Над тефтерчето на Левски

На страница номер 115 от тефтерчето на Левски пише “Народе ????  .” с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи, най-вероятно на самия Левски. Реших да ви запозная с едно впечатляващо, но май не много известно стихотворение на Дамян Дамянов. Винаги съм се вдъхновявал от Левски. Сигурен съм, че много българи го почитат – неслучайно в градове и селца, от северната до южната ни граница кръщават на него булеварди, улици, квартали, училища и цели градове дори!

Но докато четях стихотворението, си мислех: странен народ сме. Честваме смъртта, а не раждането на Левски (колко от вас се сещат за рождената му дата, всъщност?). Защо????

Васил Левски – велик българин. Предаден от българи. Заловен от българи. Погребан от българи. И с омерзен от българи гроб. Четири въпросителни са ни малко!

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир “Народе????” И мълчат! Мълчат!

Какъв “народ”? И кой “народ”? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ “свещен”…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – “Народе????”

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя -

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

– Дамян Дамянов

a

Прочети цялата новина

Свързани новини: