Мерю Сю или най-досадният персонаж

Никак не е лесно да се създадат реални, комплексни и интересни (литературни) персонажи. Те трябва да са комплексни, но не стереотипни, трябва да са сложни, но не досадни. Трябва да са интересни, но не перфектни… Колкото по-перфектен, винаги подготвен, специален, обичан от всички, харесван от всички, умеещ и можеш един персонаж е, толкова по-трудно е да не се превърне в Мери Сю (или Гарю Стю), превръщайки се в прожекция на автора си, който/която мечтае да бъде такъв/такава и избивайки комплекси и по-малко интересен герой, до степен превръщайки се в карикатура. Особено когато авторът е достатъчно неумел и не може да измисли адекватна обосновка и причини защо персонажът е такъв отвъд ‘защото аз така искам’. Какво е Мери Сю? “Олеле, боже мили,” помисли си  Мери Сю, докато стъпваше на мостика на “Ентърпрайз”. “Най-младия лейтенант във флота – само на 15 години и половина.” Капитан Кърк застана се приближи до нея. “О, летенант, обичам ви страстно. Ще дойдете ли с мен в каютата ми?” “Капитане!! Аз не съм такова момичеl!” “Права сте и ви уважавам за позицията. Става ли да поемете контрола над кораба за няколко минутки, докато отида да ни взема по едно кафе?” Господин Спок се качва на мостика. “Какво правите в креслото на командира лейтенант??” “Капитанът ми нареди.” “Перфектна логика. Възхищавам се на интелекта ви.” Капитан Кърк, господин Спок, доктор МакКой и господин Скот, заедно с летенант Мерси Сю на планетата Ригел XXXVII. Те са нападнати от зелени андроиди и са хвърлени в затова. В момент на слабост, лейтенант Мери Сю споделя на господин Спок, че тя също е наполовина Вулкан. След бързото й въюстановяване, тя успява да отключи ключалката с фиба и всички се завръщат успешно на кораба. След като са на борда обаче, доктор Скот и лейтенант Мери Сю откриват, че мъжете, които са били телепортирани до планетата са се заразили със сериозната болест скачащите ледени забли, а Мери Сю е по-малко афектираба. Докато четиримата офицери лежат в болничното отделение, управлението на кораба е поверено на лейтенант Мери Сю и то по толкова невероятен начин, че получава Нобелова награда за мир, Вулкансия “Order of Gallantry” и Междузвездния символ на уникална уникалност. Болестта поваля и нея и докато лежи смъртно болна в болничното, компания й правят Спок, капитан Кърк, д-р МакКой и Скот, всички горко плачейки за загубата й, за загубата на нейната младежка хубост, интелигентността й, уменията и като цяло, за това колко е специална като цяло. И до днес, рожденният й ден е официален пеазник за Ентерпрайз. КРАЙ —— Кой е най-лошия пример за Мери Сю/Гари Стю, за който се сещате? В топ две на мен са ми Хари Потър и Бела Суон (Анита Блейк си дели мястото с нея всъщност). Единственото условие е да обясните, а не просто да цитирате, които не харесвате. П.П. Текстът по-горе е от тук, а авторката му е Паола Смит, аз просто го преведох, защото тя измисля термина и включва и перфектно описание.

Filed under: бръмчащи мисли, чекмедже "Разни" Tagged: анита блейк, бела суон, гари стю, литература, мери сю, персонажи, писане, стереотипи, хари потър

Прочети цялата новина

Свързани новини: