Александър Македонски искал да се сдобие с жива вода. Но който тръгнел за нея, не се връщал, защото до извора се пътувало три дни в нощна тъмнина. Хората се губели в мрака и не можели повече да излязат на белия свят. Той вързал кобила и жребец на разстояние, на което се чува цвиленето им и като се ориентирал по него, успял да се върне на белия свят с шише жива вода. Когато се прибрал вкъщи, дал го на сестра си да го пази и легнал да се наспи след тежкия път. А тя взела, че го изпила. После така я дострашало от гнева на брат и, че се хвърлила в Егейско море. Но нали не можела да загине, превърнала се в полуриба-полудевойка.

И до днес от корабите, които минават оттам, страхувайки се да не ги обърне, викат с цяло гърло: "Жив е Александър!" Тя се плаши и бяга от тях. Така минават безаварийно. 

македонска легенда

(компилирах записа на братя Миладинови, който завършва с това, че тя се превръща в делфин, с друг разказ)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!