Индийски аромати в "Мирис"

Вдъхновяваща корица, която събира в сърцето си щампата „Мирис“, а смелите цветове почти освобождават аромата й. Какво друго можех да направя, освен да помириша книгата, преди да се потопя в мекотата на мастилото. Не, страниците не са напоени с къри, но носят нетърпеливото обещание за една друга, пъстроспектърна сензитивност. „Това е книга за емиграция, силни миризми и животински секс.“ – съблазнително цитирано на задната корица The Village Voice.

Една омагьосваща феерия от ухания, която подмамва сетивата и ги повежда към един изострен и смътно познат свят. От тежестта на грубо пробивната воня през перфектната дозировка на майстора готвач до страстната, животинска миризма на плътта с изследователски разширени ноздри, с каквито за първи път подушваме и опознаваме. Лила – една кенийска индийка, изгубена в Париж. Страната на парфюма се прелива със страната на подправките, благоуханията на хайлайфа, премесени с къри, чесън, куркума – всичко това се разбълбуква в един замайващ казан между цветните корици. Изостреният обонятелен усет на девойката превежда световъзприемането на един друг език.

Радхика Джха сблъсква не само различни култури, но и различни светочувствителности. Лила е една черна перла, покрита с кал, в град, в който се цени само това, което блести. Тя мечтае да се слее с тълпата, да се потопи в техните аромати, да потъне в анонимност, незабелязвана, еднаква... нормална. Тя само вдъхва обикновеността на чуждите животи, потънала в своята отвъдмаргиналност, докато не започне да усеща и собствената си миризма...

В един визуален свят останалите сетива трудно се внедряват. Хората пожелават, тръпнат, вкусват, усещат с очите си и постепенно забравят, че има и други струни на чувствителността, които остават недокоснати, но които могат да избухнат експлозивно в неочаквани наслади. В „Мирис“ откривам едно от най-чувствените признания на любовното, шеметен екстракт, парфюмът на желанието, сливането, потапянето в другия: „А когато се любим, миризмата ти се засилва и плодовият мирис, който се спотайва непосредствено под кожата ти, става по-подчертан. С консистенцията на вино е. Крайчетата му се завиват около мен, повдигат ме. Наоколо започва да ухае на тропически дъждове, на пръст и на сол, на вода, на вино и на риба – всичко това, примесено в едно. В миризмата ти има по малко от всичко – неща, които умират, и неща, които се раждат.“

И все пак сравнението с „Парфюмът“ ми се струва неуместно, повърхностно и безвкусно; в крайна сметка не е достатъчно просто да става дума за миризми (лични и чужди) и необикновено обоняние, за да захлюпим писанията под един похлупак. И въпреки симпатичното предположение от корицата, че „ако сте почитатели на „Парфюмът“, ще се влюбите в „Мирис“ (Elle. France), то просто е извън всякакви метрики.

Дебютът на Радхика Джха е идеалното уикендно четиво: прочиташ хищно две трети през почивните дни и влачиш останалото мудно през работните. За съжаление, така поглъщащо центробежната история в началото съвсем се размива в една непохватна, закърпена колажност, която стои леко изнасилена и съвсем неествена с увеличаване на страниците, сякаш романът просто е претупан, за да се хвръли в печатницата. Краят е неудовлетворяващо странен и оставя книгата с неопределимо смесен сладко-кисел вкус.

Прочети цялата новина

Свързани новини: