, за България претърпя много тежък удар, чиито последици ще се усещат в бъдеще, съвсем независимо как ще се реши въпросът с ACTA.

Вече АКТА е повод, не е „за“ или „против“ АКТА. Тук започва да става „за“ или „против“ правата на интелектуалната собственост. Това, госпожа Килева, нейното изказване беше много добро, но просто така, утре като се срещне с ползватели, предполагам че още утре, ще усети рязко нараснало негативно отношение. Ще и кажат – „Какво искаш ти тука, някакви възнаграждения за тези разбойници“. Не само ползвателите, това важи и за съдебната система, ами нали споровете и до съдии ще стигнат. Ами и те гледат телевизия, слушат радио. Какво виждат всяка вечер на екрана?

Оная вечер, по радиото беше, чух репортаж в неделя. Някакъв женски глас, сигурно на момиче. Каза – „Какво тук ни натрапват, заради някакви глупави права“. „Глупавите“ права са точно авторските и патентните. Ето какво казва тя, „глупави права“. Не само тя мисли така. И сега, утре и вдругиден, ще трябва да казваме – колко са добри тия права, полезни. Но това, най малко, катедрата има вина за това нещо. Вината е на някого извън, извън България даже.

Но наистина, спорът, така погледнато, академично, много хубаво говориха и трите колежки отляво, те анализираха ACTA, много хладнокръвно и е така, да.

Пак ще кажа – само че на улицата не се разисква така. Само да си представим – и трите на един площад, в тълпата, как ще изглеждат те, и как ще ги посрещнат.

Нищо лошо не искам за тях да кажа, но такива са условията.

Тук нещата обаче са много по-дълбоки. Нека говорим за авторското право, там се фокусират повече неща.

Авторско право в древния Рим не е имало, макар че римските юристи, тогавашните, са били много добри. То възниква много по-късно, едва след като Йохан Гутенберг изнамира печатната преса. Тоест, от тогава, от когато могат да се получат екземпляри от едно произведение и тези екземпляри да се продават.

И, като се продават, от това може да се печели. Печелят не авторите – нито тогава, нито сега.

Печелят тези, които ... се наричат „посредници“. Те са тези, които налагат създаването на първия закон за авторското право в Англия и втория във Франция и всички останали.

Няма как, вкарват и авторите вътре, че без тях не може. Нали. Е, госпожа Цакова, казва, не тука, а в една статия – дойде време тия посредници казва, да се отървем от тях, ама като се отървем от тях, авторите сами са наникъде.

Добре познавам тая категория хора. Те могат някакъв закон да напишат, но да го прокарат – никъде няма да могат. Ако не са посредниците, законодателство нямаше да има никъде, за авторското право. Това си важи и за в бъдеще.

Добре. Тръгнало вече авторското право един път, основите му са тези, които са във втората половина на 19-ти век, бернската конвенция ги фиксира някак. Ама тогава има книги, има театър, и това е. След това, последват звукозаписите в различни форми, идва кино, после телевизия и така нататък, но авторското право успява да се нагоди към тях. Успешно да се адаптира. И, така върви, до края на 20 век, когато ситуацията рязко се променя.

Вече няма какво да говоря, разбирате какво искам да кажа. До тогава, винаги има един, който може да контролира, или, за да стигне произведението до зрител, слушател, читател, то може да се преброи – кой гледа, слуша, чете, колко пъти как, що, тоест, има начин на контрол.

След появата на Интернета, да го кажем най-общо, тази възможност за контрол се губи. Вече, каквото и да се прави, може и гражданина, като си седи в къщи, да си гледа филми, да слуша музика, без някой да може да сложи контрол върху това.

Е това нещо настъпва, разбира се, всички го виждат. Как да реагират компетентните, да ги кажем, компетентните органи на това. Как реагират?

ЕС, реакцията му е най-точно изразена – рецитал 5 от директивата „Авторското право в Информационното общество“, където се казва приблизително така. „Да, техническия прогрес променя нещата, но принципите на авторското право трябва да останат и трябва да бъдат адаптирани към новите условия. Това прави директивата и, от там нататъка, законите в Европа съответно се променят.

В САЩ издават DMCA по същото време, което прави същото. Само че, оказа се, че това е погрешно. Не може да се адаптира вече. Условията са принципно различни. Това не е, да преминеш от грамофонни плочи към обикновен запис, където контролът пак... към DVD или други носители. Тук принципно се променят нещата.

Тоест, авторското право вече не може да действа. Десет години се мъчат да го нагодят към новите условия, и, не могат. Ама това, не в България, а на глобално ниво. И не, защото толкова глупави хора се мъчат да го направят, но на експертите така дават задачата -
„Правете каквото ще правите, ама в рамките, ей в тези и в тези рамки.“

Не може в тези рамки да се реши, трябва да се излезе от тези рамки. Това как, това аз сега не мога да кажа и въобще не мога. Това е много сложен въпрос – дали ще има едно право за дигиталните условия, а друго за аналоговите, дали цялото ще се промени, дали изобщо ще го има – това са неща сложни. Но за да се решат те, трябва ясно да се каже, - сегашният модел вече не действа.

Ами, използвам тук изведнъж се сетих, бивишият министър на културата Явор Милушев го каза, не знам негова мисъл или не. Не искам да си я приписвам –

Той много хубаво веднъж, преди години, каза - „Времето на Гутенберг си отива, идва времето на Гугъл“. Ето, с няколко думи е казано всичко.

Който не е разбрал, че идва ново време, дето се казва, нали Горбачов както го каза на Хонекер – „Влакът идва, минава и заминава“. Който се качил – качил, който не, си остава на перона. Осемдесет и девета го каза. Ето това е положението.

Сега, никакъв упрек към организаторите не искам да отправям, но трябва да сме наясно, къде се намираме. Разбира се, че не е България тази, която ще каже какво ще бъде. Ами сега, какво правят – ACTA – една група държави се събрала и установила някакви правила, за добро или лошо и иска да ги наложи на другата група, извън нея, която стои. Тук са 37, извън са още 130.

Ама поне досега, когато се правеха международни споразумения, всички бяха канени, всички участват, или поне са поканени, дори и Мадагаскар, дори и Коморските острови. Там, какво ще кажат те, но участват, тука – БРИК, огромни държави, те въобще не са участвали в правенето. Значи, едни правят споразумение, при това вътре слагат... В него доминират норми, които те ги имат дори и преди туй, на тях не им е нужно това споразумение, а искат да го наложат на другите, без въобще да ги викат. Тези похвати в българския парламент ги прилагат, променят закони без никой да разбере това, ама в световен мащаб, ето че, не минава тая работа.

Това, сега се сещам, като говоря за промените. Министърът на търговията на САЩ беше отговорил преди 5 г – „Ние ще наложим авторското право, такова, каквото е, със всички средства, с които разполагаме.“, статуквото значи. И вицепрезидентът Джо Байдън повтори горе-долу същото. Значи, засега, ето водещата държава още е на това становище.

Дори в предизборните си речи, Обама, като избягва да вземе отношение, леко клони към статуквото. Ама и при Ромни е същото. Значи, още не е узряла тази мисъл, която преди малко казах, че трябва да се промени принципно всичко.

С това завършвам, като още един път искам да кажа, че много добре беше организирана дискусията. Това, че е закъсняла и до голяма степен безполезна, в никакъв случай не са виновни организаторите.

––––––––––––––––––––––––––
Биография:

Г-н Георги Саракинов е доктор по право, експерт по права на интелектуална собственост. Той е дългогодишен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско право, председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали (1992-1995), експерт към Парламентарната комисия за култура и медии към 36-то, 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание.

Автор е на книгите „Авторско право и сродните му права в Република България”, „Право върху търговска марка в Република България”, „Патентно право в Република България”, „Колективно управление на авторските и сродните им права” и „Авторското право в музиката”.

Г-н Саракинов е безспорен експерт, работил за усъвършенстването на българското законодателство в областта на авторското право и имплементирането на европейските директиви. Той винаги е настоявал трудът на творците да бъде защитен по най-ефективния и правно издържан начин. Многобройните му статии и материали са били повод за дискусии и са давали и дават тласък за усъвършенстването на правната уредба и търсеното на гъвкави и адекватни решения на възникващите казуси.