Да умреш в България II

Да умреш в България не е естествен процес. Смъртта не е индивидуален и интимен акт. Тя е вземане на дишането. Не че този, който го вземе ще почне да диша повече. Дори ако е свикнал с това и за миг няма да го учести… Тези хора учестяват дишането си, ако не са взели човешки живот… Но на въпроса… Все още това не е станало масово. Вземането на дишането. Някъде стават масови убийства. Даже масови самоубийства има – някой влезе в главите на едно податливо колективче – дори може да е цял колектив от петдесет-шестдесет човека и този колектив тръгва да напуска живота… Ей тъй, както си купонясват. Или си купонясват за последно… Не че българинът, като седне да купонясва не го прави като за последно. Но той имитира, че е за последно. Ами ако му се изчерпи актьорският плам и го направи наистина за последно? Щото вдъхновението си е вдъхновение тогава, когато го има. Напусне ли те, не можеш да го имитираш. Само вдъхновение не се имитира… По-лесно е оргазъм жена да имитира, отколкото...

Прочети цялата новина

Свързани новини: