Телевизионните ни вуйни

Тази сутрин от екрана на телевизията, която откровено обслужва(ше) от години недосегаемостта на българския президент Първанов, прозвуча правдивия разказ за президента на германия Кристиан Вулф, който подаде оставка под натиска на медиите. Какъв абсурд в аналогията от екрана на телевизията, която направи всичко възможно нищо правдиво да не бъде разказано за българския президент Първанов цели 10 години, а при най-малкия опит да бъде зададен един въпрос по темата, взе мерки това да не се повтаря!

В разказа за прегрешенията на германеца прозвучаха познати щрихи: общувал с бизнеса, това изтекло в медиите, той се опитал да го прикрие, отправил задкулисни заплахи, после упорито не отговарял на въпросите, ползвал като медийна трибуна за оправдание конкретна телевизия….Дотук е едно към едно като у нас. Но от този момент започват разликите, които се отнасят не толкова за самия политик и поведението му, колкото до медийното опониране и поведение в Германия, което е диаметрално противоположно на българската действителност.

В отговор на опита за намеса в работата на една медия ( в случая вестник „Билд”) тя реагира с основното си оръжие- откритостта. Смея да твърдя, че като журналист ( да не говорим като Главен директор или главен редактор) съм постъпвал така всеки път при подобен сблъсък и по тази причина имам правото да пиша по темата.

Напомням публично известни случаи за илюстрация: когато Емил Кошлуков, току-що избран депутат от НДСВ, се обади в нюзрума на Би Ти Ви да заплашва с уволнения, обявих това от екрана.

Когато говорителят на НДСВ Димитър Цонев се подиграваше с качеството на българските телевизионни водещи ( които не били на ниво, за да ги спохожда премиера Сакскобургготски), призовах от екрана за солидарен отпор.

Когато главният секретар на МВР Бойко Борисов, раздразнен от мои думи, ми изпрати насред предаването ми „В десетката” текстово съобщение с обидно съдържание ( с намек, че съм бил казал глупост), на секундата го оповестих, а след като се опита да се отметне, показах в следващото предаване неговия есемес и му запуших устата ( може би за пръв и последен път му се наложи да замълчи в битността му на медиен герой).

След поредица от подобни изяви ми намериха „цаката” при пряк сблъсък с Първанов ( когото вече междувременно бях приканил два пъти от екрана да не награждава с държавни отличия съмнителни типове и го бях докарал до бяс с това- но едва сега му вадят ялов „компромат” за награждаванията). Ако това припомняне ви се вижда „самохвално”, припомнете си все пак каква е ролята на медиите…

В Германия, за разлика от тук, медиите не само не се огънаха и подчиниха, но се солидаризираха и по израза на автора на репортажа по Би Ти Ви тази сутрин „злобно” започнаха да „ровят”. Да, изровиха томахавката на войната и заровиха президента само за два месеца.

Тук тази томахавка се размахва на ниво корпоративни битки. Паралелно на парадоксалните откровенията на гузната Би Ти Ви за ставащото в Германия от правителствения канал ТВ 7 под формата на журналистическо разследване течеше яростна пропагандна война срещу корпоративния враг на отсрещната вражеска медийна групировка Огнян Донев. Може и да е 100 процента вярно изнесеното за неговите прегрешения, но усещането за поръчка в размахването на тази пръчка не само е грозно, но и отблъскващо с въпроса, който всеки осведомен зрител си задава: това ли е работата на журналистите, да яхват метлата на търговската корпоративност и ако са толкова смели и обективни- биха ли били така храбри да ни осведомят за делата на своите работодатели от банката, на банкера й , на депутата от ДПС в тази схема и на бащата на цялата взаимна йерархична зависимост в лицето на самия премиер Борисов?

Отговорът, че тук не е Германия, може и да е верен, но той е достатъчен само за онези, на които е изгодно да не правят нищо, за да стане поне малко като там. Щом търпим, ще си гледаме провинциалните телевизионни вуйни.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: