Това не беше планирана история, но какъвто си е табиета на приказките в блога, сами се намират, когато им е времето. Подреждам някакви книги и тая, "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев, я отворих наслуки. Съдържа късички разкази за местни хора, заговенската беше втората подред. Историята е за човек с прякор Камбура, който страстно обичал да си пийва, но ще пропусна останалите му подвизи и ще отразя само историята с халвата. :)

На Заговезни на един конец се връзва бяла халва, а другият край се връзва на тавана. Конецът с халвата се върти в кръг и децата, както са насядали, всеки гледа да хване със зъби, без да пипа с ръка. Става хубава забава и за възрастни, и за деца, защото е много мъчно да се хване халвата със зъби, когато се върти. При въртенето може да те удари по лицето, по косата, по дрехите. Отива Камбура при Мишката, купил халва, отбил се в кръчмата да се почерпят. Чукали се, благославяли: "Ха, сладки заговезни, леки пости! Ха, сладки заговезни, ха леки пости!", докато втасал хубаво. Тръгнал да си върви нагоре по стръмния сокак. Падал, ставал, докато си отишъл. Жена му го посрещнала: "Идеш пиян и халва не си купил!" "Купих бе, жено, но къде съм я сложил не помня!" Децата го наобиколили, гледат го отзад и се облизват. А то каква била работата. Като падал и ставал, халвата се залепила отзад. Като разбрал, казал: "Тая година вместо да я закачим на тавана, я закачихме на дирника ми. Та да видиме на какво добро ще е!"

из "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев